Миналата седмица Камарата на общините окончателно одобри споразумението за излизане на Великобритания от Европейския съюз. Камарата на лордовете ще гласува за него след дни, след което споразумението ще влезе за ратификация в Европейския парламент. Там няма да се бавят и на 31 януари Великобритания ще напусне ЕС. След това ще има дълъг преходен период (поне една година), тежки преговори за нови споразумения между суверенна Великобритания и ЕС. Но всичко това вече няма да бъде основното главоболие за Лондон. Основният проблем става вътрешен - желанието на Шотландия да напусне Обединеното кралство.
Ясно е, че Борис Джонсън не изтегли Великобритания от ЕС, за да наблюдава разпадането на държавата. А именно това може да се случи още при неговото премиерство. Той наистина иска да бъде като Уинстън Чърчил, но навремето и на него му се наложи да наблюдава разпадането на Британската империя. Но тогава имаше обяснение - страната едновременно спечели и загуби войната: тя спечели срещу Германия, но с цената да стане зависима от предишното си дете, САЩ. И нямаше силата да запази империята. По-голямата част от нея трябваше да бъде разтворена в полза на САЩ и нейния глобален проект, опитвайки се (с различна степен на успех) да поддържа контрола върху бившите колонии. И сега Джонсън спечели - след като напусна ЕС.
Дали обаче крахът на 300-годишното Обединено кралство, тоест напускането на Шотландия, няма да е цената на тази победа? Заемащата северната част на остров Шотландия представлява около една трета от цялото Обединено кралство, а населението е едва около осем процента от общото количество британци. Делът в БВП е малко по-голям, но все пак не достига дори 10%. Независимо от това, напускането на Шотландия ще бъде страшен и далеч от символичен удар за Великобритания. Дори кралица Елизабет II да остане начело на независима Шотландия, както в Канада или Австралия, отделянето на северната част на острова все пак ще сложи окончателна точка на ерата на велика Британия. Да, през всичките следвоенни години Великобритания постепенно отслабва, но все пак тя остава една от няколкото велики сили, а преди това в продължение на два века е най-мощната държава на планетата. Оставено без Шотландия и отделено от ЕС, кралството неизбежно ще загуби Северна Ирландия, за да остане само Англия и Уелс.
Още този месец шотландските власти обещаха да вземат решение за нов референдум за независимост. Те загубиха последната през 2014 г., но тогава беше съвсем различна историческа ера. Великобритания беше член на Европейския съюз и сега тя излиза от нея. И противно на мнението на Шотландия, която през 2016 г. на референдум за Брекзит гласува против раздялата с обединена Европа. И миналия декември, на националните парламентарни избори, шотландските избиратели гласуваха за Шотландската национална партия, която пряко подкрепя независимостта. Тя спечели 48 от 59-те места в шотландските окръзи (като едва 45 процента от избирателите, дошли на урните, гласуваха за нейните кандидати) и потвърди курса си за нов референдум за независимост.
Още през декември, веднага след изборите, лидерът на ШНП и шотландски премиер Никола Стърджън обяви, че никой не може да спре народа ѝ да направи своя избор:
„Хората в Шотландия поясниха, че не искат да виждат Борис Джонсън като премиер, не искат Брекзит и искат бъдещето на Шотландия да бъде в ръцете на самата Шотландия. Сега имаме мандат да поканим шотландците да изберат собственото си бъдеще. Този мандат е съществувал преди, но сега е потвърден ...
Наистина искам Великобритания да остане в ЕС. Но трябва да призная, че Англия гласува, както тя гласува, и очевидно подкрепя излизането на Великобритания от Европейския съюз. Въпреки че Борис Джонсън има право да изтегли Англия от ЕС, той определено няма право да изтегли Шотландия. Шотландия трябва да може самостоятелно да избере бъдещето си. Очевидно тя не иска да бъде под управлението на правителството на Борис Джонсън в продължение на пет години и не иска да загуби статута си на европейска държава. Целият смисъл е в избора. Не Борис Джонсън да определи бъдещето на Шотландия. Това трябва да бъде определено от шотландския народ. "
Според британския закон правителството трябва да даде съгласие за референдума. А в Лондон и при Мей, и при Джонсън говорят, че веднъж по време на последния референдум през 2014 г. беше обявено, че се провежда веднъж на поколение, затова и разговорите за ново гласуване в близките години (10-20 години) ще останат без значение. В Глазгоу, разбира се, не са съгласни и изискват разрешение за провеждане на народно гласуване. Преди месец Стърджън написа официално писмо до Борис Джонсън за това.
Но едва онзи ден премиерът счете за необходимо да ѝ отговори:
“Внимателно разгледах и проучих аргументите в полза на прехвърляне на правомощия от британския парламент на шотландския парламент, което би позволило по-нататъшни референдуми за независимост. Вие и вашите предшественици лично бяхте обещали, че референдумът през 2014 г. ще бъде „единственият за това поколение“. Народът на Шотландия прие това обещание и гласува категорично за запазване целостта на Обединеното кралство. Правителствата на Шотландия и Великобритания обещаха да спазят избора на народа, като подписаха Единбургското споразумение. Британското правителство продължава да поддържа решението, демократично прието от шотландския народ, и счита за необходимо да се спазват дадените обещания. Следователно не мога да удовлетворя изискването за прехвърляне на правомощия, което ще доведе до нови референдуми. "
Джонсън не само отказа, но упрекна Глазгоу, че пренебрегва интересите на шотландския народ:
„Новият референдум за независимост ще допринесе за продължаване на политическата стагнация, характерна за Шотландия през последното десетилетие. Шотландските училища, шотландските болници, шотландският пазар на труда отново ще бъдат забравени заради кампанията за отделяне от Великобритания. Нека заедно да се стремим да обединим Обединеното кралство и да освободим потенциала на нашата велика държава”.
Никола Стърджън отговори на Джонсън чрез “Туитър” - рязко и недвусмислено:
„Торите се страхуват, че Шотландия ще може да избере бъдещето си. Те знаят, че ако на народа му бъде предложен избор, е вероятно да избере привлекателна перспектива за независимост. Консерваторите и техните съюзници в ръководството на Лейбъристите и либералните демократи нямат значими аргументи в полза на Съюза, така че те могат само да се опитат да блокират вземането на демократични решения. Това показва, че те напълно пренебрегват гласовете, възгледите и интересите на шотландския народ. Подобна стратегия е обречена на крах.
Въпреки че в днешния отговор няма нищо изненадващо, ние го очаквахме - такава позиция няма да издържи. Уестминстър не може да си позволи да възпрепятства правото на шотландците да определят собственото си бъдеще и не може да блокира демократичното искане на референдум."
Според Стърджън, възпрепятствайки референдума, Лондон само увеличава популярността на идеята за независима Шотландия:
„Проблемът на британското правителство е, че колкото по-дълго се опитва да блокира референдума, толкова по-ясно демонстрира, че Унията е неравна и толкова по-силно расте подкрепата за независимостта… Позицията, формулирана от британското правителство днес, е не само политически неприемлива, но и вредна за самото него“.
Глазгоу няма намерение да се отказва и ще даде отговор в следващите дни, дори преди Великобритания да напусне ЕС:
„Шотландското правителство ще определи отговора и следващите стъпки този месец. Също така ще поискаме шотландския парламент да потвърди правото на избор на Шотландия. “
Стърджън е уверен в успеха си:
„Както и да е, едно е ясно: шотландският народ ще има правото да решава съдбата си на референдум за независимост. Съюзът на Уестминстър не може да се поддържа без взаимно съгласие. Демокрацията ще спечели. Единственият въпрос е колко време ще отнеме на торите и останалата част от Уестминстър, за да приемат неизбежното. “
Всъщност Лондон няма шанс да се съпротивлява дълго. Ако продължи да упорства, Глазгоу просто ще назначи самостоятелно референдум за независимост, тоест ще следва каталунския път. Въпреки че доскоро Стърджън се противопоставяше на формата на борба, която Каталуния избра, заявявайки, че пътят на едностранните действия „не води до независимост“, на нея може да не ѝ остане избор. Първо, шотландците ще оспорват в съда отказа на Лондон да разреши нов референдум. И ако загубят, тогава няма да имат избор.
Парламентът на Шотландия може да обяви нов референдум по-късно тази година. Но е по-логично да направим това следващата, когато са насрочени избори в местния парламент. Сега ШНП има относително мнозинство в него - 62 от 129 места, но след като получи вече абсолютно мнозинство на изборите (което само по себе си ще превърне изборите в неофициален референдум за независимост), партията ще може да обяви референдум много по-уверено и ефективно.
Тогава Лондон ще бъде в безизходица. Може, разбира се, да не признае легитимността и да обяви нарушение на британското законодателство. Но това ще бъде изпълнено само с увеличаване на появата на привърженици на независимостта и по-убедителната им победа. А признавайки референдума, Лондон рискува да се сблъска със същата ситуация, както в случая с Брекзит, когато смяташе да пусне парата на недоволството към Европейския съюз и да получи уверено мнозинство за Евро-Великобритания, а в крайна сметка се изправи пред победата на привържениците на завръщането на независимостта.
Но така Англия гласува тогава. И през 2016 г. Шотландия се изказа в подкрепа на оставането в ЕС. Освен това разликата беше много по-значителна, отколкото при победата през 2014 г. на привържениците за запазването на Обединеното кралство. 62 против 38 гласуваха за ЕС, а 55 срещу 45 гласуваха за обединена Великобритания. Освен това във втория случай гражданите на ЕС, живеещи в Шотландия, също гласуваха, тоест реалният процент на привържениците на поддържането на съюз с Великобритания е много по-нисък от 55 процента.
Това се вижда и от проучвания на общественото мнение - въпреки че според тях броят на привържениците на независимостта обикновено е по-малък от тези, които не искат да скъсат с Лондон, в критични моменти числата се променят. В средата на миналата година съотношението беше около 52 към 48 в полза на Лондон. Но след като Джонсън реши проблема с Брекзит, съотношението се промени в полза на сепаратистите. След това се залюля в обратна посока. До края на тази година Великобритания ще напусне ЕС, а през следващата година в Шотландия ще се проведат избори - и всичко това ще допринесе за растежа на сепаратистки настроения.
Джонсън няма да може да ги игнорира. Следващата година и половина ще бъде тежко изпитание дори не за него, а за Обединеното кралство като такова. Неспособно да запази Шотландия, то най-накрая ще се сбогува с великото си минало.
Превод: В. Сергеев
