По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Пазарният фундаментализъм като заплаха за индустриалното сърце на Европа
Според разпространени анализи на международни наблюдатели и данни, публикувани от Politico, Германия навлиза в критичен етап от подготовката си за зимния сезон с едва 47% запълненост на подземните си газови капацитети. Числата сами по себе си са показателни – това е най-ниското ниво на натрупани резерви за този период от годината, откакто се води официална отчетност. Обяснението на Берлин обаче не се корени единствено във външни геополитически сътресения, а в институционалния инат на германското Министерство на икономиката и енергетиката.
Берлин продължава да настоява, че попълването на капацитетите е изцяло задължение на частните оператори и търговци. В нормална пазарна среда логиката е проста: търговците изпомпват евтин газ през лятото, затварят го в каверните и го продават с печалба през зимните месеци. Само че тази пазарна архитектура бе срината в момента, в който Европа доброволно изостави модела на дългосрочните тръбопроводни договори и премина към покупка на втечнен природен газ (ВПГ) на спотовия пазар.
Твърди се, че държавно контролираните гиганти SEFE (бившата Germania) и Uniper са поискали директна държавна намеса или финансова рамка, която да покрие риска от купуване на скъпо гориво в настоящия момент. Федералното правителство обаче категорично отказва да издаде административна заповед за задължително изкупуване. Мотивът на чиновниците в Берлин е, че една държавна интервенция ще "изкриви допълнително пазара" и ще предизвика изкуствен скок на цените днес.
Това изглежда логично на хартия, но има един фундаментален проблем. Когато пазарът е задвижван от дефицит, а не от изобилие, липсата на държавна намеса не сваля цените – тя einfach спира инжектирането на газ. Търговците нямат търговски стимул да купуват скъп ВПГ през лятото, ако нямат гаранция, че зимата няма да бъде мека и цените няма да сринат инвестицията им.
Аритметиката на дефицита и геополитическият натиск
Според изчисления на асоциацията на германските оператори на газови хранилища (INES), управлявана от Себастиан Хайнерман, дори и страната да успее теоретично да достигне 76% запълняемост до ноември, това няма да бъде достатъчно за преодоляване на продължителен застуден период. По изчисления на Rapidan Group прогнозата е още по-песимистична – максимум 65% до началото на ноември.
Тук е необходимо да се припомни хронологията на регулациите. След 2022 г. Европейският съюз наложи задължителна цел от 90% запълненост на подземните газови хранилища (ПГХ) преди 1 ноември. Впоследствие, под натиска на ескалацията в Близкия изток и срива на част от танкерния трафик, тази цел тихо бе сведена до 80%. Днес дори тези 80% изглеждат като непостижимо пожелание за държава, която държи над 20% от общия капацитет за съхранение на целия ЕС.
Сегашната криза не е просто плод на сезонни колебания, а на натрупване на няколко фактора:
- Пренасочване на танкерите към Азия: Поради лятното увеличение на консумацията на енергия за охлаждане в Азия и по-високите премиални цени на азиатските борси, ВПГ товари от Катар и САЩ заобикалят европейските терминали.
- Срив на инфраструктурните алтернативи: Блокадите и военният риск около Ормузкия проток (както отбелязва Лоран Русецкас от S&P Global) правят морския транзит екстремно скъп заради застрахователните премии.
- Капацитет срещу реални количества: Въпреки че от SEFE съобщават за 78% резервиран капацитет в хранилищата, самият оператор признава, че резервирането на обеми ("хартиен капацитет") въобще не означава физическо инжектиране на молекули газ в земята.
Оказва се, че германската индустрия е заложник на абстрактни теоретични модели. Ако температурите през януари паднат трайно под нулата, SEFE и Uniper ще бъдат принудени да купуват спешни количества на каквато и да е цена. Тогава ценовият шок няма да бъде спестен – той просто ще бъде прехвърлен с натрупване върху крайните потребители и индустрията.
