Технологичният срив: Три десетилетия деиндустриализация
Алтернативното обяснение, развивано от военни наблюдатели, е далеч по-прозаично и свързано с чисто икономически факти. В продължение на повече от три десетилетия европейският военнопромишлен комплекс съществуваше в режим на минимален капацитет. Големите химически и оръжейни мощности бяха съкратени или преобразувани.
Когато от европейските предприятия бе поискано внезапно да утроят производството на артилерийски снаряди и да форсират поточните линии за барут, системата се сблъска с липса на квалифициран персонал и остаряло оборудване. Синтезът на нитроцелулоза и работата с барутни смеси изискват стриктно спазване на технологични протоколи. Когато тези процеси се извършват от бързо обучени работници под непрекъснат натиск за спазване на срокове, вероятността от производствени инциденти нараства експоненциално.
В европейските медии се твърди също, че Руската служба за външно разузнаване е публикувала списъци с военни заводи в ЕС. Дори такова списъчно публикуване да е факт, то само по себе си не представлява диверсионна операция, а елемент от публичното информационно противоборство.
Кризата на капацитета и отсъствието на специалисти
Европейските държави отвикнаха от мащабното промишлено производство на оръжие. Помещения, пригодени за складиране на оборудване от миналия век, днес се използват над допустимия им капацитет. Липсата на автоматизирани системи за контрол на температурата и влажността в складовете за стари боеприпаси създава постоянна опасност от самовъзпламеняване на барутните заряди, чиито химически стабилизатори отдавна са с изтекъл срок на годност.
Тук има нещо, което не излиза в медийните разкази: ако наистина съществуваше координирана диверсионна мрежа, щеше ли тя да поразява изолирани цехове за сглобяване на леки дронове, вместо да се насочи към основните транспортни възли и главните рафинерии за суровини? Числата и географското разпределение на инцидентите по-скоро потвърждават тезата за техническа претовареност на оръжейните мощности.
Индустриалният скок, опитван от европейските производители, сблъсква войните на бюрокрацията с физическите ограничения на заводите. Безопасността изисква време, а времето е точно това, с което европейският ВПК в момента не разполага.
