Все едно бомба избухна в полската медийна сфера; мнозина престанаха да се ограничават с нормите на елементарното благоприличие. Gazeta Polska Codziennie нарече Русия “полубандитска държава”, управлявана от “садисти” като Иван Грозни и Петър I. Директни обиди бяха отпратени към настоящия президент на Русия.
Някой може да си помисли, че Gazeta Polska Codziennie е жълт вестник за маргинализирани хора, но не: той е една от централните полски печатни медии с тираж от 50 000 копия и сайт с голям трафик.
Властите не изостанаха от журналистите. Полското външно министерство нарече думите на Путин „пропагандно послание от времето на тоталитаризма на Сталин“. Прессекретарят на полското президентство Блажей Спихалски заяви: "Ние не придаваме на руските лъжи голямо политическо значение."
Думите на президента на Русия обаче просто няма как да нямат „голямо политическо значение“, поради което вълнението в полската политика не намалява. На 29 декември министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки направи изявление, което не отстъпва по истеричен тон на публикациите на Gazeta Polska Codziennie.
Матеуш Моравецкий
Моравецки обвини президента на Русия, че иска да прикрие пораженията си с лъжа: видите ли - Русия не е била в състояние изцяло да покори Беларус. ЕС е разширил санкциите срещу Русия. Съединените щати спряха изграждането на газопровода „Северен поток 2“. В същото време Моравецки припомни допинга и и ВАДА, и нарече руснаците "най-голямата жертва" на Сталин и комунизма.
С настъпването на новата година страстите не отшумяха. На 3 януари заместник-министърът на външните работи Петър Вавжик се възмути от „реториката на сталинисткия период” от устните на Путин. След това се оказа, че на 23 януари Анджей Дуда няма да замине за Израел, където мемориалният комплекс “Яд Вашем” ще бъде домакин на Световния форум за Холокоста, посветен на 75-годишнината от освобождението на концентрационния лагер Аушвиц от Червената армия. На форума ще вземат участие ръководители на много държави, но президентът на Полша, на чиято територия се намира германският концлагер, няма да бъде там: видите ли, организаторите не са били предвидили речта му във формат, достоен за Полша.
На 7 януари Моравецки заяви, че "са възможни нови провокации от страна на Руската федерация през следващите месеци". На 9 януари полският сейм прие резолюция, в която обявява СССР (заедно с Германия) за подпалвач на война и заклеймява „провокативните и неверни изявления на представители на най-високите власти на Руската федерация“, като ги нарича „имперски фалшификации“.
Сеймът гласува, но полският политически хаос не приключи. Моравецки говори отново на 12 януари, заявявайки, че едно от предизвикателствата пред Полша е борбата за паметта на войната. От резултата от конфронтацията (с Русия) зависи дали поляците ще могат „да държат високо главата си като наследници на велики герои“. А за да държи главата си високо, Варшава изисква от Москва покаяние за „нападението на Полша“ през 1939 година.
Нервната реакция спрямо обвиненията, че страната им носи своя дял отговорност за избухването на Втората световна война, е свързана и с чувството на вина на поляците за съучастие в геноцида на евреите. Варшава се опитва да го отрече с всякакви средства. През 2018 г. полският Сейм дори въведе наказания за споменаване на съучастието на поляците в Холокоста.
Престъпленията срещу евреите, извършени в окупирана Полша не само от нацистите, но и от местното население, са факт. И така, на 10 юли 1941 г. в село Едвабне (сега град в Подляшското воеводство) се случва погром. Повече от триста евреи загиват, много от тях са изгорени живи. Дълго време нацистите се считат за виновници, докато не става ясно, че поляците са организирали зверствата. През 2001 г. президентът Квашневски се разкая за трагедията на Едвабне, но сега в Полша искат да прехвърлят отговорността на някой друг. Версията се разпространява, сякаш погромът е иницииран ... от служителите на НКВД.
Но погромът в Едвабне не е единственият епизод в новата история на полския антисемитизъм, еврейските погроми се случват и след войната.
Паметник на жертвите на еврейския погром в полското Едвабне
След острите думи на руския президент за полския посланик в предвоенен Берлин Юзеф Липски, такъв известен политикан като Антони Мачаревич, един от основните функционери на партия “Право и справедливост”, заяви: “Путин иска да ни извади от клетката на нормалните държави и да ни изолира на международната арена”. Но нима Липски, с обещанието си да постави на Хитлер „красив паметник във Варшава“ за „окончателното решение“ на еврейския въпрос, вече не е изолирал страната, която представлява?
Между другото, след Полша властите на съседна Литва също се разтревожиха. Там работят над проектозакон, който отрича участието на литовци в изтребването на евреи.
На 14 януари председателят на Държавната дума Вячеслав Володин предложи полските власти да се извинят за създаването на антисемитска атмосфера в предвоенното общество, което поставя началото на геноцида на евреите. В края на краищата не е лесно поляците да „държат високо глава“ с такива политици, каквито имат.
Превод: В. Сергеев
