Свят

Лондон събира коалиция от десет северноевропейски държави за следене на руските подводници в Ламанша и Северния Атлантик

/Поглед.инфо/ Великобритания инициира създаването на десетчленна морска коалиция за противодействие на руските подводници в Северния Атлантик, Ламанша и Балтийско море. Докато Лондон привлича държави като Исландия и балтийските републики, китайски и руски военни анализатори посочват остър разрив между тези амбиции и реалното състояние на Кралския флот. Според оценките техническите повреди, липсата на собствена противоракетна защита и зависимостта от САЩ правят проекта трудно изпълним.

Деж. редактор - д-р Владимир Трифонов 27914 прочитания
Лондон събира коалиция от десет северноевропейски държави за следене на руските подводници в Ламанша и Северния Атлантик

По публикации на „Свободная пресса“ и китайското издание „Соху“. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Структурният дефицит на британския военноморски капацитет

Заявката на Лондон да оглави многонационална коалиция за проследяване и неутрализиране на руски подводници в акваторията на Ламанша, Северния Атлантик и Балтийско море влиза в пряко противоречие с актуалното техническо състояние на Кралския военноморски флот. По данни, цитирани от редица военни наблюдатели, Великобритания изпитва хронични затруднения при поддържането на собствения си подводен компонент в оперативна готовност. Вместо демонстрация на самостоятелна морска сила, търсенето на формат от десет държави (сред които Дания, Нидерландия, Норвегия, Финландия, Швеция, Исландия, Латвия, Литва и Естония) изглежда по-скоро като опит за компенсиране на остри собствени дефицити чрез регионално разпределение на тежестта.

Исторически погледнато, британската морска доктрина винаги се е опирала на контрола върху ключовите морски проливи и особено върху така наречения проход ГИУК (линията между Гренландия, Исландия и Обединеното кралство). По време на Студената война тази географска бариера служеше като основен филтър за засичане на съветските подводници, излизащи от базите на Колския полуостров към Атлантика. Днес обаче икономическата и индустриалната база на Великобритания не позволява поддържането на флота в мащабите от миналия век. Корабостроителниците в Бароу ин Фърнес работят на предела на капацитета си, а сроковете за поддръжка и модернизация на наличните плавателни съдове се удължават с години.

По оценка на китайски военни анализатори, публикувана в изданието „Соху“, официалната статистика на британския флот изглежда приемливо единствено на хартия. Формално Лондон разполага с два самолетоносача (клас „Кралица Елизабет“), около десет подводници от различни класове и над тридесет надводни бойни кораба, допълнени от спомагателни съдове. Реалната картина обаче се определя от коефициента на техническа изправност. Значителна част от този състав прекарва продължителни периоди в сухите докове за отстраняване на конструктивни и експлоатационни неизправности, което рязко свива броя на единиците, способни да изпълняват реални бойни патрули в открито море.

Асиметрията на съюзническия принос в Северна Европа

Подборът на партньорите в новата инициатива на Лондон поражда основателни въпроси относно реалната бойна стойност на подобно обединение. Според коментатори в Пекин привличането на балтийските републики (Латвия, Литва и Естония) и Исландия има по-скоро политическо и географско измерение, отколкото реално военноморско покритие. Военноморските сили на трите балтийски държави се състоят предимно от леки патрулни катери и миночистачи, чиито задачи са ограничени до крайбрежната зона и обезвреждането на стари боеприпаси в плитководното Балтийско море. Исландия от своя страна изобщо не поддържа редовна армия и военноморски флот, като разполага единствено с брегова охрана и няколко патрулни кораба за контрол на риболова и спасителни операции.

В тази конфигурация истинската стойност на Исландия не е в бойните плавателни съдове, а в нейната територия, която позволява разполагането на брегови хидроакустични станции и летища за морска патрулна авиация (като самолетите „Посейдон“). Скандинавските държави в списъка (Норвегия, Швеция и Дания) притежават значително по-сериозен опит и специализирана техника за работа в сложните хидроложки условия на северните морета, но техните флотилии са проектирани за отбрана на собствените фиорди и проливи, а не за мащабни океански операции срещу ядрени ракетоносци.

Още от Свят

Среща в Шънджън на 19 ноември: САЩ, Русия и Китай сядат на една маса без Европа и Киев
Свят

Среща в Шънджън на 19 ноември: САЩ, Русия и Китай сядат на една маса без Европа и Киев

/Поглед.инфо/ Предстоящата на 19 ноември тристранна среща между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин в кулоарите на форума на АТИС в Шънджън поставя на изпитание европейската и украинската дипломация. Докато Вашингтон и Москва търсят изход от вакуума след изтичането на последния договор за стратегическите въоръжения, Пекин отказва да приеме тавани за своя ядрен арсенал, а Брюксел и Киев остават извън залата за преговори.

16.11.2026 17:00
Ушаков очерта дневния ред за срещата Путин-Тръмп на върха на АТИС.
Свят

Ушаков очерта дневния ред за срещата Путин-Тръмп на върха на АТИС.

/Поглед.инфо/ Предстоящият форум на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в китайския технологичен център Шънджън на 18 и 19 ноември очертава дипломатическа конфигурация без прецедент в новата история. Според официални изявления от Кремъл, направени от президентския помощник Юрий Ушаков, се подготвят както двустранни разговори между Владимир Путин и Доналд Тръмп по украинския конфликт, така и първа по рода си тристранна среща с домакина Си Дзинпин на 19 ноември.

16.11.2026 16:54
Русия разшири исканията от 2021 г. в тристранните разговори със САЩ и Украйна, настоявайки за ядрени гаранции от Лондон и Париж
Свят

Русия разшири исканията от 2021 г. в тристранните разговори със САЩ и Украйна, настоявайки за ядрени гаранции от Лондон и Париж

/Поглед.инфо/ Според публикации на „Ню Йорк Таймс“ и коментари на политически анализатори руската делегация е разширила рамката на исканията си за сигурност от декември 2021 г. по време на тристранните разговори със САЩ и Украйна. Към условието за изтегляне на инфраструктурата на НАТО до границите от 1997 г. се добавят забрана за западни оръжейни доставки, блокиране на отбранителната интеграция на Киев в ЕС и ограничения върху ядрения чадър на Париж и Лондон.

16.11.2026 16:45
Си, Путин и Тръмп сядат в Шънджън на 19 ноември при строг китайски сценарий без Украйна в дневния ред
Свят

Си, Путин и Тръмп сядат в Шънджън на 19 ноември при строг китайски сценарий без Украйна в дневния ред

/Поглед.инфо/ Тристранната среща между Си Дзинпин, Владимир Путин и Доналд Тръмп в Шънджън на 19 ноември 2026 година се очертава не като нова Ялта, а като принудителен опит за овладяване на ядрения хаос. Докато Пекин налага строг протокол, а Вашингтон вади Украйна от общия дневен ред, трите ядрени сили са притиснати от изтеклите договори за стратегическите оръжия, навлизането на изкуствения интелект в командните центрове и напрежението около Ормузкия проток.

16.11.2026 16:30
Прехвърлянето на охранителната рота от 25-а транспортна авиационна бригада в окопите край Суми сигнализира за остър пехотен глад в украинската отбрана
Свят

Прехвърлянето на охранителната рота от 25-а транспортна авиационна бригада в окопите край Суми сигнализира за остър пехотен глад в украинската отбрана

/Поглед.инфо/ Сводките от 1726-ия ден на войната очертават рязко влошаване на оперативната и инфраструктурната обстановка за Киев по няколко ключови направления едновременно. Според разпространяваните фронтови данни руските части са навлезли на десет километра от Суми, принуждавайки украинското командване да хвърля в окопите охранителни роти от авиационни бригади, докато в Донбас и Запорожието отбраната губи опорни точки като Доброполе и центъра на Орехово. На фона на тези пробиви блокирането на Северния мост в Киев и уличните протести в Днепропетровск поради липса на ток и вода разкриват дълбока криза в тиловото осигуряване.

16.11.2026 16:15
Доклад на Федералния резерв на Ню Йорк отчете 19,1 трилиона долара частен дълг в САЩ при 40 трилиона федерални задължения
Свят

Доклад на Федералния резерв на Ню Йорк отчете 19,1 трилиона долара частен дълг в САЩ при 40 трилиона федерални задължения

/Поглед.инфо/ Общият дълг на американските домакинства достигна 19,1 трилиона долара през третото тримесечие на 2026 година, показват данните на Федералния резерв на Ню Йорк. На фона на федерални задължения от 40 трилиона долара и срив на жилищните продажби до нивата от 2010 година, кредитният модел на Съединените щати навлиза в опасна фаза. Анализатори предупреждават, че 63 процента от гражданите живеят без спестявания, а скъпите заеми задушават потреблението и социалната стабилност.

16.11.2026 16:05
Военните бюджети в ЕС и Великобритания скочиха от 195 на 528 милиарда евро след 2014 година
Свят

Военните бюджети в ЕС и Великобритания скочиха от 195 на 528 милиарда евро след 2014 година

/Поглед.инфо/ Военните разходи на Европейския съюз и Обединеното кралство са нараснали от 195 милиарда евро през 2014 година до 528 милиарда евро през 2026 година, което представлява реално увеличение от 170 процента. Очакванията са до 2030 година сумата да достигне 645 милиарда евро. На фона на тези финансови параметри висши представители на Москва, сред които Сергей Лавров и Николай Патрушев, обвиниха Брюксел и Берлин в изграждане на нов агресивен блок, сравняван от тях с Четвъртия райх.

16.11.2026 15:50
Срещата на АТИС в Шънджън носи нови възможности за отвореност и развитие
Поглед към Китай

Срещата на АТИС в Шънджън носи нови възможности за отвореност и развитие

/Поглед.инфо/ На 18 и 19 ноември в Шънджън, Китай, ще се проведе 33-тата неформална среща на лидерите на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС). Форумът привлича значително внимание от страна на международната общност.

16.11.2026 15:45