Сметката на дефицита: 200 хиляди срещу 1 милион
Според демографските прогнози за периода до 2040 г., естественият спад на населението в Русия ще се движи в границите на 800 хиляди до 1 милион души годишно. В същото време максималният реален приток на нови граждани от Централна Азия, дори при запазване на сегашните темпове, се оценява на не повече от 150–200 хиляди души на година.
Чистата аритметика показва, че миграционният механизъм е в състояние да компенсира най-много 15 до 20 процента от естествения дефицит на работна ръка.
Привличането на работна ръка от т.нар. „далечна чужбина“ — Индия, Северна Корея или Виетнам — среща непреодолими езикови, правни и институционални бариери. Опитът от изграждането на обекти от китайски и индийски компании показва, че над 95% от тези работници се завръщат в страните си веднага след изтичане на корпоративните договори.
Глобалната надпревара за трудови ресурси
Руският пазар на труда вече не функционира в изолация. Според икономически изследвания, държавите от Персийския залив (ОАЕ, Саудитска Арабия, Катар) и страни от ЕС като Германия предлагат значително по-високо заплащане в твърда валута за квалифициран и средноквалифициран персонал.
Същевременно индустриално развитите азиатски икономики — Япония и Южна Корея — преминаха към активна политика на привличане на младо население от Югоизточна и Централна Азия чрез специализирани държавни програми.
В самия Узбекистан темповете на реиндустриализация и изграждането на нови производствени мощности в Ташкент, Самарканд и Навои създават вътрешно търсене на работна ръка. Този процес постепенно намалява финансовата мотивация за заминаване в чужбина. Климатичните условия, разходите за живот и цените на основните хранителни стоки в Централна Азия допълнително балансират уравнението спрямо заетостта в северните ширини.
Административният завой на Кремъл
Затягането на имиграционните правила, въвеждането на нови изпити по руски език и засиленият контрол върху патентите за работа от страна на руските държавни органи не са просто епизодична политика. Тези мерки отразяват прагматичното разбиране на държавното ръководство, че досегашният модел на неограничен миграционен приток е достигнал своите структурни граници.
Законовата рамка се пренастройва от модел на трайна асоциация и предоставяне на гражданство към модел на строго организирана, ротационна и временна заетост.
Административният ресурс вече се насочва не към опити за демографско подмладяване чрез миграция, а към дигитализация, автоматизация на промишлеността и повишаване на производителността на труда.
