Илюзията за човешкия контрол и капанът на скоростта
На пръв поглед идеята да се отнеме „ядреният бутон“ от компютърните алгоритми звучи успокояващо. Първата крачка беше направена още през ноември 2024 година в Лима, когато тогавашният американски президент Джо Байдън и Си Дзинпин декларираха необходимостта от запазване на човешкия контрол върху решенията за употреба на ядрено оръжие. През септември 2026 година Доналд Тръмп и Си Дзинпин надградиха тази линия, договаряйки пряка комуникационна връзка за спешно уведомяване при инциденти, свързани с изкуствен интелект. Сега целта е към този механизъм да бъде присъединена и Русия чрез обща декларация в Шънджън.
Военната реалност обаче е далеч по-мрачна и сложна от дипломатическите декларации. Нито една ядрена държава никога не е планирала да остави самоизкуствен интелект да натисне бутона в мирно време. Опасността се крие другаде: в интеграцията на алгоритмите в системите за ранно предупреждение за ракетно нападение, в разузнавателните мрежи и в протоколите за гарантиран ответен удар при унищожаване на висшето държавно ръководство (известната съветска система „Периметър“, наричана на Запад „Мъртвата ръка“, както и нейните съвременни цифрови наследници).
Както посочва руският военен анализатор Юрий Лямин, проблемът не е в това дали машината ще вземе формалното решение, а в скоростта на съвременната война. Полетът на хиперзвукова ракета или изстрелването от подводница в близост до бреговата линия съкращава времето за реакция на политическото ръководство до броени минути. В такава ситуация нито един президент или генерален щаб не може да обработи хилядите сигнали от спътници, загоризонтни радари и подводни сензори без помощта на изкуствен интелект.
Когато алгоритъмът отсее шума и подаде на екрана на държавния глава заключението, че вражеският удар вече е в ход с вероятност 98 процента, формалният човешки контрол се превръща във фикция. Политическият лидер няма нито времето, нито техническата възможност да провери изчисленията на машината. Той просто подписва смъртната присъда, продиктувана от софтуера. Дали подобна зависимост може да бъде забранена с декларация на срещата на АТИС? Едва ли, защото нито Пентагонът, нито руското Министерство на отбраната, нито Народноосвободителната армия на Китай ще се откажат от скоростта на машинния анализ, тъй като това би означавало доброволно ослепяване пред противника.
Черните кутии на ядреното командване
Вторият фундаментален дефект на готвеното споразумение е пълната невъзможност за проверка. В историята на контрола над въоръженията всяко работещо споразумение се е опирало на принципа „доверявай се, но проверявай“. При балистичните ракети, подводниците и стратегическите бомбардировачи верификацията е относително лесна: сателитите виждат шахтите, а инспекторите на място могат да преброят бойните глави под обтекателите на ракетите.
При софтуера и изкуствения интелект този механизъм не съществува. Експертът от Руския съвет по международни отношения Александър Ермаков точно отбелязва, че нито Москва, нито Пекин някога ще допуснат американски специалисти до своите системи за бойно управление, както и Вашингтон няма да отвори изходния код на своите командни мрежи (като американската система за ядрено командване и контрол NC3). Това са най-строго пазените държавни тайни на всяка ядрена сила.
Дори хипотетично да бъдат допуснати международни инспектори в даден команден център, те няма как да гарантират, че пет минути след заминаването им в системата няма да бъде зареден друг алгоритъм. В същото време киберзаплахите срещу ядрената инфраструктура се превръщат в самостоятелен фронт: проникването на вражески код или изкуствен интелект в системите за свръзка на противника може да предизвика фалшива тревога или да парализира ответния удар.
Следователно евентуалният документ от Шънджън неизбежно ще остане в сферата на политическите намерения и общите формулировки за „отговорно управление“ и „недопустимост на ядрена война“ (повторение на формулата на Роналд Рейгън и Михаил Горбачов от 1985 година и декларацията на ядрената петорка от януари 2022 година). В него няма да има нито технически забрани, нито механизми за контрол, нито санкции при нарушение.
Символиката като заместител на стратегията
Въпреки цялата си декларативност, подобна стъпка носи конкретна политическа полза за тримата участници, макар и по съвсем различни причини. За Доналд Тръмп снимката с Путин и Си Дзинпин на фона на декларация, с която „спасяват света от ядрен апокалипсис, предизвикан от роботи“, е идеален вътрешнополитически и медиен капитал, особено след като администрацията му не успя да постигне бързите сделки, обещавани в началото на мандата.
За Владимир Путин тристранният формат в Шънджън е окончателно доказателство за провала на западната политика на международна изолация на Русия. Разговорът на равна нога с лидерите на САЩ и Китай по въпросите на глобалната архитектура на сигурността фиксира статута на Москва като незаобиколим фактор, независимо от тежките санкции и войната в Източна Европа.
За Си Дзинпин домакинството на подобна среща утвърждава ролята на Китай като равнопоставен архитект на световния ред, който успява да удържи в една зала двете враждуващи ядрени суперсили, без самият той да прави каквито и да било отстъпки за собствения си ядрен арсенал или за Тайван.
Остава открит въпросът колко дълго дипломатическите декларации за контрол над изкуствения интелект могат да прикриват липсата на реални ограничения върху самите носители и бойни глави, докато всяка от трите държави продължава да модернизира своите стратегически сили.
