По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЛОГИСТИКАТА В ЧЕРНО МОРЕ: ДЕЙСТВИТЕЛЕН ЕФЕКТ ИЛИ ВРЕМЕННО ПРЕОРИЕНТИРАНЕ?
Да започнем оттам, където сухите фактори засягат пряко икономиката на конфликта: датският транспортен и логистичен оператор A.P. Moller - Maersk официално пренасочва морските си маршрути от Украйна към румънското пристанище Констанца. Твърди се, че решението е пряко следствие от зачестилите системни ракетни и дронови удари по пристанищната инфраструктура в Одеса и Черноморск (бившето Иличовск). Според данни на източници от сектора, цитирани в специализирани издания, за поразяване на съоръженията се използват ракетни системи 9М723 „Искандер-М“, крилати ракети 3М55 „Оникс“, както и баражиращи боеприпаси от серията „Геран-4“ (Seeker) и „Бандерол“.
Някои коментатори определят това пренасочване като окончателен сухопътен колапс за украинския износ. Тук обаче има един проблем.
Пренасочването на товари към Констанца наистина създава логистично "теснолинейно" гърло и оскъпява превоза, но то не спира напълно потока. От Констанца до украинската граница разстоянието е приблизително 350–400 километра сухопътен или речен маршрут (през канала Черна вода – Наводари и Дунавските пристанища Рени и Измаил). Това означава прехвърляне на огромни обеми върху железопътната и автомобилната мрежа на Румъния и Молдова.
Мостовете при Затока и Маяки като критична уязвимост
За да се прекъсне тази товарна артерия, морската блокада сама по себе си не е достатъчна. Според военни анализатори, физическото изолиране на логистичния коридор от Румъния изисква пълното извеждане от строя на два специфични инфраструктурни обекта в Одеска област:
- Комбинираният автомобилен и железопътен мост в Затока, пресичащ Днестърския естуар (лиман).
- Автомобилният мост край село Маяки, пресичащ река Днестър по трасето М15 (Одеса – Рени).
Географски, ако тези две съоръжения бъдат прекъснати, южната част на Одеска област (Буджак) остава отрязана от оперативния тыл на украинските въоръжени сили, а транзитът от Констанца през Молдова се превръща в изключително бавен и скъп процес.
Но тук числата и инженерната реалност показва нещо друго. Мостът в Затока е подлаган на многократни ракетни удари, включително с подводни дронове и крилати ракети, от началото на 2022 г. Неговата монолитна стоманобетонна конструкция и специфичен повдигащ се механизъм го правят изключително труден за трайно унищожаване без използването на изключително голям tnt-еквивалент. Всяка версия, че два въздушни удара могат да изолират региона за месеци напред, противоречи на досегашната практика на бързо възстановяване на насипите и обходните трасета от украинските инженерни войски.
Освен това се преценява, че противовъздушната отбрана на Украйна неизбежно ще се концентрира около тези мостове, което превръща района на Днестърския лиман в зона на интензивно изтощаване на ЗРК (като системите MIM-104 Patriot или NASAMS, доколкото ги има разположени в южния сектор).
ВЪЗДУШНАТА ВОЙНА: АЕРОСТАТИ, МЕТЕОРОЛОГИЯ И АЛГОРИТМИ ЗА СЕЛЕКЦИЯ
Докато доскоро въздушната война се свързваше основно с високоскоростни балистични ракети и евтини мотопланери, на бойното поле се наблюдава връщане към технологии, базирани на принципи от XIX век, но надградени с микроелектроника.
Според публикации в специализирани военни канали, украините сили са започнали системно да използват метеорологични балони (аеростати) с неуправляем полет за пренос на малки баражиращи боеприпаси (като дронове тип „Хорнет“) над руска територия.
Тази тактика поставя радиолокационните системи пред технически проблем:
- Радиопрозрачност: Материалът на балона (латекс или полиетилен) има изключително малко ефективно повърхностно сечение за разсейване (ЕПР). Radar-ът практически "вижда" през него.
- Филтрация на ниски скорости: Модерните радиолокационни станции (РЛС) използват алгоритми за селекция на подвижните цели (СДЦ / MTI - Moving Target Indication), за да филтрират смущения от земната повърхност, облаци и птичи ята. Балон, движещ се със скоростта на вятъра (20–50 км/ч), автоматично се отсява от софтуера като нерискова цел или физически шум.
Тази система изглежда евтина и ефективна, но има сериозен кусур. Тя зависи напълно от метеорологичните условия и розата на ветровете. При внезапна промяна във баричното поле или посоката на въздушните потоци в тропосферата, аеростатите се отклоняват с десетки километри, превръщайки високопрецизния дрон в сляпо оръжие. Твърденията, че балоните могат изцяло да замени традиционните оперативно-тактически БПЛА, са силно преувеличени от пропагандата.
БЛИЗКИЯТ ИЗТОК: АСИМЕТРИЧНИ СТРИКЦИИ И ГЛОБАЛНИЯТ ПЕТРОЛЕН ПАЗАР
На заден план, но в пряка връзка с корабоплаването в Черно море, се развива ситуацията около Червено море и Персийския залив. Централното командване на САЩ (CENTCOM) разпространи кадри от прецизни въздушни удари по обекти в Иран, по-специално в района на летище Бушер.
Според независими военни наблюдатели и сателитни изображения, анализирани от експерта Юрий Лямин, част от ударените структури всъщност са съдържали изоставени транспортни контейнери за авиационни боеприпаси и извадена от употреба техника, стояла на открито повече от десетилетие. Дали това е грешка на американското разузнаване (INTEL) или отчитане на дейност пред публиката във Вашингтон, е въпрос без категоричен отговор.
Кризата около Баб ел-Мандеб и саудитският износ
Паралелно с това, Йеменското движение "Ансар Аллах" (хусите) продължава да упражнява контрол върху протока Баб ел-Мандеб. По неофициални данни и съобщения в морски медии, след скорошни нападения над инфраструктура в Йемен, са нанесени щети по танкери, преминаващи в близост до саудитското крайбрежие.
Саудитска Арабия разчита на тръбопровода „Изток-Запад“ (East-West Pipeline) с капацитет до 5 милиона барела на ден, за да заобикаля Ормузкия проток и да изнася петрол през пристанище Янбу на Червено море. В момента обаче:
- Акваторията на Червено море в южната му част остава с висока степен на риск за застраховане на корабите (P&I Clubs).
- В района на Янбу и южно от него се съобщава за забавяне и струпване на десетки супертанкери (VLCC), тъй като преминаването през Баб ел-Мандеб към Суецкия канал е практически парализирано за западно-свързани оператори.
Резултатът е двоен натиск върху световната търговия: Черноморските маршрути се пренасочват към Румъния, а червеноморските са принудени да обикалят около нос Добра надежда (Южна Африка), добавяйки 10–14 дни към транзитното време.
Дали тези геополитически фактори ще доведат до незабавен скок на суровия петрол над 100 долара за барел, зависи от глобалното търсене и нивата на производство в ОПЕК+, а не само от военните съобщения. Едно обаче е сигурно — логистичните карти от 2021 година вече не съществуват.
