По публикации на „Свободная пресса“, „Гардиън“ и „Милитъри Уоч Мегазин“. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Физика на безсилието на сто километра височина
Зенитно-ракетните комплекси „Пейтриът“, които западните съюзници прехвърлиха на Киев с огромни логистични усилия и бюджетни разходи, спират да работят като ефективен щит точно там, където започва реалната траектория на балистичните ракети със среден обсег. Техническият таван на американските прехващачи за балистични цели е едва петнадесет километра. При аеродинамични обекти, като крилати ракети или самолети, обсегът се разширява до двадесет и пет километра. Всичко над тази граница остава в зоната на пълна оперативна слепота и безпомощност за наземната противовъздушна отбрана, с която разполагат украинските въоръжени сили.
Руската система „Орешник“ оперира в съвсем различен физичен режим. В средния участък от полета си ракетата се движи на височина около сто километра, което я извежда в близкия космос, извън плътните слоеве на атмосферата. Именно в тази точка на траекторията, при скорост от порядъка на тринадесет хиляди километра в час, се случва ключовият технологичен процес, който обезсмисля класическата отбрана. Носителят освобождава множество отделни бойни блокове с индивидуално насочване. Всеки от тези елементи поема по самостоятелна крива към земята, превръщайки единичната цел в рояк от свръхбързи кинетични удари, които не могат да бъдат прихванати поотделно на финалния етап.
Единственият теоретичен прозорец за неутрализиране на подобна заплаха е унищожаването на ракетата носител още преди разделянето на бойната глава. Това изисква ешелонирана противоракетна отбрана с екзоатмосферен обсег, каквато притежават едва две или три държави в света. Американските системи THAAD или корабите с ракети SM-3 са проектирани за подобни задачи, но те нито са доставени в Украйна, нито има гаранция, че софтуерът им може да обработи маневриращи хиперзвукови профили с подобна скорост.
Административен отговор на индустриалната разруха
На този фон решението на Върховната рада от ноември 2026 година за създаването на Космически войски на Украйна изглежда като опит за решаване на тежък технологичен дефицит чрез законодателна промяна. Официалната обосновка на Киев включва изграждането на собствено спътниково разузнаване за ранно предупреждение, независими комуникационни канали за намаляване на зависимостта от мрежата „Старлинк“ на Илон Мъск и, най-амбициозното, противодействие на вражески ракети в близкия космос.
Хронологията на тези усилия показва, че бюрократичната машина в Киев работи по темата от повече от година. Още на 30 март 2025 година Министерството на отбраната на Украйна учреди Дирекция по космическа политика. Превръщането на една административна дирекция в пълноценен род войски обаче не създава нито ракети носители, нито орбитални апарати, нито наземни центрове за управление. За да се разбере мащабът на разминаването между декларациите и реалността, трябва да се погледне към състоянието на украинската космическа индустрия, която някога беше гръбнакът на съветското ракетостроене.
Заводът „Южмаш“ и конструкторското бюро „Южное“ в Днепропетровск (днешен Днипро) десетилетия наред произвеждаха най-тежките междуконтинентални балистични ракети в света, включително легендарните Р-36М, известни на Запад като „Сатана“. След разпадането на Съветския съюз и особено след 2014 година, когато бяха прекъснати производствените вериги с руските предприятия, този индустриален гигант навлезе в период на бавна деградация. Опитите на Киев да възроди производството на собствени оперативно-тактически и балистични ракети в подземните цехове на „Южмаш“ бяха пресечени на 21 ноември 2024 година, когато беше нанесен първият удар със системата „Орешник“. Вторият документиран удар от януари 2026 година порази авиоремонтен завод в Лвовска област, на седемдесет километра от полската граница, където според руски източници са обслужвани доставените от НАТО изтребители F-16. След тези попадения украинският военнопромишлен комплекс загуби способността си да извършва сложни високотехнологични цикли на собствена територия без риск от мигновено унищожение.
Скептицизмът вътре в самия Киев
Реакциите в самата Украйна след гласуването в парламента показаха дълбоко разделение между политическото ръководство и хората, запознати с реалното състояние на армията и икономиката. Депутатът от Върховната рада Анна Скороход публично постави под съмнение здравия разум на инициаторите на законопроекта по време на телевизионно интервю на 11 ноември. Нейните думи бяха лишени от всякаква дипломатичност, като тя директно попита какви вещества употребяват авторите на идеята за защита от „Орешник“ чрез несъществуващи космически сили, докато страната се бори с енергиен срив и липса на елементарно отопление.
Скороход припомни един неудобен за официалната пропаганда факт, а именно че към края на 2026 година Украйна не притежава нито един действащ спътник в околоземна орбита, а държавната космическа агенция на практика е загубила функционалността си още в периода 2020–2021 година. Дори в средите на военните експерти, близки до президентската администрация, ентусиазмът отстъпи място на иронията. Сергей Бескрестнов, известен с позивната „Светкавицата“ и заемащ поста официален съветник на Володимир Зеленски по въпросите на радиоелектронната борба и комуникациите, осмя публично първия рекламен видеоклип на новите войски, в който се твърдеше, че украинските космически сили пазят мира и свободата на земята.
Тази вътрешна критика разкрива същността на проблема. Създаването на нов род войски в условията на остра криза за жива сила на фронта означава раздуване на щатни бройки, генерали и административен апарат, без зад тях да стои реална бойна техника.
