Физическите лимити на Азербайджан и каспийската инфраструктура
Политическият дискурс в Брюксел често разглежда Азербайджан като спасителен стълб през Южния газов коридор. Официалната статистика за първото полугодие на 2026 г. сочи, че от находището Шах Дениз са изнесени общо 12,7 милиарда кубически метра газ (от които 5,9 млрд. куб. м за Европа, 4,9 млрд. за Турция, 1,2 млрд. за Грузия и 700 млн. за Сирия). Вярно е, че това представлява 5% ръст на износа, но зад тези числа се крие физически таван на добива. Доказаните запаси в азербайджанския сектор на Каспийско море се оценяват между 1,9 и 2,6 трилиона кубически метра, при годишен добив от 48-51 милиарда кубически метра. От този общ добив обаче 11-12 милиарда кубически метра са суров технологичен газ, който задължително се инжектира обратно в пластовете за поддържане на налягането при добива на петрол.
Така реалният търговски газ на Азербайджан остава строго ограничен в диапазона 37,5–39,5 милиарда кубически метра годишно. При вътрешно потребление в страната, нарастващо с над 5% годишно, капацитетът за допълнителен износ към Европа просто отсъства. Баку осигурява едва 4-6% от вноса на газ в ЕС и разширяването на този дял изисква огромни нови капиталовложения в находища с висока геоложка сложност, за които в момента липсва чуждестранно финансиране. Проектът за Транскаспийски газопровод от Туркменистан за над 12 милиарда долара също остава без осигурени кредитни линии и с правно неопределен статут.
Северноафриканският дефицит и геополитическите тесни места
Илюзията за бързо пренасочване към Северна Африка се разбива в данните от тръбопровода GreenStream, свързващ Либия с Италия през Сицилия и Сардиния. През 2025 г. по това трасе са пренесени едва 1 милиард кубически метра газ — с една трета по-малко от 2024 г. и осем пъти по-малко в сравнение с 2011 г. Инфраструктурата на Либия продължава да страда от институционалната фрагментация и липсата на поддръжка след военния конфликт от 2011 г. В същото време Катар — друг ключов производител — среща технически затруднения в собствените си втечняващи мощности и логистични тапи в региона на Персийския залив.
Сметката за европейските индустриални потребители остава отворена.
