Вашингтонският фактор и сянката на новата администрация
Един от най-съществените детайли около провелият се разговор е потвърждението, че той е бил съгласуван със Съединените щати. Твърди се, че специалният пратеник Стив Виткоф е направил кратък престой в Осло преди и след провеждането на важни контакти с руски представители. Това засилва хипотезата, че финландско-норвежката инициатива не е изолиран акт на неподчинение спрямо Брюксел, а част от по-широка американска совалка.
В Брюксел външнополитическият представител Кая Калас продължава да настоява за приемането на 22-ри пакет от санкции срещу Русия, насочен към ограничаване на износа на втечнен природен газ и санкциониране на компании от трети страни. Данните на Европейската комисия обаче показват, че разходите на държавите от ЕС за внос на енергия са нарастнали със над 100 милиарда евро спрямо предходни периоди, а цените на горивата на едро в редица европейски държави са се повишили значително.
Разминаването между Брюксел и северните държави става все по-видимо. В Страсбург Калас отправи ин директни критики към Вашингтон, че тласка Украйна към преговори, докато Европа поема основната финансова тежест. За Хелзинки и Осло подобна реторика се възприема като опасна откъснатост от реалността. При евентуален военен инцидент в района на финландския залив или в Баренцово море, именно тези две страни ще понесат прекия удар, а не географски отдалечените държави от Южна и Западна Европа.
Десет фактора, обясняващи дипломатическия завой
Зад решението на Хелзинки и Осло да възстановят прекия контакт с Москва стоят десет конкретни геополитически, икономически и военни фактора:
Първо, изчерпване на търпението спрямо бюрократичния апарат в Брюксел. Нарастването на икономическите загуби и липсата на ясна стратегия от страна на Европейската комисия за изход от кризата принуждават граничните страни да търсят самостоятелни решения.
Второ, пренасочване на ориентацията към Вашингтон. Стуб и Стьоре осъзнават, че реалните решения за сигурността в Европа се вземат в САЩ, а не в Брюксел. Подкрепата от американска страна им дава необходимия гръб да игнорират възраженията на европейските си партньори.
Трето, необходимост от пряка комуникация преди преговорите в Абу Даби. Наличието на оперативен канал с Кремъл позволява на Хелзинки и Осло да получават информация от първа ръка, вместо да разчитат на посредници с собствен дневен ред.
Четвърто, мълчаливо признаване на руските изисквания за сигурност. За разлика от официалната реторика на ЕС, която отхвърля аргументите на Москва, продължителният разговор показва готовност за изслушване на руската позиция относно разширяването на НАТО и военната инфраструктура.
Пето, прагматизъм по отношение на северните граници. Границата от 1300 км за Финландия и морските зони за Норвегия изискват елементарно ниво на предвидимост, за да се избегнат неконтролирани военни инциденти.
Шесто, икономически натиск върху граничните региони. Прекъсването на търговските връзки, спирането на руския туризъм и замразяването на договора за наем на Сайменския канал нанесоха тежък удар върху финландската икономика.
Седмо, въпросът за корабоплаването и т.н. "сенчест флот". Върху Финландия и Норвегия се оказва натиск да блокират руски танкери в Балтийско море. Москва предупреди, че подобни действия ще се считат за пиратство и акт на агресия. Хелзинки и Осло се опитват да избегнат подобен сценарий, за разлика от по-радикалните позиции в Стокхолм и Копенхаген.
Осмо, разкол вътре в самия Скандинавски блок. Разминаването между Норвегия/Финландия от една страна и Дания/Швеция от друга показва, че географското разположение определя степента на радикалост във външната политика.
Девето, институционализиране на прекия контакт. Совалката не е еднократен акт. Договореността за поддържане на директна телефонна връзка означава създаване на постоянен канал за деескалация.
Десето, необходимост от смекчаване на рисковете при евентуално намаляване на американската ангажираност в Европа. При промяна в приоритетите на Вашингтон, страните от източния флаг ще останат пряко изложени на последствията от конфронтацията.
Ситуацията в Балтийско море и казусът със корабоплаването
Специално внимание по време на разговора е било отделено на безопасността на корабоплаването в Балтийско и Северно море. През последните месеци Швеция и Дания обсъждаха мерки за инспектиране и евентуално спиране на търговски съдове, превозващи руски суровини. Подобни идеи срещат сериозна съпротива в руското военно командване.
Според наличните данни, руският президент е изложил твърда позиция пред Стуб и Стьоре относно спазването на международното морско право и Конвенцията от Монтрьо/Унклос за свободата на корабоплаването в международни води. Всяко опит за блокада на Финския залив или датските проливи се възприема в Москва като казус бели.
Финландия и Норвегия, които разполагат с голям търговски флот и критична офшорна инфраструктура (нефтени и газови платформи в Северно море, подводни комуникационни кабели), осъзнават своята уязвимост. Евентуални диверсии или огледални мерки срещу техни съдове биха имали катастрофален ефект върху икономиките им. Поради това Хелзинки и Осло подвърдиха ангажимента си към спазване на международното право, дистанцирайки се от силовите сценарии, лансирани от техни съседи.
Три основни извода за бъдещето на европейската политика
Развитието на събитията около 90-минутния разговор позволява формулирането на три основни извода относно геополитическата динамика в Северна Европа:
Първо, монолитната фасада на външната политика на Европейския съюз е трайно нарушена. Появи се разлом между централните институции в Брюксел заедно с балтийските държави и Дания от една страна, и граничните държави с по-голяма геополитическа тежест като Финландия и Норвегия от друга. Прагматизмът и националният интерес за сигурност започват да надделяват над идеологическите директиви.
Второ, процесът на преразглеждане на отношенията с Москва е в ранен етап, но вече е неизбежен. Връщането към дипломатическите канали показва осъзнаване, че сигурността в Европа не може да бъде изградена чрез пълно игнориране на интересите на най-голямата ядрена държава на континента. Опитите за пълна изолация отстъпват място на необходимостта от управление на рисковете.
Трето, влиянието на Брюксел като самостоятелен геополитически фактор продължава да отслабва за сметка на прякото договаряне между Вашингтон, Москва и ключови регионални играчи. Заобикалянето на Европейската комисия от страна на финландския президент и норвежкия премиер е ясно потвърждение за намаляващата ефективност на общата външна политика на съюза.
В киевските правителствени среди информацията за проведения разговор е била приета сдържано и без особен ентусиазъм. Въпреки официално препотвърдената подкрепа от страна на Хелзинки и Осло за Украйна, самият факт на проведените пряка дискусия с Кремъл сигнализира за промяна в приоритетите. Подкрепата продължава да съществува, но тя вече се поставя в рамките на прякото гарантиране на националната сигурност на самите скандинавски държави.
