Новият курс в Ла Пас: „Проект Трезор“ срещу руско-китайските договори
Изборите от 29 октомври 2025 г. донесоха победа за центристкия сенатор Родриго Пас Перейра, който пое поста на 8 ноември 2025 г. В първите си часове в президентството Пас обяви „Състояние на икономическа, финансова, енергийна и социална извънредна ситуация“. Това отбеляза официален край на доктрината за класически ресурсен национализъм.
Външнополитическият завой на север бе последван от старта на американската инициатива „Проект Трезор“ през февруари 2026 г. Схема на проекта:
- Финансов ресурс: 12 милиарда долара под формата на заеми от публично-частен фонд на САЩ.
- Условие: Получателите на средства се задължават да доставят добитите критични минерали за държавния резерв на САЩ на предварително фиксирани цени.
Паралелно с това министърът на енергетиката Маурисио Мединасели заяви през януари 2026 г., че правителството ще прегледа и „спази съществуващите договори“, сключени по времето на MAS с китайски и руски субекти, но същевременно ще отвори сектора за нов капитал от САЩ и ще изисква международно сертифициране на резервите.
Тук обаче математиката и правото влизат в сблъсък.
Според руски аналитични центрове (включително оценки от Руския съвет по международни отношения) пред новата власт в Ла Пас стоят три сценария:
- Прагматично коригиране: Преразглеждане на параметрите с Uranium One, увеличаване на процента роялти за департамента Потоси и ратификация от парламента.
- Устойчиво замразяване: Проектът с "Росатом" се държи в правен вакуум без официално прекратяване, докато американски и европейски компании постепенно получават концесии.
- Радикален обрат: Пълно блокиране на източните договори и прехвърляне на активите под контрола на западно финансиране.
Тази трета опция звучи привлекателно за Вашингтон, но се сблъсква с конституционната рамка на Боливия.
Конституционната стена и географският фактор
Твърдението, че Родриго Пас може просто да зачеркне договорите и да предаде Салар де Уюни на американски инвеститори, не отчита правната архитектура на страната. Боливийската конституция изрично регламентира, че добивът на евапоритни минерали е изключително право на държавата. За да се позволи пряк добив от чуждестранни частни корпорации, е необходима конституционна реформа или национален референдум. До момента Пас дори не е внесъл такъв проект в законодателното събрание.
Освен това, всяка промяна на режима на експлоатация изисква съгласието на коренното население в сухия регион Потоси. Литиевият добив чрез традиционното изпаряване изисква милиони литри вода на тон краен продукт. Водоносните слоеве под Салар де Уюни са единственият източник за местното земеделие и животновъдство.
И тук излиза основният проблем: правителството е изправено пред масови протести и блокади на ключови транспортни артерии, организирани от синдикати и синдикални фракции, лоялни на Ево Моралес. През юни 2026 г. блокирането на пътища парализира връзките между столицата Ла Пас и Ел Алто.
Прогнозите за икономическия растеж на Боливия за 2026 г. очертават дълбока рецесия:
- S&P: свиване с 1,3%
- Световна банка: свиване с 3,2%
- МВФ: свиване с 3,3%
Правителството в Ла Пас опитва да балансира между геополитическите искания на САЩ, вече подписаните контракти с Пекин и Москва и совалките на външния министър Фернандо Арамайо във Вашингтон. Но без промяна в законодателството за евапоритните ресурси и без решаване на вътрешния социален конфликт, 23-те милиона тона литий остават затворени под солената кора.
