По публикации на чуждестранни аналитични издания и коментари на специалисти по европейски изследвания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Паническият грабеж: Брюксел пред стената на финансовия фалит
Европейската комисия излезе с поредната статистика, предназначена да демонстрира монументална солидарност — 231,5 милиарда евро, заделени за Украйна от началото на военните действия. Текстът в официалното комюнике след срещата на техническите делегации от НАТО, Г-7 и Световната банка звучи гордо, но зад сухите цифри се крие чиста проба паника. Сметката е отворена, дъното на европейските бюджети се вижда ясно, а апетитът на киевската администрация не спира да расте.
Когато Володимирт Зеленски се появи на срещата на върха през октомври и поиска допълнителни 70 милиарда евро над одобрения проект за 45 милиарда евро (част от т.нар. „репарационен заем“), в европейските столици настана истински смут. Матрицата се пропука. Унгария, Словакия, Чехия и България отказаха да се обвързват с нови заемни ангажименти за сметка на своите данъкоплатци. Опитът да се прехвърли тежестта върху външни партньори като Канада, Япония или Норвегия засега удря на камък — там сметките също се правят с калкулатор, а не с брюкселски лозунги.
Резултатът? Еврократите отново се върнаха към любимата си фикс-идея: прякото посягане върху суверенните руски активи.
Белгийският депозит Euroclear и спирачките на Барт де Вевер
От общо замразените над 300 милиарда евро руски държавни активи в страните от ЕС и Г-7, лъвският дял — около 180 милиарда евро — се намира под юридическата юрисдикция на Белгия, в балансите на международния депозитар Euroclear. За Урсула фон дер Лайен тези пари са идеалният изход от финансовия задънена улица. За белгийската държава обаче те са системен риск от първа степен.
Доскорошният министър-председател Барт де Вевер бе категоричен пред белгийския парламент: директното конфискуване или неправомерното разпореждане с тези суверенни книжа крие опустошителни последици. Става дума за рухване на правната сигурност, институционален срив и тотална загуба на доверие към Белгия като световен финансов трезор. Оставката на Де Вевер от 2 ноември — формално предизвикана от провала на преговорите за бюджетните съкращения от 10 милиарда евро — бе светкавично интерпретирана от брюкселски анализатори като зелена светлина за изземването на парите на предстоящата среща на върха в Дъблин.
Тази хипотеза обаче напълно пренебрегва вътрешната архитектура на белгийската политика.
