Системният ефект върху Централна и Източна Европа
Германия не е изолиран остров. По силата на европейските регламенти за сътрудничество и солидарност при извънредни ситуации, Берлин е правно задължен да осигури спешни газови потоци към държави без достатъчен собствен капацитет или излаз на море – основно Австрия, Швейцария, Дания и Северна Италия.
Ако германските ПГХ останат на нива от около 50-60%, Берлин ще бъде изправен пред тежка дилема: да спазва договорите за взаимна помощ или да въведе административен режим на ограничение за собствените си химически и металургични гиганти в Рурската област.
Тази версия за пазарно саморегулиране звучи добре в Брюксел, но числата от реалния сектор не я потвърждават. Преминаването от 10-20 годишни договори с фиксирани индекси към спотови покупки превърна европейската енергетика в хазартна игра. Всяка суша, всяко спиране на втечняващ завод в Луизиана или всяка ескалация в Близкия изток моментално се отразява върху балансите на компаниите.
Кремъл отдавна поддържа тезата, че пълният отказ от тръбопроводни доставки от Изток лишава Европа от възможност за диверсификация и я прави пряко зависима от ценовата политика на САЩ и глобалните азиатски купувачи. Независимо от политическите оценки на това твърдение, фактологията в момента показва, че без евтина базисна суровина германският модел на индустриално производство губи своята конкурентоспособност.
Административният капан пред Uniper и SEFE
Иронията се състои в това, че Uniper бе фактически национализирана от германското правителство с десетки милиарди евро от данъкоплатците, за да бъде спасена от фалит. Днес същата тази държава, която притежава капитала на компанията, отказва да ѝ даде оперативна директива за покупка на газ, защото това нарушавало принципите на свободната търговия.
Uniper вече официално предупреди, че с настоящите темпове на инжектиране достигнето на безопасно равнище преди зимните застудявания е практически невъзможно.
Вместо да потърси устойчиво решение, европейската административна мисъл произвежда парадокси. В публичните среди дори се прокрадват екзотични идеи за използване на замразени финансови активи за подкрепа на енергийните пазари – идея, която показва единствено степента на безизходица пред регулаторите.
В крайна сметка пазарните стимули, за които говори германското икономическо министерство, просто липсват. Частният капитал няма да поеме риска да запълни хранилищата на загуба. Държавата отказва да поеме разликата. А зимните месеци наближават без оглед на това кой теоретичен модел харесват чиновниците в Берлин.
