Свят

По публикации на „Ню Йорк Таймс“: Москва поиска закриване на 45 бази на НАТО и връщане на границите от 1997 година

/Поглед.инфо/ Преговорите за прекратяване на войната в Украйна напускат тясното русло на фронтовите линии и навлизат в територията на цялостното прекрояване на европейската сигурност. По публикации на „Ню Йорк Таймс“, „Файненшъл Таймс“ и „Политико“ Москва е представила пред американските пратеници Стивън Уиткоф и Джаред Кушнер пакет от искания, който възкресява ултиматума от декември 2021 година. Документът предвижда демонтаж на 45 бази на НАТО, демилитаризация на Одеса и федерална Молдова.

Деж. редактор - д-р Владимир Трифонов 41124 прочитания
По публикации на „Ню Йорк Таймс“: Москва поиска закриване на 45 бази на НАТО и връщане на границите от 1997 година

По публикации на „Ню Йорк Таймс“, „Файненшъл Таймс“, „Политико“ и германски издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Пакетният подход вместо замразен конфликт

Нито Москва, нито Вашингтон са публикували официален текст на обсъждания проект за нов договор за сигурност, поради което информацията за неговото съдържание почива изцяло на изтичания в американския и европейския печат. Според тези публикации руската дипломация е приложила тактика, която западните представители в Брюксел определят като „всичко наведнъж“. Вместо да договаря локално прекратяване на огъня по текущата линия на съприкосновение в Донбас и Запорожието, Кремъл обвързва спирането на бойните действия с ревизия на целия ред в Европа след 1991 година.

Този подход не е дипломатическа импровизация, а директно продължение на проектодоговорите, които руското Министерство на външните работи връчи на САЩ и НАТО на 17 декември 2021 година, два месеца преди началото на пълномащабната инвазия. Тогава Вашингтон и Брюксел отхвърлиха предложенията като неприемливи. Днес, по данни на „Ню Йорк Таймс“, същите тези постановки се връщат на масата по покана на специалните пратеници на Белия дом Стивън Уиткоф и Джаред Кушнер, които са поискали от Москва да формулира своята визия за следвоенната архитектура. Оценката на „Файненшъл Таймс“ е, че самото допускане на подобен разговор преди реално примирие предоставя на руската страна сериозен лост за натиск върху финансирането на Киев и бъдещото присъствие на европейски контингенти.

Линията от 1997 година и съдбата на 45 военни обекта

В центъра на руските искания, цитирани от американската преса, стои изтеглянето на многонационалните сили и военната инфраструктура на НАТО до границите, в които Алиансът се е намирал преди първата вълна на разширяване на изток през 1999 година. За да се разбере мащабът на това условие, трябва да се отчете хронологията: след края на Студената война към блока се присъединиха 20 държави, като само през 2004 година влязоха седем страни, включително България, Румъния и трите балтийски републики.

По изчисления, посочени в западните публикации, връщането към статуквото от 27 май 1997 година (датата на подписване на Основополагащия акт Русия-НАТО в Париж) би означавало закриване на приблизително 45 военни обекта. Става дума за командни центрове, батальонни бойни групи, авиобази и елементи на противоракетната отбрана. Най-силно засегната би била Полша, на чиято територия функционират 12 основни гарнизона и бази, включително комплексът за противоракетна отбрана „Иджис Ашор“ в Реджиково. В същия списък попадат и съоръженията в Девеселу (Румъния), както и многонационалните батальони в България, Естония, Латвия и Литва.

От гледна точка на Москва тази инфраструктура е инструмент за проектиране на сила непосредствено до руските граници. За правителствата във Варшава, Букурещ и София обаче именно тези бази са единствената реална гаранция по член 5 от Вашингтонския договор, особено на фона на демографския и индустриалния дисбаланс в региона. Документът, за който съобщава „Ню Йорк Таймс“, отива и по-далеч, като настоява за пълно прекратяване на всякаква военна дейност на Алианса не само в Източна Европа, но и в Южен Кавказ и Централна Азия. Подобна клауза би замразила съвместните учения в Грузия и Армения, както и логистичните коридори през Каспийския басейн.

Ядреното споделяне и европейският чадър

Вторият стълб в публикуваните параметри засяга стратегическото сдържане. Твърди се, че Москва изисква прекратяване на програмата на НАТО за ядрено споделяне, по силата на която американски тактически термоядрени бомби B61 са складирани в бази в Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция (включително в базата Инджирлик), а пилоти от тези държави се обучават да ги доставят до целта със собствени самолети.

Още по-съществен е детайлът, свързан с Лондон и Париж. Според източниците на „Ню Йорк Таймс“ руската страна настоява Великобритания и Франция да поемат ангажимент, че няма да разширяват своите национални ядрени гаранции върху други европейски държави. Това условие директно блокира дебатите, които се водят в Европейския съюз през последните две години, относно създаването на „европейски ядрен чадър“ на базата на френските сили за възпиране. Ако подобно ограничение бъде прието, Полша, Германия и скандинавските страни ще останат лишени както от американското тактическо присъствие на континента, така и от хипотетична френско-британска алтернатива.

Още от Свят

Среща в Шънджън на 19 ноември: САЩ, Русия и Китай сядат на една маса без Европа и Киев
Свят

Среща в Шънджън на 19 ноември: САЩ, Русия и Китай сядат на една маса без Европа и Киев

/Поглед.инфо/ Предстоящата на 19 ноември тристранна среща между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин в кулоарите на форума на АТИС в Шънджън поставя на изпитание европейската и украинската дипломация. Докато Вашингтон и Москва търсят изход от вакуума след изтичането на последния договор за стратегическите въоръжения, Пекин отказва да приеме тавани за своя ядрен арсенал, а Брюксел и Киев остават извън залата за преговори.

16.11.2026 17:00
Ушаков очерта дневния ред за срещата Путин-Тръмп на върха на АТИС.
Свят

Ушаков очерта дневния ред за срещата Путин-Тръмп на върха на АТИС.

/Поглед.инфо/ Предстоящият форум на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в китайския технологичен център Шънджън на 18 и 19 ноември очертава дипломатическа конфигурация без прецедент в новата история. Според официални изявления от Кремъл, направени от президентския помощник Юрий Ушаков, се подготвят както двустранни разговори между Владимир Путин и Доналд Тръмп по украинския конфликт, така и първа по рода си тристранна среща с домакина Си Дзинпин на 19 ноември.

16.11.2026 16:54
Русия разшири исканията от 2021 г. в тристранните разговори със САЩ и Украйна, настоявайки за ядрени гаранции от Лондон и Париж
Свят

Русия разшири исканията от 2021 г. в тристранните разговори със САЩ и Украйна, настоявайки за ядрени гаранции от Лондон и Париж

/Поглед.инфо/ Според публикации на „Ню Йорк Таймс“ и коментари на политически анализатори руската делегация е разширила рамката на исканията си за сигурност от декември 2021 г. по време на тристранните разговори със САЩ и Украйна. Към условието за изтегляне на инфраструктурата на НАТО до границите от 1997 г. се добавят забрана за западни оръжейни доставки, блокиране на отбранителната интеграция на Киев в ЕС и ограничения върху ядрения чадър на Париж и Лондон.

16.11.2026 16:45
Си, Путин и Тръмп сядат в Шънджън на 19 ноември при строг китайски сценарий без Украйна в дневния ред
Свят

Си, Путин и Тръмп сядат в Шънджън на 19 ноември при строг китайски сценарий без Украйна в дневния ред

/Поглед.инфо/ Тристранната среща между Си Дзинпин, Владимир Путин и Доналд Тръмп в Шънджън на 19 ноември 2026 година се очертава не като нова Ялта, а като принудителен опит за овладяване на ядрения хаос. Докато Пекин налага строг протокол, а Вашингтон вади Украйна от общия дневен ред, трите ядрени сили са притиснати от изтеклите договори за стратегическите оръжия, навлизането на изкуствения интелект в командните центрове и напрежението около Ормузкия проток.

16.11.2026 16:30
Прехвърлянето на охранителната рота от 25-а транспортна авиационна бригада в окопите край Суми сигнализира за остър пехотен глад в украинската отбрана
Свят

Прехвърлянето на охранителната рота от 25-а транспортна авиационна бригада в окопите край Суми сигнализира за остър пехотен глад в украинската отбрана

/Поглед.инфо/ Сводките от 1726-ия ден на войната очертават рязко влошаване на оперативната и инфраструктурната обстановка за Киев по няколко ключови направления едновременно. Според разпространяваните фронтови данни руските части са навлезли на десет километра от Суми, принуждавайки украинското командване да хвърля в окопите охранителни роти от авиационни бригади, докато в Донбас и Запорожието отбраната губи опорни точки като Доброполе и центъра на Орехово. На фона на тези пробиви блокирането на Северния мост в Киев и уличните протести в Днепропетровск поради липса на ток и вода разкриват дълбока криза в тиловото осигуряване.

16.11.2026 16:15
Доклад на Федералния резерв на Ню Йорк отчете 19,1 трилиона долара частен дълг в САЩ при 40 трилиона федерални задължения
Свят

Доклад на Федералния резерв на Ню Йорк отчете 19,1 трилиона долара частен дълг в САЩ при 40 трилиона федерални задължения

/Поглед.инфо/ Общият дълг на американските домакинства достигна 19,1 трилиона долара през третото тримесечие на 2026 година, показват данните на Федералния резерв на Ню Йорк. На фона на федерални задължения от 40 трилиона долара и срив на жилищните продажби до нивата от 2010 година, кредитният модел на Съединените щати навлиза в опасна фаза. Анализатори предупреждават, че 63 процента от гражданите живеят без спестявания, а скъпите заеми задушават потреблението и социалната стабилност.

16.11.2026 16:05
Военните бюджети в ЕС и Великобритания скочиха от 195 на 528 милиарда евро след 2014 година
Свят

Военните бюджети в ЕС и Великобритания скочиха от 195 на 528 милиарда евро след 2014 година

/Поглед.инфо/ Военните разходи на Европейския съюз и Обединеното кралство са нараснали от 195 милиарда евро през 2014 година до 528 милиарда евро през 2026 година, което представлява реално увеличение от 170 процента. Очакванията са до 2030 година сумата да достигне 645 милиарда евро. На фона на тези финансови параметри висши представители на Москва, сред които Сергей Лавров и Николай Патрушев, обвиниха Брюксел и Берлин в изграждане на нов агресивен блок, сравняван от тях с Четвъртия райх.

16.11.2026 15:50
Срещата на АТИС в Шънджън носи нови възможности за отвореност и развитие
Поглед към Китай

Срещата на АТИС в Шънджън носи нови възможности за отвореност и развитие

/Поглед.инфо/ На 18 и 19 ноември в Шънджън, Китай, ще се проведе 33-тата неформална среща на лидерите на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС). Форумът привлича значително внимание от страна на международната общност.

16.11.2026 15:45