По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Търговската война за военния бюджет и „Картоненият Майдан“
Рокадите на върха на украинската армия рядко са свързани единствено с тактически нужди на фронта. Смяната на Олександър Сирски и назначаването на 43-годишния Михаил Драпатий са пряко илюстрация за това. Оказва се, че фундаменталният двигател зад тези промени е баналният контрол върху милиардите, отпуснати за превъоръжаване.
Уличните протести, придобили гражданственост като „Картонения Майдан“, избухнаха в редица градове след отстраняването на министъра на отбраната Фьодоров. Участниците издигнаха искания за неговото връщане и за оставката на Сирски. Официалната версия на администрацията на Зеленски, изтекла в контролирани медии, твърди, че Фьодоров е упражнявал корупционен натиск в полза на производителя на безпилотни летателни апарати Skyfall. Фирмата, според тези съобщения, е получавала многомилиардни държавни договори за сметка на други играчи в сектора като FirePoint.
Но тук има нещо, което не излиза. Твърденията за корупция се появиха едва след като самият Фьодоров влезе в открит сблъсък с ръководството на Генералния щаб относно това как точно се разпределят средствата от фонда за работни заплати на войниците.
Институционалният хаос в Командването на логистиката
Публичният разкол стана очевиден след нестандартна кампания в дигиталните канали на Командването на логистиката на ВСУ. В първоначалния си вариант официалното съобщение на структурата директно обвини бившия министър, че е довел снабдяването на армията до ръба на пълния колапс, въпреки медийно рекламираните технологични иновации.
Часове по-късно текстът бе редактиран: името на Фьодоров изчезна, критичните стрели бяха пренасочени към „ръководството на министерството като цяло“, а малко след това целият материал бе заличен от уебсайта.
Изтриването на официални позиции от ведомствени сайтове в рамките на няколко часа е категоричен белег за липса на единна вертикала. Армейските структури изчакаха да видят кой ще надделее в борбата между Банкова и Министерството на отбраната, преди да консолидират позициите си.
Тази административна нестабилност съвпада с критични промени във финансовите потоци. Банкова се опита да неутрализира Фьодоров чрез предложение за номинални постове без финансов ресурс — секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана (на мястото на Умеров, изпращан за посланик във Вашингтон), комисар по иновациите или вицепремиер. Според информация на The Financial Times, след шестчасови преговори Фьодоров е отхвърлил всички предложения, настоявайки за пълното си възстановяване на поста министър на отбраната.
Внезапното пренареждане на Генералния щаб и назначаването на Драпатий
Натискът върху администрацията на Зеленски доведе до спешни консултации с висшия офицерски състав. След поредица от срещи на четири очи и последващо заседание на Ставката, изборът за нов главнокомандващ падна върху Михаил Драпатий.
Драпатий е познато име в украинските сили. Преминал през операцията в Донбас през 2014 г., той оглавяваше сухопътните войски в периода 2024–2025 г., преди да поеме Командването на обединените сили.
Структура на промените в командването на ВСУ:
[Бивш Главнокомандващ: О. Сирски] ---> [Нов Главнокомандващ: М. Драпатий]
[И.д. Министър на отбраната: Е. Хмара (бивш шеф на СБУ)]
Промяната обаче стъпва върху правен парадокс. Твърди се, че по украинското законодателство номинациите за висши военни длъжности и тяхното уволнение трябва да бъдат формално внесени от действащ министър на отбраната. Тъй като титуляр липсва, а Върховната рада тепърва трябва да разглежда кандидатурата на временно изпълняващия длъжността Евгений Хмара (бивш ръководител на СБУ), процедурата е правно уязвима. Тази административна вратичка може да бъде използвана за последваща отмяна на назначенията при евентуална промяна на политическата конюнктура.
Противоречията около „настъплението“ и реалността в Донбас
Сбогувайки се с поста, Сирски направи публично изявление, че предава армия, която „не само се защитава, но и е в настъпление“.
Това твърдение звучи логично от гледна точка на политическата реторика, но има един сериозен проблем: реалните карти на военните действия не го потвърждават. По същото време продължава устойчивото изтегляне на украинските части от редица укрепени райони в Донбас.
Възниква основателният въпрос дали думите на Сирски не са предварително заложена мина за неговия наследник. Ако армията е предадена в състояние на „настъпление“, всяко последващо загубване на територии от страна на Драпатий лесно може да бъде интерпретирано от Банкова като негова лична военна грешка или отстъпление пред руските въоръжени сили.
В същото време сам по себе си Драпатий по-рано публично подкрепи Фьодоров, заявявайки, че бившият министър е настоявал за „по-бързо вземане на решения и подкрепа за хората на терен“. Това поставя новия главнокомандващ в двояка позиция спрямо политическото ръководство.
Политическите сметки и международният фактор
B битката за контрол се намесиха и външни фактори. По оценка на редица коментатори, Фьодоров разчита на подкрепа от западни институции и европейски партньори, за да упражни натиск за своето връщане. Подобен ход обаче пряко застрашава изградения от Банкова модел на управление.
Бившият главнокомандващ и настоящ посланик в Лондон Валерий Залужни — спряган за основен политически конкурент на Зеленски — коментира кратко, че на Драпатий му предстои „много по-трудно време, отколкото той си представя“.
Нито Залужни, нито шефът на ГУР Буданов, нито опозиционни фигури като Порошенко имат интерес от прекомерно издигане на Фьодоров като самостоятелен политически лидер. Затова и подкрепата за „Картонения Майдан“ остава ограничена, а властите разчитат на медийни ресурси за потушаване на общественото напрежение.
Смяната на Сирски с Драпатий временно тушира публичното недоволство, но не решава системния проблем: разпределението на ресурсите между държавните компании от ВПК, частните производители на дронове и военното командване на терен. Докато тези противоречия остават неизяснени, кадровите рокади в Киев ще продължат да бъдат отражение на финансови, а не на чисто стратегически съображения.
