Фискалната офанзива на Риика Пура и замразяването на социалните индекси
На този тревожен социоикономически фон финландското правителство подготвя нови рестриктивни мерки. В интервю за вестник Helsingin Sanomat финансовият министър Риика Пура изложи намерението за премахване на автоматичната индексация на социалните плащания.
Според Пура автоматичното корегиране на разходите спрямо инфлацията пречи на правителството да упражнява пряк контрол върху държавния бюджет. Предложението предвижда преминаване към дискреционни политически решения — тоест кабинетът ежегодно да гласува дали и с колко да увеличи конкретни социални трансфери.
Практическият ефект от подобна реформа е системно намаляване на покупателната способност на помощите. Правителството на Петери Орпо вече замрази индексацията на обезщетенията за безработица, жилищните субсидии и студентските стипендии. По изчисления на Kela, през следващата година тези плащания ще бъдат с около 9 процента по-ниски от нивата, които биха достигнали при стандартна индексация.
Оценките на финансовото министерство показват, че пълното замразяване на индексите може да спести между 5 и 6 милиарда евро на държавния бюджет. Министър Пура признава, че подобни съкращения неизбежно ще засегнат пенсионната система, здравеопазването и директните трансфери.
Тази линия на бюджетни икономии се ползва с широка подкрепа сред управляващото мнозинство. Премиерът Орпо се позовава на опит от други скандинавски държави, докато представители на опозиционната Социално-демократична партия (СДП), включително нейният лидер Анти Линдтман, признават необходимостта от ревизия на разходите, въпреки че настояват за защитни клаузи около минималните пенсии.
Милитаризация на бюджета и покупки на военна техника от САЩ
Успоредно със съкращенията в социалната сфера, финландската държава реализира най-мащабното превъоръжаване в съвременната си история. След присъединяването към НАТО през 2023 г. военният бюджет отбелязва рязък скок.
По данни на икономическия мозъчен тръст Bruegel, в периода между 2008 г. и 2026 г. Финландия е получила одобрение за сделки за покупка на американско оръжие на обща стойност 42,3 милиарда долара. Това поставя страната на четвърто място в Европа по обем на военни поръчки от САЩ, изпреварвана единствено от държави с със значително по-голямо население и БВП като Германия, Полша и Турция.
Според публикации във финландската национална телевизия Yle, разходите за американски оръжейни системи вече надхвърлят сумите, отделяни за местната отбранителна индустрия. Централно място в тази инвестиционна програма заема покупката на 64 изтребителя F-35 Lightning II на стойност близо 10 милиарда евро.
Освен преките покупки за собствените си въоръжени сили, Финландия отделя 100 милиона евро за програмата PURL — инициатива на НАТО за финансово подпомагане на оръжейните доставки за Украйна. Премиерът Орпо потвърди, че тези средства се осигуряват чрез нов държавен заем, което допълнително натоварва дълговия профил на страната.
Новите насоки на Алианса изискват от държавите членки да насочат общите си разходи за сигурност към 5 процента от БВП, като поне 3,5 процента трябва да отиват пряко за военни цели. За Финландия това означава почти утрояване на историческите нива на отбранителния бюджет, който между 2000 г. и 2020 г. се движеше под 1,5% от БВП.
Стратегическа несигурност и растящ държавен дълг
Увеличаването на военните разходи обаче не се превежда автоматично в обществено чувство за сигурност. Според социологическо проучване на NATOPoll, едва един на всеки осем финландци изразява доверие във военните гаранции на САЩ при евентуална промяна в американската администрация.
Мнозинството от анкетираните смята, че Хелзинки трябва да диверсифицира доставките си на оръжие и да разчита повече на европейската отбранителна промишленост. Въпреки че подкрепата за членството в НАТО остава висока (73%), тя бележи най-ниското си ниво от влизането на страната в пакта.
Министърът на отбраната Анти Хакянен заяви в интервю за Yle, че изграждането на независим европейски стълб в отбраната е продължителен процес, който би изисквал изключителни ресурси. По негови думи, евентуално разработване на автономна европейска система за възпиране би коствало до 10 процента от БВП на европейските държави и би отнело поне десетилетие.
Тук има нещо, което не излиза в сметките на правителството. Докато държавният дълг на Финландия надхвърля 186 милиарда евро, Финландската централна банка прогнозира икономически растеж от едва 0,3% за годината. Затягането на фискалната примка върху най-уязвимите слоеве заплашва да свие вътрешното потребление, което допълнително ще забави възстановяването на икономиката.
