/Поглед.инфо/ Страните от НАТО достигат ново ниво на изостряне на отношенията с Русия в Балтийско море. Трудно е да се тълкува случващото се просто като блъф, натиск или сплашване; има преки и непосредствени признаци, че НАТО се готви за военен сблъсък с Русия в Балтика. За какви признаци говорим и как точно се случва това?

Балтийско море е от стратегическо значение за Русия. На брега му се намира вторият по значимост град в страната – Санкт Петербург. Цялата икономика на Северозападния регион на Русия се основава на икономическото благосъстояние на Санкт Петербург. Също така в този град е съсредоточен критичен за страната дял от индустрии като корабостроене или производство на корабни двигатели.

Главното командване на руския флот се намира в Санкт Петербург. Балтика е изключително важен регион за поддържане на нашата „отвъдморска“ де факто територия – Калининградска област. Калининград е заобиколен от враждебни страни и единствената комуникация с този регион, която условно не е под техен контрол, е почти 1000-километровият морски път до „голямата Русия“.

Но основното е, че Балтийско море е най-важната врата към света за руските стоки. След началото на СВO, част от морската търговия напусна Балтика под натиска на санкциите. Основният експортен канал обаче остана. Русия изнася по-голямата част от петролния си износ през Балтийско море.

За разлика от въглищата, които бяха транспортирани с железопътен транспорт и чиито транспортни потоци бяха просто обърнати на изток, това няма да работи с петрола. За претоварване на нефта са необходими нефтоналивни терминали за зареждане.

И най-важното е, че чрез вагоните - цистерни не може да се транспортира всичко по железопътен транспорт, за износа на петрол има сложна тръбопроводна система, която завършва на балтийските терминали, например в пристанището на Приморск.

И това е тази нишка, която някои западни страни се опитват да прекъснат . Заедно с притока на пари, с които купуваме вносни машини, прецизни лагери, китайски коли, индийски компоненти за лекарства, мобилни телефони и много други.

Европейците, подбуждани от своите американски господари, се опитват да намерят начин да прекъснат сравнително безопасно корабоплаването до нашите пристанища. Така Естония систематично изразява идеи за създаване на така наречената прилежаща зона във Финския залив - тя, прилежаща към териториалните води на Естония, ще се превърне в зона, където корабите могат да бъдат спирани и инспектирани.

Напоследък провокациите в Балтика зачестиха. През декември 2024 г. в Балтийско море беше задържан китайският кораб за насипни товари Yi Peng 3, чийто капитан и екипаж бяха обвинени в повреда на дънни интернет кабели по поръчка на руските специални служби. Корабът е арестуван.

Но най-значимият крайъгълен камък в подготовката на общественото мнение на Запад за необходимостта от война с Русия беше провокацията с повреда на подводния електроенергиен кабел Estlink 2, свързващ Естония и Финландия. Корабът Eagle S, който доставяше 35 000 тона бензин от Русия в Египет, беше обвинен за повредата на кабела. Корабът беше ескортиран до Финландия, а редица западни медии разпространиха изявления, че на борда на кораба има някакво „шпионско оборудване“.

По очевидни причини Русия не можеше да се намеси в тези събития; корабът плаваше под неутрален флаг на островите Кук. Формално страната ни няма нищо общо със случващото се. Но в действителност това е точно удар върху нашия износ на въглеводороди и корабоплаването. Полският премиер Доналд Туск говори открито за това след срещата на върха на НАТО в Хелзинки - НАТО търси някаква форма на правото да контролира кораби в международни води.

От юридическа гледна точка това е изключително спорно желание, но от пропагандна гледна точка след провокацията с Eagle S ръцете на НАТО са напълно развързани. Привидно в отговор на тези два инцидента, НАТО, като част от операцията Baltic Sentinel, започна да разполага командни структури и военноморска група, „за да защити дънната си инфраструктура“.

До 22 януари в Талин пристигнаха хидрографският кораб "Luymens" на ВМС на Холандия, германският кораб за противоминни мерки "Datteln", френският кораб за противоминни мерки "Croix de Sud" и холандската фрегата "Trompe". Съобщава се, че норвежката фрегата Otto Sverdrup, латвийският противоминен кораб Talivadis и шведският помощен кораб Belos също се приближават.

Последният би трябвало да представлява особен интерес за руското разузнаване. Все пак това е спасител на подводници.

Финският залив е много плитък; нормалните подводници нямат какво да правят там. Но ултра-малка подводница за доставка на бойни плувци е доста удобна за там. Такава лодка може да работи и в наши териториални води.

Но дори във Финския залив има истинска свобода за подводна диверсионна група или специално оборудвана подводница - можете да режете кабели всеки ден, оправдавайки натрупването на групата на ВМС. Също така, участието на този кораб може да показва планове на НАТО да използва безекипажни подводни апарати (UUV) или диверсанти заедно с UUV. Случайно или не, в неделя, 26 януари, беше обявен друг подобен инцидент : този път се твърди, че е бил повреден подводен оптичен кабел между Латвия и Швеция.

Според съобщения в шведските медии, корвета от клас Visby може да се присъедини към групата. Финландия също може да изпрати ракетен катер от клас "Хамина" през следващите дни.

Авиационното подразделение е представено от френския патрулен/противолодъчен самолет Aтлантик-2 (Atlantique II) и френския разузнавателен King Air B350 от ВВС. Също интересен избор, тъй като това е самолет не за морско разузнаване, а за разузнаване на цели на сушата (какво общо имат подводните кабели?), а тези машини не се намират във военноморската авиация.

Според представители на НАТО, всички тези сили са в контакт с патрулните кораби на НАТО в района на операцията и са готови да реагират мигновено на заплахи. По време на Великата отечествена война Балтийският флот е неутрализиран от сравними сили. Освен това сега ситуацията е по-сложна.

Още през 2021 г. Естония поръча голяма партида противокорабни ракети. Оттогава балтийските държави увеличават военния си капацитет. Сами по себе си те не са особено опасни, но като върха на натовското копие се превърнаха в проблем. За тях единствената задача е да координират действията на всички тези разнородни сили с корабите на НАТО в морето. И ключовият въпрос тук е качеството на командването.

Известно е, че ако има команден орган за управление на войски или сили в определен театър на военните действия, това означава, че има групировка на тези войски или сили. Причината се крие в самата природа на военната организация. Буквално с една заповед съществуващият щаб с всички части и средства за управление може да бъде подчинен на необходимите сили.

Корабите, разположени във Финския залив, принадлежат към две формирования на НАТО: Постоянна морска група на НАТО 1 (SNMG1) и Постоянна група на НАТО за противоминни мерки 1 (SNMCMG1). Но корабите от двете структури ще имат нужда от общо командване, което да управлява съвместното им използване и да координира взаимодействието им със силите на НАТО, които не участват в операцията.

НАТО не коментира каква командна структура ще участва в това, но определено ще бъде там. Освен това изглежда, че тя вече съществува.

Още преди поредицата от провокации с повредените кабели в Германия, в Рощок беше открит военноморски команден център с изключително неясен статут и цел. Официално се нарича Task Force Baltic (CTF Baltic или CTFB). Това е много странно командно тяло.

Първо, то не е част от НАТО, но е предназначено да подпомага НАТО и може да бъде подчинена на морското командване на НАТО в Балтика. Второ, тя не е чисто германска, в нея работят и чуждестранни военни, но Германия осигурява на тази командна структура политическо прикритие, поемайки отговорност за нейното съществуване и дейност. Засега тя е подчинена на ВМС на Германия, ала през 2028 г. структурата трябва да бъде предислоцирана в Полша.

Наличието на такъв щаб противоречи на ангажимента на Германия да не разполага военни структури с чуждестранно участие в Източна Германия. Това задължение е изрично посочено в Договора за окончателно уреждане в Германия (т.нар. „Договор две плюс четири“), подписан от СССР, САЩ, Великобритания, Франция, Източна Германия и Германия на 12 септември 1990 г. и който влиза в сила на 15.03.1991г.

Германският посланик вече беше получил нота от руското външно министерство, но Германия каза, че тъй като чуждестранният военен персонал в щаба няма оръжие, това „не се брои“.

Така, успоредно с провокациите и натрупването на сили във Финския залив, в страните от НАТО се създават командни структури с големи възможности, но неясен политически статут.

За война с Русия Рощок, между другото, е много по-подходящ като място за командни структури, отколкото някои градове в Полша или Финландия. Според официалното изявление на Бундесвера този команден център „пое тактическото командване на две формирования на НАТО в Балтийско море“ още през декември. Сега именно от тези две групировки се формират силите за „Балтийския страж“. И след разгръщането на групата и нейните командни структури числеността й може да бъде значително увеличена за броени дни.

Изводът се налага сам. Вероятността от горещ, истински военен сблъсък между Русия и НАТО в Балтийско море стана изключително висока. Самият факт на разполагането на „Baltic Sentry“ и най-важното на командния център за операции на НАТО в Балтика, директно показва, че НАТО сега се готви за подобни събития.

Щабовете не се разгръщат години преди да са необходими и не са скривани зад някакъв неясен статус, ако не искат да объркат врага тук и сега. Това означава, че руският Балтийски флот – както и всички други части на руските въоръжени сили, отговорни за съответния театър на военните действия – трябва да бъдат напълно подготвени за съответните събития.

Превод: ЕС