По публикации на Дмитрий Бавирин и анализи на международни политически наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Институционалният капан на втория мандат
Промяната в парламентарната конфигурация на Капитолийския хълм след междинните избори превръща всяко кадрово решение на Белия дом в сложна конституционна задача. В американската политическа система загубата на контрола върху двете камари на законодателната власт традиционно ограничава изпълнителната свобода на президента, но в настоящата ситуация залогът засяга самото функциониране на федералните ведомства. Според анализа на коментатора Дмитрий Бавирин, публикуван в руския печат, предстоящото встъпване в длъжност на новия Конгрес през януари отваря вратата за координирани опити за отстраняване на ключови членове от кабинета на Доналд Тръмп.
Конституцията на Съединените щати предвижда строг механизъм за освобождаване на висши държавни служители чрез процедурата по импийчмънт. За да бъде отстранен действащ министър против волята на държавния глава, е необходимо обикновено мнозинство в Камарата на представителите за повдигане на обвиненията и квалифицирано мнозинство от две трети в Сената за окончателното им утвърждаване. Докато долната камара разполага с достатъчно гласове в лагера на демократите за стартиране на подобни процеси, в горната камара математиката изисква подкрепата на повече от дузина републикански сенатори.
Истинският проблем за изпълнителната власт обаче не се изчерпва само с вероятността от успешно гласуване в Сената. По силата на американското законодателство и Закона за реформа на свободните длъжности във федералните институции (Federal Vacancies Reform Act), назначаването на нов редовен министър изисква задължителното одобрение на Сената. При враждебно или фрагментирано мнозинство президентът губи възможността да прокарва спорни кандидатури, което го принуждава да разчита на временно изпълняващи длъжността ръководители с ограничени по време правомощия. Всяка доброволна оставка или успешно отстраняване в такъв момент се превръща в невъзстановима загуба за управленския екип.
Назначаването на Стивън Милър и пренареждането в Белия дом
На фона на очертаващата се парламентарна офанзива Доналд Тръмп предприема ход, който променя вътрешната динамика на президентската администрация. Според цитираната публикация мястото на началника на канцеларията Сюзън Уайлс се заема от Стивън Милър. Докато назначаването на министри преминава през тежкото сито на сенатските комисии и пленарните гласувания, формирането на прекия апарат на Белия дом остава изцяло в прерогативите на президента.
Смяната на Уайлс с Милър бележи преход от административен мениджмънт към директна идеологическа и политическа конфронтация. Сюзън Уайлс, чийто опит в организирането на предизборни кампании и координацията на политически процеси ѝ донесе репутацията на прагматичен и хладнокръвен стратег, изпълняваше ролята на балансьор между различните течения в Републиканската партия и институциите във Вашингтон. Стивън Милър, напротив, е познат още от първия мандат на Тръмп като главен архитект на най-рестриктивните имиграционни мерки и безкомпромисен привърженик на твърдия курс срещу политическите опоненти на администрацията.
Подобна рокада подсказва, че Белият дом не възнамерява да търси компромисни формули с новото мнозинство в Конгреса. Изборът на фигура с профила на Милър за координатор на ежедневната работа на президента показва подготовка за продължителна институционална война, в която административният ресурс ще бъде използван за блокиране на законодателните инициативи на опозицията. В същото време в политическите среди във Вашингтон се обсъжда и вероятността от напускане на по-умерени фигури в кабинета, като държавния секретар Марко Рубио и министъра на финансите Скот Бесент, чийто профил е тясно свързан с традиционния републикански естаблишмънт и финансовите пазари.
Случаят с Пентагона и резолюцията на Томас Маси
В центъра на парламентарното напрежение стои ръководителят на отбранителното ведомство Пийт Хегсет. Неотдавнашен опит за гласуване на резолюция за неговото отстраняване в Камарата на представителите не успя да събере нужната подкрепа, но политическият контекст около това гласуване разкрива дълбоки пукнатини в управляващото мнозинство. Показателно е, че инициатор на документа не е представител на Демократическата партия, а конгресменът републиканец от Кентъки Томас Маси.
Маси е фигура с ясно изразен либертариански и изолационистки профил, известен с последователната си критика срещу финансовата и военната помощ за Украйна, скептицизма си към разширяването на ангажиментите в рамките на НАТО и противопоставянето си на военна ескалация срещу Иран. Неговите действия срещу Хегсет се разглеждат от наблюдателите като пряк резултат от острия политически сблъсък между конгресмена и Доналд Тръмп, довел до загубата на Маси на вътрешнопартийните предварителни избори в Кентъки. Тъй като той няма да бъде част от новия състав на Камарата на представителите през януари, внесената резолюция има характера на личен и политически завършек на неговия мандат.
Въпреки публичната подкрепа от страна на президента, който даде висока оценка за работата на Хегсет и остро разкритикува Маси, позицията на ръководителя на Пентагона остава уязвима. Според коментаторите основните критики срещу него се фокусират върху политиката спрямо Иран, вътрешните кадрови трусове в Министерството на отбраната и масовото пенсиониране на висши генерали и адмирали. Тези мащабни съкращения във военната йерархия създадоха сериозно напрежение между политическото ръководство на ведомството и професионалния военен елит, което може да намери отражение при бъдещи изслушвания и гласувания в Конгреса.
