Институционалната матрица на ШОС: Граници на влиянието и икономически прагматизъм
Срещата в Киргистан показа за пореден път, че Шанхайската организация за сътрудничество не е хомогенен военен блок, а по-скоро платформа за договаряне на двустранни интереси. Преди разговорите с Пезешкиан и Рахмон бяха проведени консултации с китайското и индийското ръководство, където икономическият дневен ред преобладаваше. Докато Пекин настоява за засилване на ролята на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и разширяване на коридорите по линия на инициативата „Един пояс, един път“, Ню Делхи продължава да блокира отделни мултилатерални проекти поради вътрешни противоречия с Пакистан и Китай. В тази среда Москва се опитва да поддържа баланса, позиционирайки се като доставчик на суровини и гарант за сигурността на централноазиатските републики.
Без обща валута и без единна банкова система ШОС си остава клуб на съвпадащите интереси.
Твърденията за „многополюсен свят“ се сблъскват със суровата реалност на митническите тарифи и вторичните санкции. Узбекистан и Казахстан, въпреки участието на най-високо ниво, продължават внимателно да спазват ограниченията, наложени от Запада, за да не загубят достъпа си до европейските и американските пазари. Това създава структурни пукнатини вътре в самата организация, където Иран и Русия се стремят към пълно скъсване с доларовата инфраструктура, докато останалите членки предпочитат гъвкава политика. Търговските потоци през Каспийско море нарастват, но пристанищният капацитет в Махачкала и Астрахан изостава от нуждите на засиления трафик. Разговорите в Бишкек просто фиксираха настоящото статукво: държавите от ШОС са готови да търгуват помежду си, но всяка от тях се пазари за собствените си ползи.
