Черноморският възел и статутът на Одеса
Третият кръг от условия, описан в германски медийни публикации, пренася фокуса върху акваторията на Черно море и сухопътния коридор към Дунав. Освен запазването на териториите под руски контрол и предаването на оставащите под управлението на Киев части от Донецка област, в публикациите се споменава искане за демилитаризация на пристанищата Одеса и Николаев.
Военно-икономическата логика зад този пункт е прозрачна. Без военен контрол и брегова отбрана в Одеса и Николаев Украйна губи достъпа си до морски търговски пътища, освен ако това не става под руски надзор. Същевременно за руския Черноморски флот, който през последните години беше принуден да изтегли основните си надводни кораби от Севастопол към Новоросийск заради ударите с безекипажни катери и крилати ракети, неутрализирането на украинското крайбрежие премахва основната заплаха за корабоплаването. В същия контекст се споменават и споразумения за свобода на корабоплаването в Черно и Балтийско море, което засяга пряко и режима на преминаване през Датските проливи и Финския залив, превърнал се във вътрешно море за НАТО след влизането на Финландия и Швеция.
Молдовският прецедент и европейската интеграция
В публикуваните от германската преса детайли фигурира и специален модел за Република Молдова. Предлага се федерализация на страната с включването на Гагаузия и непризнатата Приднестровска молдовска република, придружена от правото на тези два региона да проведат референдуми за самоопределение, ако Кишинев реши да се присъедини към Европейския съюз.
Този механизъм напомня на провалилия се „Меморандум Козак“ от 2003 година, когато руската дипломация опита да превърне Молдова в асиметрична федерация, в която Тираспол и Комрат да разполагат с право на вето върху външната политика на държавата. Включването на Молдова в преговорите за Украйна показва, че Москва разглежда целия северен бряг на Черно море до делтата на Дунав като единна зона за сигурност. За България и Румъния подобно развитие би означавало промяна на геополитическата среда на по-малко от сто километра от река Прут.
ЕС без отбрана и дилемата на Вашингтон
По отношение на самата Украйна, по данни на „Ню Йорк Таймс“, Кремъл демонстрира привидна гъвкавост, като допуска нейното членство в Европейския съюз, но при категорично условие Киев да не участва в Общата политика за сигурност и отбрана на блока. Това разграничение удря в сърцевината на трансформацията, която ЕС преживява след 2022 година. Брюксел вече не е само митнически и икономически съюз, а структура, която финансира оръжейни доставки чрез Европейския инструмент за мир и изгражда обща отбранителна индустрия. Неутрална Украйна в икономическия пазар на ЕС, но извън неговите военни механизми и без западни оръжейни доставки, би представлявала буферна зона с ограничена суверенна отбранителна способност.
Тук обаче възниква фундаментално противоречие в самите западни анализи. От една страна, дипломати, цитирани от „Политико“, предупреждават, че приемането на руския пакет означава капитулация на досегашната политика на възпиране. От друга страна, експерти като Самюъл Чарап от корпорация „Ранд“ посочват, че трайно уреждане в Европа е невъзможно без адресиране на системните противоречия между Русия и НАТО. Дори Белият дом да постигне двустранно разбирателство с Москва по линията Уиткоф-Дмитриев, остава открит въпросът как Вашингтон би могъл да наложи закриването на бази в Полша или отказа от ядрени гаранции на съюзници, които разполагат с формално право на глас в Северноатлантическия съвет.