По публикации на „Взгляд“, „Политико“, „Билд“ и „Блумбърг“. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Социологическата фасада срещу кадровия вакуум
Цифрите в последното изследване на базирания в Братислава мозъчен тръст „Глобсек“ изглеждат прекалено удобни за институциите в Брюксел, за да бъдат приети без скептицизъм. Според разпространените данни 71 на сто от жителите на Европейския съюз подкрепят идеята за общи въоръжени сили. Най-висок ентусиазъм се отчита в държавите от източния фланг и във Франция: 82 процента в Румъния, 78 процента в Литва и 75 процента във Франция. В България и Полша показателят е фиксиран на 70 процента, а в Германия пада до 69 процента.
Само че социологическият оптимизъм се удря челно в реалността на наборните пунктове. По данни на германското издание „Билд“ от август миналата година Бундесверът е успял да събере едва 60 процента от необходимия личен състав за новата 45-а танкова бригада, предназначена за постоянно базиране в Литва. Недостигът възлиза на около 2000 военнослужещи, като сред професионалните войници в Германия липсва желание да заминат за Прибалтика дори срещу обещаните финансови надбавки. Ако най-голямата икономика в съюза изпитва трудности да окомплектова едно съединение от пет хиляди души, въпросът кой реално ще попълни щатовете на хипотетична паневропейска армия остава без отговор.
В същото проучване на „Глобсек“ се крие и вътрешно противоречие, което изданието „Политико“ определя като политически парадокс. Около 77 процента от анкетираните настояват за запазване на членството в НАТО, а едва половината вярват, че Европа може да гарантира собствената си сигурност без военната намеса на Съединените щати. В същото време повече от една трета от запитаните европейци вече разглеждат Вашингтон като заплаха за националната си сигурност. Подобно раздвоение на масовото съзнание показва, че респондентите отговарят на абстрактни пожелания, без да си дават сметка за цената и институционалните последици от подобен проект.
Бюджетният скок и индустриалната сметка
Зад медийния шум около социологическите проценти стоят напълно конкретни финансови потоци. Статистиката показва устойчив и рязък ръст на съвкупните военни разходи в държавите от Европейския съюз: от 262 милиарда евро през 2022 година те скачат на 288 милиарда през 2023 година, достигат 343 милиарда през 2024 година и удрят 381 милиарда евро през 2025 година. От 2020 година насам вложенията във военно-промишления комплекс на съюза са се увеличили с 63 процента, а директните инвестиции в отбранителната индустрия бележат ръст от 150 процента, нараствайки от 64 милиарда евро през 2022 година до 130 милиарда евро.
Тези средства трябва да бъдат оправдани пред данъкоплатците, които усещат инфлационния натиск и съкращенията в социалните пера. По оценка на политолога Станислав Ткаченко, професор в катедра „Европеистика“ във Факултета по международни отношения на Санктпетербургския държавен университет, данните от подобни анкети може да представляват целенасочена информационна обработка от страна на европейските институции. Според него чрез внушението за масово одобрение Брюксел подготвя обществото за нови бюджетни разходи в полза на армията и се опитва да демонстрира политическа сплотеност пред Москва, макар реалният военен капацитет да остава фрагментиран.
Тихото поглъщане и „военният Шенген“
Докато политиците спорят за бъдещи договори, практическата интеграция вече тече на техническо и логистично ниво, заобикаляйки националните парламенти. Още през 2024 година Германия, Нидерландия и Полша подписаха декларация за създаване на транспортен коридор за безпрепятствено прехвърляне на войски и тежка техника от пристанищата на Северно море към източната граница на съюза. Тази инициатива, получила в медиите наименованието „военен Шенген“, цели премахване на митническите и административните бариери при придвижване на бойни колони през държавните граници.
Успоредно с това се прилага моделът на директно подчиняване на по-малки национални контингенти под командването на по-големи държави. Нидерландия вече интегрира своите сухопътни бригади в структурата на германския Бундесвер, превръщайки се на практика в негово оперативно подразделение. По информация на агенция „Блумбърг“ Берлин е изразил готовност да поеме основната тежест по снабдяването на бъдещи съвместни формирования. В северната част на континента пък действат Съвместните експедиционни сили под ръководството на Великобритания, където военноморските единици на десет държави вече работят по уеднаквени стандарти за обучение и екипировка.
