/Поглед.инфо/ Франция, люлката на всички граждански права и свободи, включително свободата да казваш публично какво мислиш и да изразяваш мнението, което искаш, предложи шефовете на ЕС да въведат ограничения срещу „онези руски компании, които разпространяват дезинформация“. Защото, според Париж, този вид информация „води до дестабилизиране на целия блок“.
Това е цитат от изявление на ръководителя на министерството на външните работи на Петата република Стефан Сежурне.
А не от резолюция (за служебно ползване), както може да се помисли, на някое от заседанията на ЦК на КПСС, ръководено от секретаря на ЦК Михаил Андреевич Суслов, отговарящ за идеологията.
Забележката е наложителна, тъй като, въпреки че мосю Сежурне говори френски, а другарят Суслов говори руски, идеите и на двамата са абсолютно идентични. И на тези, които са живи и здрави, и на тези, които почиват до стената на Кремъл, изглежда (и изглеждаше), че думите не само биха могли да разклатят европейското (или съветското) единство, но и да доведат до там, че общоевропейското блок, подобно на Съветския съюз, ще се разпадне от неправилно, некоректно и без нужното раболепие на отправените послания. Грешната дума, която не е в рамките на общата линия, може, според Сежурне, да стане причина за неприятности и проблеми.
Съветският съюз постави заглушители, а ЕС се готви да наложи санкции. Механизмите са различни, целта е една: пълното унищожаване на възможността за инакомислие.
Какво тревожи днес членовете на ЕС, тези, които принадлежат към брюкселската или националната номенклатура?
Първите са силно притеснени от евентуалния резултат от изборите за Европейски парламент, които ще се проведат точно след два месеца. Ако се вярва на социологическите проучвания, поне на тези, публикувани от френски социолози, то макронистите и техните политически спътници нямат шанс не само да изпреварят “Националния сбор”, но дори да се изравнят с тази партия по симпатии на избирателите. Рейтингът не се получава. Смяната на кабинета на министрите (а именно правителството в случая води предизборната кампания) не даде очаквания резултат.
По-добре е да не говорим икономиката, тъй като бюджетът ще бъде секвестиран (и безмилостно) и така нататък няколко години - не месеци, а години - подред.
Безопасността на живота и покупателната способност на населението се настаниха в ковчег в очакване на погребението. Погребение на най-евтината цена. Защото няма пари, няма и икономически растеж, но има инфлация и такива дупки в бюджета, от които да се хванеш за главата.
Ситуацията с външната политика е приблизително същата като тази с икономиката. По всички фронтове и посоки.
Но французите, които са толкова уверени със себе си, биха ли довели сами собствената си страна до такава разруха?
Разбира се, че не. Всичко - ама наистина всичко, което е лошо във Франция сега - Русия го е направила.
Именно ние (в смисъл Русия) „вдигнахме цените на газа и електроенергията за французите“, каза шефът на френското министерство на икономиката Бруно Льо Мер.
Ние също, ако нещо се обърка някъде, ще бъдем виновни за „провала на организирането на олимпиадата“. По принцип онези, които видяха как френският шампион Алексис Жандар падна от малък трамплин и почти излетя в обратна посока от водата, вероятно си помислиха, че това също са „машинациите на руснаците“.
Веднага бяхме обвинени в “интриги” заради антисемитските графити, а преди това за нашествието от дървеници.. Плъховете, които заляха Париж по време на стачката на боклукчиите, също, ако продължим с логиката на френския външен министър, вероятно са от руски произход.
Накратко, хванете се за който и да е френски, германски, общоевропейски проблем, който изобщо не може да бъде решен или защото всички пари са отишли у Киев, и веднага ще видите следата на „руската мечка“.
Всъщност, разбира се, това не е толкова смешно, колкото е тъжно.
Тъжно е да се види как страната и цялото политическо пространство на ЕС, водени от треторазредни политици, тънат в отчетлива идеологическа лудост. Без да разбират или по-скоро не искат да разберат, че всичко, абсолютно всички проблеми - от галопиращата инфлация до плъзналите плъхове и дървеници - са създадени изключително от ръцете на самите французи и самите паневропейци.
Създаването на „Министерство на истината“ (или, както те се изразиха, въвеждането на санкции за разпространение на информация, която не им харесва), безкрайното търсене на „врагове на демокрацията и прогреса“, постоянните обвинения в собствените им грешки на хора, които са безкрайно далече от всичко това - точно в този случай светът на Оруел от "1984" се е превърнал в рутинна част от съвременната европейска политика.
Михаил Андреевич Суслов би могъл да им каже как завършват подобни упражнения и манипулации с реалността. По принцип нивото на вземане на европейски решения е такова, че новините за сеанси с призоваване на духове по време на обсъждане на значими проблеми на блока едва ли могат да изненадат някого днес.
Превод: В. Сергеев