/Поглед.инфо/ Дефиниция на понятието „пропаганда“: информация, която е невярна или съобщава само част от реалността, използвана от правителства или политически групи, за да принуди хората да се съгласят с тях...

През 70-те години се запознах с Лени Рифенщал – една от водещите пропагандистки на Хитлер, епичните филми на която прославяха нацисткия режим. Случайно бяхме отседнали в една и съща хижа в Кения, където тя беше за фото сесия. Избегнала съдбата на други съучастници на фюрера, тя ми каза, че „патриотичните послания“ на нейните филми зависели не от „заповеди отгоре“, а от това, което тя нарече „покорното безразличие“ на германската публика.

Това включваше ли либералната, образованата буржоазия, попитах. „Да, особено тези среди“, каза тя.

Мисля си за това, докато разсъждавам върху пропагандата, която сега обгръща западните общества. Разбира се, ние сме много различни от Германия през 30-те години. Живеем в информационни общества. Ние сме глобалисти. Никога не сме били по-осведомени, по в контакт и по-добре свързани.

Но ние ли сме това? Или живеем в медийно общество, където промиването на мозъци е коварно и безмилостно, а възприятията се филтрират според нуждите и лъжите на държавната и корпоративната власт?

Съединените щати доминират в медиите на западния свят. Всички с изключение на една от първите десет медийни компании са базирани в Северна Америка. Интернет и социалните медии – Google, Twitter, Facebook – са предимно американски и се контролират.

През моя живот [авторът е на 83 години, бел. пр.], Съединените щати са свалили или са се опитали да свалят повече от 50 правителства, предимно демократични. Намесвали са се в демократични избори в 30 държави. Бомбардирали са хора в 30 страни, повечето от които са бедни и беззащитни. Опитвали са се да убият лидерите на 50 държави. Да потушават освободителните движения в 20 страни. Степента и мащабите на тези касапници почти не се съобщават и не се признават; а отговорните за тези деяния лица продължават да доминират в англо-американския политически живот.

В годините преди да напусне земния си път през 2008 г., драматургът Харолд Пинтър направи две изключителни речи, които нарушиха мълчанието.

„Външната политика на САЩ най-добре се дефинира по следния начин: ‘Целуни задника ми или ще ти сритам главата’. Толкова е просто и толкова грубо. Интересното е, че [тази външна политика] е толкова успешна. Тя притежава структури за дезинформация, използване на реторика, изкривяване на езика, които са убедителни, но всъщност са пакет от лъжи. Това е много успешна пропаганда. Те имат парите, технологията, всички средства да я налагат и го правят.“

Приемайки Нобеловата награда за литература, Пинтър каза и следното: „Престъпленията на Съединените щати са систематични, постоянни, порочни, безмилостни, но много малко хора всъщност говорят за тях. Това трябва да се каже за Америка. САЩ упражняват клинична манипулация върху властта в световен мащаб, която се маскира като сила за благото на всички. Брилянтен, дори остроумен, изключително успешен акт на хипноза.“

Пинтър беше мой приятел и вероятно последният велик политически мъдрец – т.е. преди несъгласните с политиката да бъдат облагородени. Попитах го дали „хипнозата“, за която говори, е също като „покорното безразличие“, описано от Лени Рифенщал. „Същото е, отвърна той. Промиването на мозъци е толкова дълбоко, че сме програмирани да поглъщаме пакети от лъжи. Ако не разпознаваме пропагандата, може да я приемем за нещо нормално и да ѝ вярваме. Това е покорното безразличие.“

В сегашната система на корпоративна демокрация войната е икономическа необходимост, съвършеното съчетание на публична субсидия и частна печалба: социализъм за богатите, капитализъм за бедните! В деня след 11 септември цените на акциите на военната индустрия скочиха. Предстоеше още кръвопролитие, което бе чудесно за бизнеса. Днес най-печелившите войни имат собствена марка. Наричат ги „вечни войни“: Афганистан, Палестина, Ирак, Либия, Йемен, а сега Украйна. Всичко това се основава на пакет от лъжи.

Ирак е най-скандалният случай, с оръжията за масово унищожение, които не съществуват. Унищожаването на Либия от НАТО през 2011 г. бе оправдано с клането в Бенгази, каквото не е имало. Афганистан беше удобна война за отмъщение за 11 септември, която нямаше нищо общо с народа на Афганистан.

Днес топ новините са: колко зли са талибаните в Афганистан, а не кражбата на президента Джо Байдън на 7 милиарда долара от банковите резерви на страната, кражба, причиняваща всеобщо страдание у американците. Наскоро Националното обществено радио във Вашингтон посвети два часа на Афганистан и само 30 секунди на гладуващите хора.

На срещата на върха в Мадрид през юни, НАТО – организация контролирана от Съединените щати, прие стратегически документ за милитаризиране на европейския континент и ескалиране перспективна война срещу Русия и Китай. НАТО предлага „война в много области срещу въоръжени конкуренти с ядрено оръжие“. С други думи – ядрена война. В документа се казва: „Разширяването на НАТО беше исторически успех“.

Прочетох това с недоумение. Мярка за този „исторически успех“ е войната в Украйна, новините за която в повечето случаи не са новини, а едностранчиви залитании от шовинизъм, изопачавания и премълчаване. Отразявал съм много войни, но никога не съм виждал такава бланкетна пропаганда.

През февруари Русия започна операцията в Украйна в отговор на убийствата и престъпните разрушения в продължение на осем години срещу рускоезичния регион Донбас – на руската граница.

През 2014 г. Съединените щати спонсорираха преврата в Киев, който свали демократично избрания президент на Украйна – приятелски настроен към Русия; и назначиха лице, за което ясно казаха, че е техен човек.

През последните години американците инсталират ракети за „защита“ в Източна Европа – в Полша, Словения и Чехия, несъмнено насочени срещу Русия, с фалшиви уверения – също като „обещанието“ на Джеймс Бейкър към Горбачов през февруари 1990 г., че НАТО никога няма да се разшири извън Германия.

Украйна е фронтовата линия. НАТО ефективно достигна самата граница, през която армията на Хитлер нахлу през 1941 г., резултат от което са повече от 23 милиона жертви само в Съветския съюз.

Миналия декември Русия предложи на Европа широкообхватен план за сигурност. Но беше отхвърлен, осмиван или премълчаван в западните медии. Кой прочете внимателно руските предложения? На 24 февруари украинският президент Володимир Зеленски заплаши да разработи ядрено оръжие, освен ако Америка не въоръжи и не защити Украйна. Това беше последната капка.

Същия ден Русия „нахлу“ – според западните медии, в Украйна – непредизвикан и присъщ на Русия позорен акт. Историята, лъжите, мирните предложения, тържествените споразумения за Донбас в Минск нямаха никаква стойност.

На 25 април американският министър на отбраната генерал Лойд Остин долетя в Киев и потвърди, че целта на Америка е да унищожи Руската федерация – думата, която той използва, беше „отслабване“. Америка получи войната, която искаше, водена от финансиран и въоръжен прокси, всъщност – ненужната пешка. Почти нищо от това не беше обяснено на западната публика. Според Запада, инвазията в Украйна е безсмислена и непростима. Престъпление е да нахлуеш в суверенна държава. Няма „но“ – освен едно.

Кога започна сегашната война в Украйна и кой я започна?

Според ООН между 2014 и 2023 г. около 14 000 души са били убити в гражданската война на киевския режим срещу Донбас. Много от нападенията са извършени от неонацисти.

Гледахте ли новинарски репортаж на ITV от май 2014 г. на ветерана репортер Джеймс Мейтс, който е обстрелван заедно с цивилни в град Мариупол от украинския неонацистки батальон „Азов“? През същия месец десетки рускоговорящи бяха изгорени живи или задушени в сградата на профсъюзите в Одеса, обсадена от фашистки главорези, последователи на нацисткия колаборационист и антисемитски фанатик Стефан Бандера.

„Историческата мисия на нашата нация в този критичен момент е да поведе белите раси по света в последен кръстоносен поход за тяхното оцеляване, кръстоносен поход срещу водените от семитите Untermenschen“, каза Андрей Билецки, основател на батальона „Азов“.

От февруари, кампанията на самоназначили се „наблюдатели“ (най-вече финансирани от американци и британци с връзки с правителствата) се опитва да поддържа абсурда, че неонацистите в Украйна не съществуват. А New York Times нарича бандитите „националисти“.

„Проветряването“ – термин, с който някои обозначавали чистките по времето на Сталин, се превърна в инструмент на мейнстрийм журналистиката. За по-малко от десетилетие един „добър“ Китай беше „проветрен“ и заменен с „лошия“ Китай. От световна работилница, Китай се превърна в прохождащ нов Сатана.

Голяма част от тази пропаганда идва от САЩ и се предава чрез пълномощници и „мозъчни тръстове“, като прословутия Австралийски институт за стратегическа политика – гласът на военната индустрия; както и от ревностни журналисти като Питър Хартчър от Sydney Morning Herald, който нарече тези, които информират за Китай, „плъхове, мухи, комари и врабчета“ и призова тези „вредители“ да бъдат „екстерминирани“.

Новините за Китай на Запад се конструират почти изцяло като заплаха, идваща от Пекин. 400-те американски военни бази, които обграждат по-голямата част от Китай, са оръжейната огърлица, обхващаща региони от Австралия през Тихия океан и Югоизточна Азия, до Япония и Южна Корея. Японският остров Окинава и южнокорейският остров Чеджу са заредени с оръжия, насочени към индустриалното сърце на Китай. Служител на Пентагона описа това като „примка“.

Откакто се помня информациите за Палестина се интерпретират перфидно. В „Би-Би-Си“ има „конфликт“ на „два разказа“. За най-дългата, най-бруталната, беззаконна военна окупация в съвременните времена не бива да се говори.

Засипваният с бомби народ на Йемен почти не съществува. Йеменците са медийни „нехора“. Докато саудитските офицери изсипват американски касетъчни бомби към цели, насочвани от британските им съветници, повече от половин милион деца са изправени пред гладна смърт.

Това медийно промиване на мозъци чрез „пропуски“ има дълга история. Кланетата по време на Първата световна война бяха приглушавани от репортери, посветени впоследствие в рицарски сан за съучастието им, което признаха в мемоарите си. През 1917 г. Чарлз Престуич Скот – редакторът на Manchester Guardian, казва на премиера Лойд Джордж: „Ако хората наистина знаеха [истината], войната щеше да спре утре, но те не знаят и не могат да знаят.“

Отказът да се видят хората и събитията така, както ги виждат хората в другите страни, е медийният вирус на Запада, изтощителен като Covid. Сякаш виждаме света през еднопосочно огледало, в което „ние“ сме моралните и добродушните, а „те“ не са. Това е дълбоко имперски възглед.

Истинската история на Китай и Русия едва се обяснява и едва се разбира. Владимир Путин е Адолф Хитлер. Си Дзинпин е Фу Ман Чу. Епични постижения, като изкореняване на крайната бедност в Китай, почти не са известни. Колко перверзно и мръсно е това? И кога ще си позволим да го разберем? Фабричното обучение на журналисти не е решение. Нито чудният дигитален инструмент, който е средство, а не цел, каквито бяха пишещата машина с един пръст и линотипната машина.

През последните години някои от най-добрите журналисти бяха изхвърлени от мейнстрийма. „Дефенестрирани“ е използваната дума. Прозорците, които някога бяха отворени за дисиденти, за журналисти, които вървяха срещу течението, които казваха истината, се затвориха.

Случаят с Джулиан Асанж е най-шокиращ. Когато благодарение на Асанж и WikiLeaks вестниците Guardian и New York Times спечелиха читатели и бе награден за значимите „документи“, той бе възхваляван. Когато дълбоката държава се уплаши и поиска унищожаването на твърдите дискове и убийството на героя Асандж, той беше превърнат в обществен враг. Тогава вицепрезидентът Байдън го нарече „високотехнологичен терорист“. Хилъри Клинтън попита: „Не можем ли просто да заглушим този човек?“

Последвалата кампания срещу Асанж за злоупотреба и клевета – докладчикът на ООН по изтезанията я нарече „мобинг“ [насилие на тълпа, бел. пр.], доведе либералната преса до най-ниските си нива. Но ние знаем кои са, гледам на тях като на съучастници, като на сътрудници на пронацисткия режим във Виши.

Кога ще се изправят истинските журналисти? В интернет вече съществува вдъхновяващ самиздат: Consortium News, основан от великия репортер Робърт Пари, Grayzone на Макс Блументал, Mint Press News, Media Lens, Declassified UK, Alborada, Electronic Intifada, WSWS, ZNet, ICH, CounterPunch, Independent Australia, Globetrotter, дело на Крис Хеджис, Патрик Лорънс, Джонатан Кук, Даяна Джонстън, Кейтлин Джонстън и други – нека ми простят, че не ги споменавам тук.

И кога писателите ще се изправят, както се изправиха срещу възхода на фашизма през 30-те години? Кога режисьорите ще се изправят, както се изправиха срещу Студената война през 40-те години? Кога сатириците ще се изправят, както се изправиха преди едно поколение?

След като 82 години съм потопен в дълбока вана на праведността – официалната версия на последната световна война, не е ли време тези, които трябва да поддържат истината, да обявят своята независимост и да декодират пропагандата? Днес това е по-неотложно от всякога.

Авторът Джон Пилджър, роден на 9 октомври 1939 г. в Bondi, Австралия, е кинорежисьор, сценарист, журналист и обществен деятел. Получава огромна известност със своите репортажи и документални филми от различни горещи точки по света: Виетнам, Камбоджа, Никарагуа, Източен Тимор, Египет, Индия, Бангладеш, Биафра.

Превод: д-р Радко Ханджиев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?