По публикации на „Взгляд“ и „Саут Чайна Морнинг Пост“. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дипломатическото отстъпление от горещите фронтове
Когато дипломатите започнат да говорят за спасяване на човечеството от машините, това обикновено означава едно: по реалните териториални и военни конфликти на земята съгласието е невъзможно. Подготовката за евентуална тристранна среща между Владимир Путин, Доналд Тръмп и Си Дзинпин в кулоарите на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в Шънджън на 18 и 19 ноември го доказва с математическа точност.
Според информация на хонконгското издание „Саут Чайна Морнинг Пост“ работните групи на трите държави са извършили безшумна, но радикална чистка на първоначалния дневен ред. През октомври и началото на ноември от Вашингтон и Москва идваха сигнали, че тримата лидери могат да обсъдят прекратяването на войната в Украйна, напрежението около ядрената програма на Иран и обстановката на Корейския полуостров. Към средата на ноември тези въпроси на практика са отпаднали от проектопрограмата на тристранния формат.
Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков и прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков потвърдиха, че съгласуването продължава, но признаха съществуването на сериозни разминавания, тъй като предложенията на едната страна се възприемат като неприемливи от другата. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио също очерта намерението на Белия дом за подобна среща, но без да ангажира администрацията с конкретни пробиви по регионалните кризи.
Трите столици очевидно са стигнали до трезвата преценка, че сериозен дипломатически провал пред камерите в Шънджън не е нужен никому. Затова на масата остава само темата, по която интересите на Москва, Вашингтон и Пекин съвпадат по силата на елементарния инстинкт за самосъхранение, а именно ограничаването на изкуствения интелект в системите за ядрено командване и контрол.
Вакуумът след смъртта на Нов СТАРТ
За да се разбере защо темата за алгоритмите изведнъж излезе на преден план, трябва да се върнем девет месеца назад. През февруари 2026 година окончателно изтече срокът на руско-американския Договор за съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия (Нов СТАРТ), подписан в Прага през 2010 година. За първи път от половин век, още от времето на договора САЛТ-1 от 1972 година, двете най-големи ядрени сили останаха без нито един действащ правно обвързващ инструмент за контрол, взаимни инспекции и обмен на телеметрични данни.
Проблемът обаче отдавна не е двустранен. Докато Русия и Съединените щати десетилетия наред брояха своите бойни глави и носители по симетрични формули, Китай изгради трети ядрен полюс. По оценки на американското Министерство на отбраната Пекин ускорено разширява своя арсенал с цел да достигне около 1000 оперативно разгърнати ядрени заряда до 2030 година, изграждайки стотици нови шахти за междуконтинентални балистични ракети в пустинните райони на Гансу и Синцзян.
Вашингтон се намира в стратегически капан, който американските военни плановици наричат проблемът на двамата равни ядрени съперници. Съединените щати вече не могат да планират ядреното си възпиране само срещу Русия, но и не разполагат с достатъчен ресурс да сдържат едновременно Москва и Пекин без нова, чудовищно скъпа надпревара във въоръжаването. От своя страна Китай категорично отказва да седне на масата за съкращаване на арсеналите с аргумента, че неговите запаси все още са в пъти по-малки от руските и американските.
Тук се появява дипломатическата вратичка. Ако Пекин не иска да брои ракети и бойни глави, той е склонен да разговаря за правилата на поведение при новите технологии. За Белия дом темата за изкуствения интелект е удобен лост, с който Китай най-сетне да бъде вкаран в институционализиран тристранен диалог за стратегическа стабилност.
