Подземия, цислунарна орбита и софтуерен абсолютизъм
Границите на традиционните бойни театри – суша, въздух и море – вече се смятат за тесни във Вашингтон. „Проект Меридиан“ очертава нови, драстични зони на евентуален сблъсък. На първо място е така наречената цислунарна граница – пространството между Земята и Луната. Според американските стратези надпреварата с Пекин неминуемо ще излезе извън атмосферата, което налага изграждането на военна инфраструктура и навигационни системи в дълбокия космос.
Второто направление е слизането под земята. Опитът от съвременните градски и укрепени райони показа, че стандартното разузнаване спира да работи на дълбочина от няколко метра. Затова се изискват изцяло нови технологии за навигация, откриване на обекти и водене на бой в пещерни системи и подземни комуникации.
Третата, може би най-опасната промяна, е пълната оризация на софтуера над хардуера.
Военните отказват да чакат 15 години за проектирането на нов кораб или самолет. Целта е създаването на платформи, чиито способности се променят с обновяване на кода, а не със замяна на метала.
Това означава масово внедряване на изкуствен интелект, контролиращ автономни робот-комплекси. Дали това превръща живия войник в излишен елемент? Едва ли, но със сигурност прехвърля вземането на решения към алгоритми.
Междувременно частният сектор вече превзема и най-критичните сфери – фирмата Palantir например вече управлява процедурите по обществените поръчки при строителството на новите стратегически ядрени подводници от клас Columbia.
Пекин разчита капана: Прагматизъм без корпоративен лобизъм
Реакцията на основния съперник не закъсня. Пекинският изследователски институт за разузнаване с открити източници Blue Army публикува собствен доклад, посветен изцяло на американския „Меридиан“. Китайските военни аналитици не скриха уважението си към оперативния ритъм на проекта – по-специално към планирания ултрабърз 120-дневен цикъл за дълбок анализ и привличането на цивилни инженери.
В същото време обаче китайските експерти отправиха ясно предупреждение към ръководството на Народноосвободителната армия (НОАК):
- Опасност от лобизъм: Участието на фигури като Мъск и Лъки се определя от Пекин като проява на корпоративен egoизъм, при който частни интереси могат да пренасочат държавния ресурс.
- Нужда от тотален контрол: Китай предлага да се възприеме американската скорост на планиране и гъвкавост, но при условие, че държавата запази пълен, безкомпромисен контрол върху процеса.
Дали Пекин ще успее да копира метода, без да пренесе пороците на американския военно-промишлен комплекс? Противоречието тук е очевидно. Бюрократичната държавна машина рядко ражда иновации със скоростта на частния стартъп, но частният стартъп неизбежно започва да изнудва държавата за договори.
Човешкият фактор и сянката на „Дъга-5“
Технологичният възторг на Вашингтон върви паралелно с един горчив урок. Провалът в Афганистан за пореден път доказа на Пентагона, че най-скъпият сензор е безполезен срещу волята на противника да се бие. Затова, едновременно със старта на „Меридиан“, военното разузнаване на САЩ публикува некласифицирано ръководство, озаглавено „Анализ на волята за бой“.
Американците са правили подобни опити и преди – чрез анализи на мозъчни тръстове или трудовете на Херман Кан от времето на Студената война (като известната му книга „Термоядрена война“). Разликата днес е, че с този въпрос се заема пряко военно-разузнавателният апарат. Опитат се да превърнат социалните характеристики, културата, лидерството и устойчивостта на дадено общество в измерими математически величини.
Историческият аналог, който Пентагонът държи пред очите си, е оперативният план „Дъга-5“ (Rainbow 5), разработен в края на 30-те години на миналия век.
ОПЕРАТИВЕН ПЛАН „ДЪГА-5“ (1939 г.)
|
v
Предсказва ~60% от реалните събития
|
v
Развръщане на мобилизацията ПРЕДИ Пърл Харбър (1941 г.)
|
v
Урок за 2026 г.: Не е нужна 100% точност.
Нужна е готовност ПРЕДИ избухването на конфликта.
Тогава американските планиращи познаха едва около 60% от реалното развитие на Втората световна война. Но тези 60% бяха напълно достатъчни, за да започне индустриалната мобилизация на САЩ още преди японците да ударят Пърл Харбър.
Днешният „Меридиан“ гони същата цел. Той едва ли ще предвиди бъдещето с пълна точност. Но той дава рамката. Както казваше създателят на концепцията за мрежово-центричната война адмирал Артър Цебровски – ако не сътвориш бъдещето сам, ще станеш жертва на онова, което друг е сътворил за теб.
Въпросът е дали Вашингтон не надценява собствените си сили в този опит да проектира войните на целия оставащ век.
