По публикации на „Ню Йорк Таймс“, „Файненшъл Таймс“, „Политико“ и германски издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Пакетният подход вместо замразен конфликт
Нито Москва, нито Вашингтон са публикували официален текст на обсъждания проект за нов договор за сигурност, поради което информацията за неговото съдържание почива изцяло на изтичания в американския и европейския печат. Според тези публикации руската дипломация е приложила тактика, която западните представители в Брюксел определят като „всичко наведнъж“. Вместо да договаря локално прекратяване на огъня по текущата линия на съприкосновение в Донбас и Запорожието, Кремъл обвързва спирането на бойните действия с ревизия на целия ред в Европа след 1991 година.
Този подход не е дипломатическа импровизация, а директно продължение на проектодоговорите, които руското Министерство на външните работи връчи на САЩ и НАТО на 17 декември 2021 година, два месеца преди началото на пълномащабната инвазия. Тогава Вашингтон и Брюксел отхвърлиха предложенията като неприемливи. Днес, по данни на „Ню Йорк Таймс“, същите тези постановки се връщат на масата по покана на специалните пратеници на Белия дом Стивън Уиткоф и Джаред Кушнер, които са поискали от Москва да формулира своята визия за следвоенната архитектура. Оценката на „Файненшъл Таймс“ е, че самото допускане на подобен разговор преди реално примирие предоставя на руската страна сериозен лост за натиск върху финансирането на Киев и бъдещото присъствие на европейски контингенти.
Линията от 1997 година и съдбата на 45 военни обекта
В центъра на руските искания, цитирани от американската преса, стои изтеглянето на многонационалните сили и военната инфраструктура на НАТО до границите, в които Алиансът се е намирал преди първата вълна на разширяване на изток през 1999 година. За да се разбере мащабът на това условие, трябва да се отчете хронологията: след края на Студената война към блока се присъединиха 20 държави, като само през 2004 година влязоха седем страни, включително България, Румъния и трите балтийски републики.
По изчисления, посочени в западните публикации, връщането към статуквото от 27 май 1997 година (датата на подписване на Основополагащия акт Русия-НАТО в Париж) би означавало закриване на приблизително 45 военни обекта. Става дума за командни центрове, батальонни бойни групи, авиобази и елементи на противоракетната отбрана. Най-силно засегната би била Полша, на чиято територия функционират 12 основни гарнизона и бази, включително комплексът за противоракетна отбрана „Иджис Ашор“ в Реджиково. В същия списък попадат и съоръженията в Девеселу (Румъния), както и многонационалните батальони в България, Естония, Латвия и Литва.
От гледна точка на Москва тази инфраструктура е инструмент за проектиране на сила непосредствено до руските граници. За правителствата във Варшава, Букурещ и София обаче именно тези бази са единствената реална гаранция по член 5 от Вашингтонския договор, особено на фона на демографския и индустриалния дисбаланс в региона. Документът, за който съобщава „Ню Йорк Таймс“, отива и по-далеч, като настоява за пълно прекратяване на всякаква военна дейност на Алианса не само в Източна Европа, но и в Южен Кавказ и Централна Азия. Подобна клауза би замразила съвместните учения в Грузия и Армения, както и логистичните коридори през Каспийския басейн.
Ядреното споделяне и европейският чадър
Вторият стълб в публикуваните параметри засяга стратегическото сдържане. Твърди се, че Москва изисква прекратяване на програмата на НАТО за ядрено споделяне, по силата на която американски тактически термоядрени бомби B61 са складирани в бази в Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция (включително в базата Инджирлик), а пилоти от тези държави се обучават да ги доставят до целта със собствени самолети.
Още по-съществен е детайлът, свързан с Лондон и Париж. Според източниците на „Ню Йорк Таймс“ руската страна настоява Великобритания и Франция да поемат ангажимент, че няма да разширяват своите национални ядрени гаранции върху други европейски държави. Това условие директно блокира дебатите, които се водят в Европейския съюз през последните две години, относно създаването на „европейски ядрен чадър“ на базата на френските сили за възпиране. Ако подобно ограничение бъде прието, Полша, Германия и скандинавските страни ще останат лишени както от американското тактическо присъствие на континента, така и от хипотетична френско-британска алтернатива.