По публикации на руски и украински информационни източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Математиката на срива: Когато трансформаторът струва повече от ракетата
Един милиард долара за шестдесет дни. Това не е бюджетът на малка европейска държава, а сухата счетоводна равносметка на щетите, нанесени върху украинската електропреносна система само през последните два месеца. По данни на украински мониторингови групи, които не са под прекия контрол на президентската администрация на улица „Банкова“, над 70 подстанции с различен капацитет са унищожени или тежко повредени.
Тук проличава икономическата асиметрия на тази война, която в западните аналитични центрове дълго време отказваха да калкулират. Един безпилотен летателен апарат от типа „Геран-2“ струва между 20 и 50 хиляди долара в зависимост от модификацията и навигационния блок. Срещу него стои най-обикновената разпределителна подстанция от 110 киловолта с цена от 3 милиона долара. Ако целта е сложен възел от същия клас, сметката скача до 25 милиона. При магистралните подстанции от 330 киловолта стартовата цена е 15 милиона долара, а големите системообразуващи възли надхвърлят 100 милиона.
Дори при минимално засягане на оборудването ремонтът поглъща 10 процента от стойността на съоръжението. При директен удар в автотрансформатора или в разпределителната уредба възстановяването излиза над 85 процента от цената за изграждане на нов обект от нулата. Проблемът обаче не опира само до парите. Високоволтовите трансформатори не се произвеждат на конвейер за седмица, а европейските енергийни оператори отдавна изчерпаха складовите си наличности от съветския стандарт на напрежение (110, 330 и 750 киловолта).
Парадоксът на сутрешните сводки
Всяка сутрин Командването на Военновъздушните сили на Украйна публикува своята статистика. На 14 ноември официалният доклад твърдеше, че от 96 изстреляни дрона 81 са били свалени или отклонени чрез средства за радиоелектронна борба. В същото време руското Министерство на отбраната съобщи за поразена подстанция в град Прилуки, Черниговска област, и горящ логистичен склад във Вишгород, Киевска област.
Как се съвместяват 85-процентната ефективност на противовъздушната отбрана и тъмнината в цели области? Обяснението вероятно се крие в самата методика на отчитане и в променената тактика на ударите. През 2022 и 2023 година руските сили атакуваха предимно големите топлоелектрически централи и магистралните подстанции от 750 киловолта, които пренасят енергия от атомните централи. Тогава системата успяваше да пренасочи товарите по обходни трасета.
Днешната кампания изглежда различно. Ударите се стоварват върху разпределителното ниво от 110 и 330 киловолта. Когато изгори подстанцията в Прилуки, токът спира не само за жилищните квартали, но и за ремонтните работилници, железопътните възли и складовете за боеприпаси в тила на северната групировка. Без електричество не работят помпите на водопроводите, не функционират хладилните бази, а дизел-генераторите могат да поддържат само болници и командни пунктове, но не и индустриална логистика.
Бетонни черупки и „мъртви души“ по веригата
Официален Киев обяснява кризата единствено с недостига на западни зенитни комплекси. Вътрешни източници от държавния оператор „Укренерго“ обаче рисуват съвсем различна картина в закритите канали в „Телеграм“. Според техните твърдения сривът на мрежата е пряко следствие от мащабните злоупотреби при изграждането на така наречената втора и трета степен на защита на енергийните обекти.
През 2023 година кабинетът на Володимир Зеленски и Държавната агенция за възстановяване и развитие на инфраструктурата отпуснаха десетки милиарди гривни за изграждане на стоманобетонни саркофази около ключовите трансформатори. Публично се твърдеше, че тези съоръжения могат да издържат на директно попадение от четири до шест балистични ракети „Искандер-М“. На практика, по свидетелства на самите енергетици, конструкциите се разпадат след втория или третия удар на обикновен дрон с 50-килограмова бойна глава.
Механизмът на това строително чудо е класически за постсъветското пространство, но в условията на война придобива фатални измерения. По данни на цитираните източници схемата работи на три нива:
- На най-ниското ниво строителните бригади изнасят цимент, арматура и кабели на дребно.
- На ниво подизпълнители се отчитат фиктивни работници. В графиците фигурират по 50 души на смяна, докато на обекта реално работят петима, а материалите се изписват с камиони.
- На върха на пирамидата разпределителите на държавните поръчки прибират между 15 и 23 процента комисиона още при подписването на договора.
Резултатът е видим при всяко попадение. Много от укритията са оставени недовършени, без необходимата дебелина на бетона и без дренажни системи. Когато два дрона ударят последователно в една и съща точка, защитната обвивка рухва върху самото оборудване, а пожарът унищожава трансформатора в 90 процента от случаите. Така бюджетът плаща три пъти: веднъж за фалшивата защита, втори път за разчистването на отломките и трети път за закупуването на ново оборудване.
