Министерството на правосъдието и ролята на Тод Бланш
Втората ключова фигура, посочвана в анализите като основна цел на парламентарния натиск, е главният прокурор Тод Бланш. Неговият кариерен път от личен адвокат на Доналд Тръмп по наказателни дела до заместник-министър и впоследствие ръководител на Министерството на правосъдието след оставката на Пам Бонди предизвиква остри институционални спорове.
Американската правна традиция след епохата Уотъргейт налага неписаното правило за строга дистанция между Белия дом и ръководството на Министерството на правосъдието, за да се гарантира независимостта на федералните разследвания. Повишението на Бланш, което самият президент обосновава с висока степен на лично доверие и лоялност, се възприема от опозицията като директно сливане на личната правна защита на държавния глава с държавното обвинение.
Според твърденията в анализа на Бавирин срещу Бланш се формира недоволство не само сред демократите, които го обвиняват в опити за иницииране на наказателни производства срещу политически противници, но и сред част от републиканския елит. За президента обаче именно личната преданост, демонстрирана от Бланш по време на съдебните процеси в Ню Йорк, е водещият критерий при подбора на кадри за силовите ведомства. Това превръща евентуалната процедура срещу главния прокурор в пряк сблъсък за границите на президентския контрол върху правораздавателната система.
Търговските тарифи и технологичният износ при Хауърд Лътник
Икономическият блок на администрацията също попада в полезрението на законодателите чрез фигурата на министъра на търговията Хауърд Лътник. За разлика от Хегсет и Бланш, чиито биографии преди влизането в политиката са свързани съответно с телевизионната журналистика и съдебната зала, Лътник идва от финансовия сектор на Уолстрийт като дългогодишен ръководител на инвестиционната компания „Кантор Фицджералд“ и активен филантроп след атентатите от 11 септември 2001 година.
Политическата уязвимост на Лътник произтича от две противоречиви линии в икономическата политика на Вашингтон. От една страна, той е убеден привърженик и изпълнител на агресивната тарифна политика на администрацията. Въвеждането на високи мита върху вноса обаче доведе до вторичен инфлационен натиск и поскъпване на потребителските стоки, което икономисти и политически анализатори посочват като един от факторите за електоралните загуби на републиканците.
От друга страна, позициите на министъра на търговията са атакувани заради издаването на лиценз за продажба на определени технологии в сферата на изкуствения интелект на Китай. Този ход, предприет в рамките на търговските преговори и опитите за балансиране на двустранните отношения, дава аргументи на демократите да търсят подкрепа сред онези републикански конгресмени и сенатори, които поддържат безкомпромисно твърда линия спрямо Пекин. Подобна пресечна точка между партийните интереси прави Лътник потенциално уязвим при гласуване в двете камари, ако част от републиканците решат да се дистанцират от тарифната политика на Белия дом.
Здравната политика и противопоставянето около Робърт Кенеди-младши
Четвъртото име в списъка на застрашените членове на кабинета е министърът на здравеопазването Робърт Кенеди-младши. Неговото присъствие в администрацията представлява сложен политически феномен, тъй като произхожда от най-известната династия на Демократическата партия, но влезе в изпълнителната власт чрез съюз с Доналд Тръмп, което доведе до публично разграничаване от страна на собственото му семейство.
Кенеди-младши се ползва с подкрепа сред избиратели, скептични към влиянието на големите фармацевтични корпорации и традиционните регулаторни агенции в сферата на храните и лекарствата. Неговите позиции относно необходимостта от преразглеждане на американската външна политика спрямо конфликта в Украйна и ролята на НАТО също съвпадат с възгледите на крилото около Томас Маси.
В същото време обаче за традиционните републиканци в Сената той остава външен и идеологически чужд елемент, чието отстраняване не би предизвикало сериозна вътрешнопартийна съпротива. Отляво атаките срещу него се водят от сенатора от Върмонт Бърни Сандърс, който акцентира върху два конкретни проблема: категоричния скептицизъм на Кенеди спрямо ваксинационните програми и отказа му да подкрепи разширяването на системата за всеобщо здравно осигуряване. Докато други представители на опозицията фокусират усилията си върху външната политика, търговията и правосъдието, Сандърс използва комисиите в Сената, за да превърне достъпа до медицинска грижа и общественото здравеопазване в основен аргумент за отстраняването на министъра.
