Свят

Защо корабите клас „Мистрал“ принуждават френската пехота да дебаркира на бавни вълни вместо в единен брониран ешелон.

Деж. редактор - д-р Румен Петков 18981 прочитания
Продължение на статията: страница 2 от 2

Полигонният театър край Тулон

Тук обаче се появява фундаменталното противоречие, което военните анализатори посочват с основателен скептицизъм. Французите вече проведоха серия от демонстрационни маневри във водите край военноморската база в Тулон – учението Dragoon Fury през март 2025 г., мащабните маневри Polaris и есенните изпитания WILDFIRE 26.2 в края на септември и началото на октомври 2026 г., в които участва хеликоптероносачът „Тонер“. Резултатите бяха обявени за триумф на френската инженерна мисъл. Но при по-внимателен поглед към сценариите на тези учения става ясно, че условният противник е действал по правила, написани специално за да не развалят настроението на генералите.

По време на маневрите край Тулон отбраняващата се страна на практика не е оказвала реално радиоелектронно противодействие на френските безпилотни катери. Радарите на бреговата отбрана са работили в постоянен режим, буквално приканвайки френските баражиращи боеприпаси да ги унищожат, вместо да използват пасивни сензори и мобилни засади. Най-показателното е, че след като хеликоптерите са стоварвали пехотата на брега, ученията са прекратявали активната фаза на огнево въздействие срещу десанта. В реална война с високоинтензивен противник подобен комфорт не съществува.

Какво би се случило, ако този „дигитален десант“ се опита да превземе крайбрежие, отбранявано от армия, която сама притежава хиляди безпилотни апарати и далекобойна артилерия? Първо, стоварването на лека пехота без бронетранспортьори означава, че войниците остават неподвижни на открития плаж. На разстояние от сто до сто и петдесет километра във вътрешността на сушата – далеч извън обсега на малките корабни дронове – противникът разполага с реактивни системи за залпов огън като „Смерч“, „Торнадо-С“ или западните им аналози с касетъчни бойни глави. Един залп на такава батарея покрива площ от десетки хектари и превръща спешената пехота в статистика още преди вторият курс хеликоптери да е долетял от „Мистрала“.

Оптичните влакна срещу илюзиите на SENIT 9

Вторият критичен фактор, който изцяло липсва във френските разчети, е еволюцията на самите дронове. В Париж все още планират операциите си така, сякаш радиоелектронната борба е универсален щит, а врагът използва само стандартни радиоуправляеми квадрокоптери. Бойните действия в Източна Европа обаче вече наложиха масовото използване на безпилотни летателни апарати, управлявани чрез тънко оптично влакно с дължина десет, петнадесет и повече километра. Тези машини са напълно нечувствителни към всякакви станции за радиоелектронно заглушаване. Нито усъвършенстваната бойна информационно-управляваща система SENIT 9 на борда на френските кораби, нито алгоритмите с изкуствен интелект на Thales могат да прекъснат физическия кабел между оператора в бетонния блиндаж и летящия заряд. За разчетите на такива системи бавно летящите транспортни хеликоптери „Кайман“ при заход за кацане и тихоходните десантни катамарани EDA-R представляват идеални, нискоскоростни мишени с огромна площ на поразяване.

Освен това остава открит чисто физическият въпрос за габаритите и логистиката на самия кораб-майка. Полетната палуба и хангарът на „Мистрал“ не са гумени. Ако френското командване напълни подпалубните помещения с десетки безпилотни катери, подводни апарати, контейнери за изстрелване на въздушни дронове, станции за управление и резервни батерии, къде точно ще се поберат транспортните и ударните хеликоптери, без които пехотата изобщо не може да стигне до брега? И обратно – ако се запази пълният състав на авиационната група и десантния батальон, броят на дроновете ще бъде твърде малък, за да пробие ешелонирана брегова отбрана, наситена с бетонни укрития, минни полета и мобилни огневи групи. Дори американската морска пехота, която разполага с несравнимо по-големи ресурси, вече признава, че класическият десант срещу технологично равен противник е почти невъзможен, и затова оборудва новите си амфибии с комплекси за активна защита, способни физически да прехващат противотанкови ракети и дронове във въздуха. Франция няма нито такива машини, нито такива системи.

Необходимостта от трезв поглед към чуждите грешки

Въпреки очевидните слабости на френската концепция, би било стратегическа грешка тя да бъде отхвърляна просто с насмешка. Зад неудачния опит да се компенсира липсата на тежка броня с роботика стои една изключително ценна управленска практика на Париж. Френското министерство на въоръжените сили и Генералната дирекция по въоръженията не чакат следващата война, за да разберат какво не работи. Те събират индустриалните гиганти и малките технологични компании в рамките на формати като i-Naval, финансират рискови прототипи и непрекъснато тестват нови тактически схеми в реални морски условия, независимо колко несъвършени са първите резултати.

Съвременният военноморски флот – включително и руският в Черно и Балтийско море, където заплахата от безпилотни катери и въздушни рояци вече промени изцяло правилата на корабоплаването – е изправен пред същата дилема: как да проектира сила и да защитава крайбрежието в ерата на тоталната прозрачност на бойното поле. В този смисъл френските експерименти с интегриране на подводни, надводни и въздушни безпилотни платформи в единна информационна мрежа са сериозен полигон за наблюдение. Разликата между провала и успеха в бъдещите морски операции обаче няма да се определя от броя на красивите презентации на изложенията в Париж, а от това кой пръв ще разбере, че роботите не могат да заменят тежката броня, артилерията и скоростта на маньовъра, а само да ги допълват – и то само ако ученията престанат да приличат на постановка с предварително известен победител.

Още от Свят

Среща в Шънджън на 19 ноември: САЩ, Русия и Китай сядат на една маса без Европа и Киев
Свят

Среща в Шънджън на 19 ноември: САЩ, Русия и Китай сядат на една маса без Европа и Киев

/Поглед.инфо/ Предстоящата на 19 ноември тристранна среща между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин в кулоарите на форума на АТИС в Шънджън поставя на изпитание европейската и украинската дипломация. Докато Вашингтон и Москва търсят изход от вакуума след изтичането на последния договор за стратегическите въоръжения, Пекин отказва да приеме тавани за своя ядрен арсенал, а Брюксел и Киев остават извън залата за преговори.

16.11.2026 17:00
Ушаков очерта дневния ред за срещата Путин-Тръмп на върха на АТИС.
Свят

Ушаков очерта дневния ред за срещата Путин-Тръмп на върха на АТИС.

/Поглед.инфо/ Предстоящият форум на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в китайския технологичен център Шънджън на 18 и 19 ноември очертава дипломатическа конфигурация без прецедент в новата история. Според официални изявления от Кремъл, направени от президентския помощник Юрий Ушаков, се подготвят както двустранни разговори между Владимир Путин и Доналд Тръмп по украинския конфликт, така и първа по рода си тристранна среща с домакина Си Дзинпин на 19 ноември.

16.11.2026 16:54
Русия разшири исканията от 2021 г. в тристранните разговори със САЩ и Украйна, настоявайки за ядрени гаранции от Лондон и Париж
Свят

Русия разшири исканията от 2021 г. в тристранните разговори със САЩ и Украйна, настоявайки за ядрени гаранции от Лондон и Париж

/Поглед.инфо/ Според публикации на „Ню Йорк Таймс“ и коментари на политически анализатори руската делегация е разширила рамката на исканията си за сигурност от декември 2021 г. по време на тристранните разговори със САЩ и Украйна. Към условието за изтегляне на инфраструктурата на НАТО до границите от 1997 г. се добавят забрана за западни оръжейни доставки, блокиране на отбранителната интеграция на Киев в ЕС и ограничения върху ядрения чадър на Париж и Лондон.

16.11.2026 16:45
Си, Путин и Тръмп сядат в Шънджън на 19 ноември при строг китайски сценарий без Украйна в дневния ред
Свят

Си, Путин и Тръмп сядат в Шънджън на 19 ноември при строг китайски сценарий без Украйна в дневния ред

/Поглед.инфо/ Тристранната среща между Си Дзинпин, Владимир Путин и Доналд Тръмп в Шънджън на 19 ноември 2026 година се очертава не като нова Ялта, а като принудителен опит за овладяване на ядрения хаос. Докато Пекин налага строг протокол, а Вашингтон вади Украйна от общия дневен ред, трите ядрени сили са притиснати от изтеклите договори за стратегическите оръжия, навлизането на изкуствения интелект в командните центрове и напрежението около Ормузкия проток.

16.11.2026 16:30
Прехвърлянето на охранителната рота от 25-а транспортна авиационна бригада в окопите край Суми сигнализира за остър пехотен глад в украинската отбрана
Свят

Прехвърлянето на охранителната рота от 25-а транспортна авиационна бригада в окопите край Суми сигнализира за остър пехотен глад в украинската отбрана

/Поглед.инфо/ Сводките от 1726-ия ден на войната очертават рязко влошаване на оперативната и инфраструктурната обстановка за Киев по няколко ключови направления едновременно. Според разпространяваните фронтови данни руските части са навлезли на десет километра от Суми, принуждавайки украинското командване да хвърля в окопите охранителни роти от авиационни бригади, докато в Донбас и Запорожието отбраната губи опорни точки като Доброполе и центъра на Орехово. На фона на тези пробиви блокирането на Северния мост в Киев и уличните протести в Днепропетровск поради липса на ток и вода разкриват дълбока криза в тиловото осигуряване.

16.11.2026 16:15
Доклад на Федералния резерв на Ню Йорк отчете 19,1 трилиона долара частен дълг в САЩ при 40 трилиона федерални задължения
Свят

Доклад на Федералния резерв на Ню Йорк отчете 19,1 трилиона долара частен дълг в САЩ при 40 трилиона федерални задължения

/Поглед.инфо/ Общият дълг на американските домакинства достигна 19,1 трилиона долара през третото тримесечие на 2026 година, показват данните на Федералния резерв на Ню Йорк. На фона на федерални задължения от 40 трилиона долара и срив на жилищните продажби до нивата от 2010 година, кредитният модел на Съединените щати навлиза в опасна фаза. Анализатори предупреждават, че 63 процента от гражданите живеят без спестявания, а скъпите заеми задушават потреблението и социалната стабилност.

16.11.2026 16:05
Военните бюджети в ЕС и Великобритания скочиха от 195 на 528 милиарда евро след 2014 година
Свят

Военните бюджети в ЕС и Великобритания скочиха от 195 на 528 милиарда евро след 2014 година

/Поглед.инфо/ Военните разходи на Европейския съюз и Обединеното кралство са нараснали от 195 милиарда евро през 2014 година до 528 милиарда евро през 2026 година, което представлява реално увеличение от 170 процента. Очакванията са до 2030 година сумата да достигне 645 милиарда евро. На фона на тези финансови параметри висши представители на Москва, сред които Сергей Лавров и Николай Патрушев, обвиниха Брюксел и Берлин в изграждане на нов агресивен блок, сравняван от тях с Четвъртия райх.

16.11.2026 15:50
Срещата на АТИС в Шънджън носи нови възможности за отвореност и развитие
Поглед към Китай

Срещата на АТИС в Шънджън носи нови възможности за отвореност и развитие

/Поглед.инфо/ На 18 и 19 ноември в Шънджън, Китай, ще се проведе 33-тата неформална среща на лидерите на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС). Форумът привлича значително внимание от страна на международната общност.

16.11.2026 15:45