По публикации на военни анализатори и специализирани издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Конструктивният капан на универсалните кораби
Военната история познава достатъчно случаи, в които технологичният ентусиазъм в щабовете се опитва да замаскира хроничен материален недостиг. Точно това се наблюдава в Париж след ноемврийското изложение Euronaval 2026, където министърът на въоръжените сили Катрин Вотрен и началникът на щаба на Военноморските сили адмирал Кристоф Клузел обявиха поредния „пакт“ с отбранителната индустрия. Според официалните съобщения на френското ведомство целта е „интелигентна хибридизация“ на флота и внедряване на концепция за така наречения дигитален десант. По оценка на военни анализатори обаче зад гръмката терминология прозира опит да се заобиколи един стар, но нерешен проблем на френската армия – пълната неспособност да проведе мащабна морска десантна операция срещу подготвен противник.
За да се разбере защо френските адмирали толкова отчаяно търсят спасение в безпилотните системи, трябва да се върнем към средата на деветдесетте години на миналия век, когато в корабостроителниците в Сен Назер започва проектирането на универсалните десантни кораби клас „Мистрал“. Тогава френските инженери и военни решават да копират американската концепция за десант отвъд хоризонта, родена след горчивия опит от войната във Виетнам и усъвършенствана чрез грамадните американски кораби от класовете „Тарауа“ и „Уосп“. Американският модел представлява затворена, самодостатъчна екосистема, наречена експедиционно подразделение на морската пехота. В рамките на един корпус се побират подсилен батальон, пълноценен логистичен тил, болница, щаб, докова камера за десантни катери на въздушна възглавница и палуба, способна едновременно да обслужва транспортни хеликоптери и самолети с вертикално излитане и кацане като „Хариър“ или съвременните F-35B.
Французите заимстват външната форма, но орязват съдържанието до степен на функционална инвалидност. Построените три кораба – „Мистрал“, „Тонер“ и „Дисмюд“ (четвъртият и петият, предназначени за Русия, бяха препродадени на Египет след политическия натиск върху Париж през 2014 г.) – приличат на плаващи фериботи, боядисани в сиво. Те нямат палубна ударна авиация, която да осигури непосредствена огнева поддръжка на десанта. Хангарът и полетната им палуба позволяват базиране на шестнадесет тежки хеликоптера, но архитектурата на асансьорите и липсата на достатъчно площ за презареждане и превъоръжаване правят невъзможна интензивната ротация на бойни групи под вражески огън. Логистичният капацитет стига за подсилен батальон от около четиристотин и петдесет души, но без пълноценния тилови батальон, който да поддържа настъплението в дълбочина повече от няколко денонощия.
Илюзията за скорост без броня
Най-големият порок на френския модел се крие в начина, по който войниците достигат брега. Когато американската морска пехота атакува крайбрежие, тя го прави в единен, мощен удар. Пехотата напуска доковата камера с високоскоростни плаващи верижни бронетранспортьори AAV-7 (или новите колесни амфибии ACV), докато тежките танкове и инженерните машини за разчистване на заграждения се стоварват директно на плажа от десантни кораби на въздушна възглавница LCAC. Всичко се случва в рамките на минути, под чадъра на палубни изтребители и ударни хеликоптери „Кобра“ и „Вайпър“.
Франция не разполага нито с плаващи верижни бронетранспортьори, нито с тежки амфибийни танкове, нито с катери на въздушна възглавница. Нейните „Мистрали“ носят четири десантни плавателни съда тип CTM или два по-нови катамарана EDA-R, които се движат със скорост около осемнадесет възела и са напълно беззащитни пред всеки противотанков ракетен комплекс или даже тежка картечница. Това означава, че френският батальон не може да дебаркира на една вълна. Войниците трябва да бъдат прехвърляни на малки порции чрез совалкови курсове на транспортни хеликоптери „Кайман“ (NH90) и в бавните десантни лодки. В съвременна война такова разтягане на десанта във времето е равносилно на организирано самоубийство. Докато втората или третата вълна още летят над водата, първата вече ще е унищожена на пясъка, защото не разполага с броня и тежко въоръжение. Именно затова досега френските кораби се използваха основно за колониални полицейски операции в Западна Африка, за евакуация на граждани от Ливан или за хуманитарни мисии след природни бедствия – навсякъде, където на брега няма армия с артилерия и противовъздушна отбрана.
Дигиталната патерица на адмирал Клузел
Сблъсъкът с реалностите на войната в Украйна от 2022 г. насам показа на западните щабове, че класическите средства за доставка на пехота са станали критично уязвими. Вместо обаче да инвестира милиарди евро в създаването на тежка амфибийна техника и палубна авиация – нещо, което френският бюджет, натоварен с държавен дълг над сто и десет процента от брутния вътрешен продукт, трудно може да си позволи – Париж избра по-евтиния и медийно атрактивен път. През юни 2026 г. Генералната дирекция по въоръженията (DGA) и Агенцията за отбранителни иновации (AID) обединиха всички разпокъсани проекти в единна програма, наречена PEM Drones Navals, с водещото участие на държавния корабостроителен гигант Naval Group, електрониката на Thales и специалистите по подводна роботика от Exail.
Според концепцията, представена на иновационните сесии i-Naval в Тулон и доразвита на Euronaval 2026, „Мистралите“ трябва да се превърнат в кораби-майки за рояци от безпилотни апарати. Сценарият на френските стратези изглежда на хартия като добре режисиран технологичен спектакъл. Първо към вражеския бряг се насочват безпилотни надводни катери, които извършват оптично и радиотехническо разузнаване. След тях се задействат автономни подводни апарати, чиято задача е да открият и неутрализират противодесантните дънни мини. Едновременно с това от палубата на десантния кораб излитат ударни въздушни дронове, които трябва да поразят бреговите бункери, артилерийските позиции и радарите, докато специализирани безпилотни платформи за радиоелектронна борба заглушават комуникациите на отбраняващите се. Едва след като роботите уж са свършили черната работа, към брега тръгват старите хеликоптери и десантните лодки с пехотата.
