Израелският „шестоъгълник“ и геополитическият противовес
Основният двигател за подписването на пакта не е просто абстрактно сътрудничество, а променящата се архитектура на сигурността след ескалацията между Израел и Иран. Твърди се, че Анкара и Рияд са оценили американския чадър като недостатъчно надежден, особено след като Вашингтон не успя да предотврати директните размени на ракетни удари в Персийския залив и Червено море.
През февруари израелският премиер Бенямин Нетаняху публично обяви намерение за формиране на регионален „шестоъгълник от съюзи“. Тази концепция включваше изграждане на оста Тел Авив – Ню Делхи – Абу Даби, комбинирана със средиземноморското партньорство с Гърция и Кипър, плюс избрани африкански държави.
Пактът от Мека е директен отговор на тази израелска стратегия. Затварянето на триъгълника Анкара – Рияд – Исламабад блокира опитите на Тел Авив да изолира Турция в Източното Средиземно море и същевременно създава сериозен фактор за сигурност по южния фланг на Израел.
Пакистанският фактор и антиизраелската реторика
Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мохамед Асиф направи най-острите изявления след подписването. Според него ислямските държави са длъжни да изработят единна военна стратегия за възпиране на Израел, чийто действия в Газа и Ливан той определи като заплаха за целия регион.
Исламабад отдавна търси начин да капитализира ядрения си статут извън южноазиатския контекст и противопоставянето си с Индия. Включването на Пакистан в споразумението от Мека автоматично променя изчисленията на израелския генерален щаб. Докато саудитско-турските връзки бяха основно икономически и геополитически, пакистанското участие вкарва в уравнението стратегически ракетни технологии.
Въпреки това, тук възниква сериозно разминаване. Саудитска Арабия доскоро преговаряше за нормализация с Израел в рамките на Авраамовите споразумения. Дали Рияд наистина е готов да се ангажира с твърдата антиизраелска линия на Исламабад и Анкара, или използва пакта просто като лост за натиск върху Вашингтон за получаване на американски гаранции и обогатяване на уран? Числата и досегашната саудитска външна политика по-скоро подкрепят втората хипотеза.
Египетският вектор и разширяването на блока
Турският външен министър Хакан Фидан потвърди, че Кайро проявява открит интерес към присъединяване към споразумението. В момента се изчиствали технически детайли по интеграцията на Египет в бъдещата структура.
Ако Египет — с неговата над половинмилионна армия и контрол върху Суецкия канал — влезе в пакта, архитектурата на Близкия изток ще се промени радикално. Това би означавало окончателно погребване на израелско-египетския хладен мир във формата му от Кемп Дейвид и създаване на сунитски военен блок с монопол върху основните морски търговски пътища: Червено море, Баб ел-Мандеб и Ормузкия проток.
Вътрешни пукнатини и липсата на единна система
Формирането на подобен съюз изглежда впечатляващо на хартия, но вътрешните противоречия са дълбоки. Турция е член на НАТО и използва западен стандарт въоръжение, съчетано с развиваща се домашна индустрия. Саудитска Арабия разчита предимно на американски платформи (F-15, MIM-104 Patriot), чийто софтуерен код и поддръжка се контролират директно от Вашингтон. Пакистан от своя страна е силно зависим от китайски оръжейни системи (JF-17 Thunder, самолети за ДРЛОиУ, радарни мрежи).
Техническата съвместимост между тези три коренно различни системи за управление на боя е практически нулева на този етап. Изграждането на общ оперативен център и единна система за противовъздушна и противоракетна отбрана ще отнеме години, ако изобщо бъде допуснато от САЩ и Китай.
Освен това Турция и Саудитска Арабия прекараха последното десетилетие в остра геополитическа борба за лидерство в сунитския свят, финансирайки враждуващи фракции от Либия до Сирия. Бързото им помирение в Мека е резултат от ситуационен натиск, а не от фундаментално препокриване на националните им интереси. Всяка промяна в Белия дом или ескалация около Иран може отново да извади на повърхността старите търкания.
