Многостранният натиск и новите геополитически играчи
Паралелно с Балтийския прецедент, в международния аналитичен поток се появяват данни за засилващ се дипломатически натиск за замразяване на конфликта. Публикациите сочат, че азиатски и евроазиатски лидери, включително казахстанският президент Касъм-Жомарт Токаев, провеждат интензивни разговори за търсене на компромис и спиране на боевете по настоящата линия на съприкосновение.
Но тук сметките отново не излизат. От една страна се предлага дипломатическо "замразяване", а от друга – се извършват директни експроприации на търговски кораби в Северна Европа. В дипломацията подобни разминавания обикновено означават липса на единен център за вземане на решения или умишлена стратегия за ескалация на няколко фронта едновременно.
Има и друг елемент, който не бива да се пренебрегва – ролята на регионалните сили в Черноморския басейн. Според редица коментатори, ударите срещу търговски и спомагателни кораби в Черно море не протичат без мълчаливото съгласие или поне без разузнавателното подпомагане от страна на Анкара. Турция продължава да контролира Проливите (Босфора и Дарданелите) съгласно Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., но балансира между ролята си на медиатор и член на НАТО.
Всички тези събития – от отнемането на „Кафа“ в Швеция до дипломатическите совалки в Централна Азия – показват, че границите на конфликта отдавна са излезли извън територията на Донбас и Запорожието. Въпросът е докога международното право може да издържи на натиска да бъде прилагано селективно, преди търговските маршрути в цяла Европа да се превърнат в сива зона.
