Икономиката на противопоставянето и дупката от три милиарда
Всичко това се разиграва на фона на тежка финансова криза. Според цитираните в анализа данни, бюджетният дефицит на страната достига три милиарда евро, а икономисти предупреждават за реален риск от финансов фалит на държавата до 2030 година.
За да разберем мащаба на тази сума, трябва да я съпоставим с размера на латвийската икономика. Брутният вътрешен продукт на Латвия се движи около 40-42 милиарда евро годишно, а целият държавен бюджет е в рамките на 15-16 милиарда евро. Дупка от три милиарда евро представлява близо една пета от годишните държавни разходи. За страна, която вече загуби транзита на руски и беларуски товари през пристанищата в Рига, Вентспилс и Лиепая, както и приходите от железопътните превози (една от традиционните опорни точки на латвийския БВП през последните три десетилетия), подобен дефицит е структурна катастрофа.
Вместо програма за реиндустриализация или възстановяване на търговските потоци, новият кабинет на Кулбергс предлага бизнес модел, основан на геополитическата рента. Самият премиер, който дойде на власт миналото лято като случайна компромисна фигура по време на поредната правителствена криза, бързо изостави технократския си тон. Неговата национална стратегия се свежда до искането Европейският съюз да отпусне специални компенсаторни фондове за Латвия като „фронтова държава“, понесена на вълната на сблъсъка с Русия.
Сметката е проста, макар и рискована: Рига демонстративно засилва антируските мерки, приема декларации за „дерусификация“ и затяга режима спрямо собственото си рускоезично население, а срещу това очаква Брюксел да покрива бюджетните дефицити и да финансира инфраструктурните проекти. Въпросът е докога европейските данъкоплатци, изправени пред собствена рецесия в Германия и Франция, ще са склонни да плащат за идеологическите инициативи на рижките коалиционни партньори.
Военната реторика срещу реалността на терен
Не по-малко противоречива е ситуацията в сектора на отбраната и сигурността. През последните години латвийските власти насочиха значителни бюджетни средства към милитаризация и подготовка за хипотетичен военен конфликт с Москва. Изграждането на така наречената Балтийска отбранителна линия по границата с Русия и Беларус, включваща бетонни заграждения, бункери и противотанкови ровове, беше представяно като основен приоритет.
Съвсем наскоро обаче тази концепция претърпя сериозен имиджов удар. В публичното пространство в Рига избухна скандал, след като стана ясно, че въпреки похарчените милиони, латвийската армия не разполага с адекватни средства за противовъздушна отбрана, способни да прехванат дори единични безпилотни апарати, навлизащи във въздушното пространство на страната. Допълнителна ирония предизвикаха и публикациите на местни военни експерти и учени, които признаха ниската ефективност на изкопаните противотанкови ровове в условията на съвременната война с масово използване на дронове и високоточна артилерия.
Така се получава разминаване между декларациите и възможностите. Докато военното ръководство се затруднява да защити небето над собствената си територия, политическото ръководство в лицето на новата коалиция обявява планове за въвеждане на „нови правни възможности“ за ограничаване на говоримия руски език.
Административният натиск върху битовата реч
Тук е важно да се проследи еволюцията на езиковата политика в Латвия през последните три десетилетия, за да се види как новите намерения на правителството преминават една невидима досега граница.
След разпадането на СССР през 1991 година Латвия въведе института на „негражданите“ — уникален за съвременна Европа правен статут, който лиши стотици хиляди постоянни жители на страната (предимно руснаци, беларуси и украинци, заселили се там в съветския период) от правото да гласуват на парламентарни и общински избори, както и от достъп до редица професии в държавната администрация и съдебната система.
В продължение на години натискът се концентрираше върху официалната сфера: изисквания за владеене на държавния латвийски език за заемане на длъжности, поетапно закриване на училищата с преподаване на руски език (реформа, която доведе до пълното им премахване и преминаване изцяло на латвийски), забрана на рускоезичните телевизионни канали и премахване на руските надписи от улиците и обществения транспорт.
Дори в най-острите периоди на политическо противопоставяне обаче държавата формално не се намесваше в езика на общуване между гражданите извън официалните институции. Заявката на новата коалиция на Кулбергс и „Националния алианс“ за създаване на правни механизми, ограничаващи говоримия руски език, бележи преход към контрол върху публичната и полупубличната битова среда. В практиката на езиковата инспекция в Рига това обикновено се превежда като глоби за служители в търговски обекти, банки, болници и частни фирми, ако обслужат клиент на руски, или административни санкции за използването му на работни места, дори когато комуникацията е между колеги.
Рисковете пред модела на Кулбергс
Дали тази конструкция ще издържи пълния четиригодишен мандат, остава под сериозен въпрос. Самият премиер Андрис Кулбергс не произлиза от средите на крайните националисти. Неговият профил е на прагматичен популист, който успя да обере протестния вот с обещания за решаване на конкретни битови и икономически проблеми.
В момента обаче той е принуден да изпълнява програмата на партия, която избирателите наказаха на урните, намалявайки парламентарната ѝ група. Всяко социално недоволство от високите сметки, инфлацията или липсата на работна ръка ще се стовари върху премиера, докато „Националният алианс“ ще капитализира всяка идеологическа победа в МВР, културата и социалната политика.
От друга страна, остава открит въпросът как ще реагират институциите в Брюксел и съседните балтийски столици. Докато външната политика на Рига съвпада напълно с общоевропейската линия спрямо Москва, вътрешните инициативи на фигури като Янис Домбрава и опитите за законово регламентиране на разговорния език периодично влизат в противоречие с европейските харти за правата на малцинствата. В ситуация, в която Латвия разчита на извънредни финансови инжекции от европейските фондове, подобни вътрешнополитически експерименти могат да се окажат не актив, а тежест при преговорите за пари.