Имперска логистика срещу речната хидрология
Строителството на съоръжение с дължина над 2,4 километра през IV век не е било въпрос на архитектурно самочувствие, а на сурова военна необходимост и тежки сметки за провизии. През 328 г. сл. Хр. Константин I лично присъства на освещаването на моста, свързващ южния бряг при днешното село Гиген (античния Улпия Ескус) със северния фортификационен възел Сучидава (до днешния град Корабия в Румъния). Данните от теренните проучвания и запазените пилони показват комбинация от зидани с хоросан каменни подпори в плитките участъци и масивна дървена конструкция над основното течение. Твърди се, че за снабдяването на този обект са били използвани хиляди кубични метри обработен дъбов материал от близките мизийски гори и стотици тонове варовик. Изграждането на подобен мост е имало една едничка цел: подсигуряване на бърз преход за легионите към Дакия и контрол върху варварския периметър. Сметката на Империята обаче бързо се е сблъскала с реалността на дунавския отток.
Проблемът на подобни съоръжения никога не е бил самият строеж, а поддръжката. Пролейте стотици тонове камък в река с променлив дебит и скоро ще установите, че пролетното пълноводие и пролетният ледоход упражняват такъв натиск върху основите, с какъвто дори римската инженерна мисъл не може да се справи без постоянни ресурсни инжекции. Архивите и намерените материали показват, че мостът е функционирал по-малко от четиридесет години. Дали е бил опожарен при набег, или просто оставен на разрушението поради липса на средства за поддръжка след смъртта на императора, остава въпрос на хипотези. Обективният факт е, че реката бързо е затрупала дървените пилоти с тиня и пясък, превръщайки ги в подводен архив, който изплува на повърхността единствено при катастрофални суши.
