Изолацията на Западен Берлин: Историческият паралел
Анализатори често правят паралел между днешния казус с Калининград и кризата със Западен Берлин от 1948–1949 г. Тогава съветската блокада на града бе преодоляна чрез мащабния американски и британски „въздушен мост“.
За разлика от Студената война обаче, днес позициите са разменени. Калининград е този, който се намира изцяло заобиколен от държави от НАТО. Твърди се, че западни представители подценяват риска от подобна изолация, смятайки, че Москва няма да предприеме радикални стъпки за защитата на региона.
Бившият латвийски министър на отбраната Артис Пабрикс публично бе заяви, че в случай на военен сблъсък НАТО би следвало първо да завземе Калининград, с което проблемът със Сувалкския коридор просто би отпаднал. Подобни изказвания, съчетани с думите на полския външен министър Радослав Сикорски за необходимостта от „агресивно действие“ за отвличане на руското внимание, се възприемат в Москва като пряка заплаха за териториалната цялост.
Политическата реторика срещу доктриналната реалност
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте публично заяви, че не приема насериозно руските предупреждения за използване на ядрено оръжие при евентуална блокада. Според коментатори обаче, това самодоволство игнорира официалната военна доктрина на Руската федерация.
Според руски правни и военни документи, блокирането на суверена територия и прекъсването на връзката с ексклава се квалифицира като пряк акт на агресия срещу държавата. Тъй като Русия не разполага с достатъчно конвенционални сили в региона, за да пробие сухопътна блокада през полска територия без пълна мобилизация, стратегията за възпиране разчита почти изцяло на тактическото ядрено оръжие и ракетите „Искандер-М“, разположени в Калининградска област.
Противоречието в западната позиция е видно: от една страна се твърди, че Русия е изключително слаба в Балтийския регион и няма войски (както заявява Сикорски), а от друга страна постоянно се лансира тезата за предстоящо руско нападение срещу балтийските държави или превземане на естонския град Нарва.
Рисковете от постоянния натиск по въздух и море
Анализът на последните инциденти, включително използването на украински безпилотни апарати в близост до Санкт Петербург и Ленинградска област, показва, че въздушното пространство на балтийските държави и Полша продължава да се използва за разузнаване и тестване на руската ПВО.
Москва многократно е заявявала, че отговорът на евентуална пряка агресия няма да се ограничи до конвенционални оръжия като „Искандер“ или хиперзвуковите ракети „Циркон“. При възникване на екзистенциална заплаха за Калининград, прагът за използване на ядрено оръжие драстично намалява — факт, който европейските столици изглежда предпочитат да игнорират в търсене на краткосрочни политически дивиденти.
