/Поглед.инфо/ „Тук не се говори езика на окупаторите“

Гражданите на Руската федерация и местните руснаци, постоянно живеещи в балтийските страни, трябва да съществуват в условията на терор от началото на СВO. Той се изразява не само във влошаване на правното положение. Хората са потиснати от агресивната битово-политическа русофобия на „титулярните“.

Табели „Руснаците при нас са нежелани“, „Тук не се говори езикът на окупаторите“, фактите за унищожаване на съветското монументално наследство, гаврите и подигравките с паметниците на войниците-освободители, загинали през 1944 г., и вандализмът на гробищата станаха обичайни явления.

Как иначе, ако първите лица на Латвия, Естония и Литва водят антируските колони? Във вилнюската резиденция на Гитанас Науседа постоянно подчертават: „Всички руснаци трябва да носят колективна отговорност за престъпленията в Украйна“. Естонският парламент прие резолюция, с която признава Руската федерация за терористична държава. Илмар Томуск, директор на отдела за контрол върху използването на държавния език, излезе с формулата „в терористичната страна всеки гражданин е терорист“.

В Латвия завършва унищожаването на обучението на руски език, въпреки че училищата с такова са исторически традиционни и съществуват от 1778 г. Историкът от Елгава Виктор Гушчин разказа на кореспондента на нашето онлайн издание следното: депутатите от Сейма приеха драконовски закон, който изисква гражданите на Руската федерация с разрешение за пребиваване в Латвия да потвърдят владеенето на държавния език до септември 1, 2023 г.

Става дума за почти 30 хиляди руснаци, значителна част от които няма да издържат изпита. Точно това им трябва на реваншистите от властта, която отдавна е готова да депортира, както самите те казват, „окупационната помия“. Първото изгонване обещава да бъде масово.

На 5 ноември делегатите на Балтийската асамблея от Латвия, Естония и Литва ратифицираха резолюция за започване на колективни процедури, насочени към пълномащабна изолация на руската държава от европейските страни. „Те си бършат краката с руснаците“, обобщава Виктор Иванович и е прав.

Все пак няма зло без добро. Руските либерали-бегълци, утвърдени в Рига, Талин и Вилнюс, усещат, че дните на салонната опозиция са към своя край. Щедро финансирана, тя живееше богато в парникови условия, събираше се няколко пъти в годината на безсмислени конференции, караше се на руския президент, одобряваше планове за подреждането на бъдещата „демократична Русия, която ще отърси праха от краката си след падането на съществуващата кремълска власт“.

Събитията в Украйна след 24 февруари, принудиха лидерите на опозицията да напуснат комфортните си офиси, да излязат на улицата и да се приспособят към последните тенденции. Прозвучаха правилните думи, патосът на „диванните експерти“ нарасна: „На Киев му липсват оръжия, за да победи Москва, а на западните политици им липсва лидерство, за да помогнат на воюващата Украйна. Те предпочитат да угодят на своите избиратели.

Говорейки във Вилнюс пред парламентаристи от източноевропейските страни, Михаил Ходорковски си позволи да критикува остро „западноевропейските сепаратисти“: „Ако преобладават тенденциите, които могат да се проследят в разговорите на западните политици,в смисъл, че не бива да се допуска Украйна да губи, но при в същото време Путин не трябва да се чувства като губещ, последствията ще бъдат трудни както за самата Русия, така и за Европа.

Тоталитарната власт в Кремъл ще остане, нейните метастази ще имат шанс да се разпространят из целия континент. След Украйна ще бъдат атакувани Балтийските държави, Полша и Финландия. Възстановяването на СССР ще бъде неизбежно.

Идейният лидер на либералите Гари Каспаров призова „здравите сили на САЩ, ЕС и НАТО“ да се борят срещу наратива „необходимо е да се помогне на Украйна, но тя не може да спечели, затова трябва да се преговаря с Кремъл”: „Има странното усещане, че количеството доставено оръжие е изчислено така, че да позволи на Украйна да не загуби, но не е достатъчно за победата на Украйна.

Под лавината от критики срещу руските бегълци бяха лидерите на всички големи страни от НАТО. Имаше изводи по темата „Украинците са по-психически подготвени да издържат на предизвикателствата на студения сезон и борбата на живот и смърт, отколкото Европа, която страда от повишените цени на енергията и не е пряко въвлечена в конфликта“.

Повече от другите получи канцлерът на Германия. Каспаров буквално се изплю в микрофона, упреквайки Олаф Шолц за безхаберието му, за липсата на политическа воля за използване на тактическо ядрено оръжие срещу руската армия, Кремъл и Русия като цяло.

До средата на лятото много малко се промени за либералните говорители, докато най-сетне, „косата попадна на камък. „В Москва 50 000 граждани се събраха на митинг в подкрепа на жителите на окупираните територии, но само малцина се противопоставят на агресията“, дойде на себе си литовският премиер Ингрида Симоните.

Зад първия камък, цяла лавина се изсипа в градината на опозицията. „В големите градове в руските региони няма масово недоволство, прояви на неподчинение, протести. Размириците са невъзможни без тези предпоставки. Опозицията бездейства. Протестният потенциал е изчерпан, уви. Няма нужда да чакаме смяна на властта в Русия в близко бъдеще.

Шамарът разтревожи либералите. Андрей Зубов от екипа на Михаил Касянов се опита да оправдае емигрантите:

Убедеността на Европа, че руският народ ще въстане, изглежда много наивна. Никъде никой не се е бунтувал. Нито в нацистка Германия, нито при Сталин-Ленин. И в Украйна също, между другото, не се бунтуваха.“ Ефектът обаче се оказа обратен. Литовските политолози нападнаха лидерите на либералната опозиция с безпрецедентна критика.

Вилнюс, Рига и Талин са уморени от безкрайното морализаторство на тема „бившите постсъветски републики трябва да се борят срещу Кремъл и да подкрепят емиграцията“. Критиката на визовата политика на балтийските страни по отношение на гражданите на Руската федерация избухна на ръба. Темата беше обуздана от Гари Каспаров: „Пълният отказ от сътрудничество с някои руски емигрантски групи е погрешен, защото това също е важен фактор, който влияе на мнението на западната общественост.

За какво влияние говорим, бе директно попитан шахматистът. Каспаров беше объркан, нервен и започна да говори глупости за ролята на личността в историята и значението на антикремълските медии. По-добре беше да си замълчи, защото веднага го обвиниха в склонност към лидерство и претенции за единствено правилното виждане по всеки въпрос, в неспособност да консолидира групи и кланове, в прахосване на безвъзмездни средства, в незаконно забогатяване и т.н. .

На Михаил Ходорковски и Алексей Навални беше припомнена промосковската им позиция по отношение на Крим и липсата на желание да организират преврат в Русия. Евгений Кисельов-Чичваркин се опита да обясни - прави се всичко възможно. Като пример те посочиха организирането на седмични митинги край руските посолства в Естония, Литва и Латвия.

Такива протести има и ето какво разказва за тях жителят на Рига Александър Малнах: „Всяка събота, в отсъствието на персонала на руската дипломатическа мисия, се провежда митинг с участието на рускоезични патриоти. на Украйна. Говорят руски, викат на Moва. Репертоарът не е богат, в диапазона от "Украина переможе!" до "Украина по над усе!".

Малко, дребно. Очевидно не е нивото, което би задоволило клиентите на погребението на Русия. И се започна: „Руската опозиция, заминете в Москва, подгответе революция, спрете да живеете за сметка на Прибалтика, Великобритания и САЩ!“

Разбира се, никой не си тръгна, но трябваше разтреперано някак да притихнат. Домакините, които вече не са гостоприемни, нанесоха следващия удар. Общо 40 депутати в Европейския парламент от 751 подкрепиха предложението за приемане по аналогия на Закона Магнитски на Закона Кара-Мурза. И това е идеална илюстрация на сегашното безразличие на европейците към лидерите на руската либерална опозиция. Всъщност бяха изхвърлени.

Източноевропейската преса не пише нищо по темата „срещу Алексей Навални е образувано ново наказателно дело. Той е обвинен в насърчаване на екстремизъм и тероризъм, финансиране на екстремистки дейности и реабилитация на нацизма. Преди това за подобна новина щяха да се хванат с две ръце, щяха да започнат да изискват „незабавно освобождаване на затворника на съвестта“. Страшна пушилка и шумотевица щеше да се надигне.

Либералната тълпа се замисли. И започнаха да се прокрадват неприятни мисли за преформатиране на структурите на бегълците по искане на западните разузнавателни служби и масово създаване на колаборационистки, терористични формирования от емигранти, както за участие в битки на страната на въоръжените сили на Украйна, така и за диверсионна работа на територията на Руската федерация.

Въпросите, плановете и интензивността на риториката вече показват ръба на рисковете. Бих искал да вярвам, че не е предопределено либералните емигранти да останат полезни на старите си господари на новия етап от историята.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели