Подобно сътрудничество обаче накара САЩ да изпитват безпокойство, че могат да загубят доминиращата си позиция в западното полукълбо, която продължава последните два века.
По време на последната си и най-явна кампания срещу китайското сътрудничество с латиноамериканската страна, САЩ изразиха притеснения относно „Атуча III“ (Atucha III), бъдещ мега проект за производство на ядрена енергия, който бе договорен от China National Nuclear Co (CNNC) и аржентинска компания през февруари 2022 г.
При неотдавнашни посещения на американски представители в Аржентина, включително президента на Комисията за ядрено регулиране на САЩ Кристофър Хансън през април, бяха направени усилия да се внушат на обществото там предполагаемите рискове от партньорство с Китай в ядрената енергетика. Това, според коментатори, показва, нарастващите притеснения на Вашингтон към сътрудничеството между Китай и Латинска Америка в рамките на „Един пояс, един път“ и опасенията му, че то може да доведе до намаляване на влиянието на САЩ в региона.
„Този страх се корени в историческата представа на САЩ за Латинска Америка като за неин „заден двор“, казва Сун Уей, професор в Училището по международни отношения и дипломация към Пекинския университет за чуждестранни изследвания. По думите му, инвестиционните цели на САЩ обаче „не са чисти, а са политически мотивирани“, тъй като целят не да се помогне на страни в региона като Аржентина за постигане на просперитет. „Да не говорим, че САЩ често ограничават усилията си до говорене“, добавя той.
На 11 април Хенсън, при посещението си в латиноамериканската държава и АЕЦ „Атуча“, е предупредил за „потенциални рискове“ и „неудобства“ от партньорството с Китай в ядрената енергетиката, съобщи испанската медия Público.
Последните опити на САЩ за намеса във въпроса също включват твърдения, че китайската технология не е с необходимото качество, не отговаря на международните стандарти и че проектът като цяло има проблеми с дизайна и безопасността, наред с други „загрижености“.
„Атуча III“ е 1200-мегаватов реактор, който ще бъде построен в съществуващия ядрен комплекс. Това ще бъде четвъртата атомна електроцентрала в Аржентина.
През февруари 2022 г. китайската корпорация CNNC подписа споразумение с Nucleoeléctrica Argentina за изграждане на ядрена мощност с технологията „Хуалун 1“ (Hualong One) на CNNC, представляваща реактор с вода под налягане от трето поколение. Съвместните усилия между Китай и Аржентина в този проект се считат за решаваща стъпка в сътрудничеството за производство на ядрена енергия, тъй като те имат за цел да се справят с изменението на климата и са част от глобалните цели за въглеродна неутралност.
Експерти посочват, че настоящите опити на САЩ да възпрепятстват изграждането и да дискредитират качеството и целите на проекти за сътрудничество, свързани с „Един пояс, един път“ в Аржентина, са поредният пример за политиката им да пречат на връзките между Китай и латиноамериканските държави. Нещо повече, „притесненията“ на САЩ относно китайския проект „Един пояс, един път“, позоваващи се на опасения за качеството, въздействието върху околната среда и други подобни технически въпроси, е неоправдана.
Китай има в експлоатация общо 54 ядрени енергоблока с обща мощност от 56,82 милиона киловата, нареждайки се на трето място в света по този показател. В същото време в процес на изграждане са други 24 енергоблока, чийто капацитет е 26,81 милиона киловата, и когато те заработят страната ще оглави световната класация по брой на ядрени мощности.
Освен това ядрената енергетика на Китай е призната за своите отлични постижения в дизайна, научноизследователската и развойната дейност, строителството и експлоатацията, което я поставя сред най-добрите играчи в областта в международен план.
След аварията в японската АЕЦ „Фукушима“, „Хуалун 1“ изпълни новите цели и изисквания за безопасност, предложени от Националната администрация за ядрена безопасност, както и покрива най-високите международни изисквания за безопасност, според изданието Science and Technology Daily. Същевременно Китай разполага с пълни права върху интелектуалната собственост за всички технологии и компоненти на този тип реактор. Капацитетът на всеки реактор „Хуалун 1“ може да достигне 1,2 милиона киловата, а годишното производство на електроенергия е близо 10 милиарда киловатчаса, което задоволява производство и жизнените нужди на население от 1 милион души в умерено развити страни, и е еквивалентно на намаляване на потреблението на стандартни въглища с 3,12 милиона тона годишно и намаляване на емисиите на въглероден диоксид с 8,16 милиона тона.
Уан Юмин, директор на Отдела за развиващи се страни към Китайския институт за международни изследвания в Пекин, казва, че опитите на САЩ да попречат на Китай да участва в изграждането на АЕЦ в Аржентина не са нищо ново. „Винаги, когато има някакъв голям проект за сътрудничество между Китай и други страни, САЩ правят безотговорни коментари, като го дискредитират или изпращат служители да го осуетят“, обяснява той.
Аржентина не е единствената страна от Латинска Америка, която работи с Китай за изграждане на инфраструктура в рамките „Един пояс, един път“. Реконструкцията на международното летище „Елой Алфаро“ в еквадорския град Манта, което беше силно засегнато от силно земетресение през 2016 г., е добър пример за това и доведе до засилване на търговията, туризма и бизнес връзките на страната с останалия свят.
„Един пояс, един път“ привлече значителни инвестиции чрез многобройни проекти в редица страни, създавайки 420 000 работни места и помагайки на десетки милиони да се измъкнат от бедността.
В рязък контраст с усилията на Китай, САЩ последователно атакуват и работят за дискредитация на проектите от „Един пояс, един път“, докато самите те предлагат минимални практически предимства за регионалния икономически растеж.
Така например, Вашингтон се ангажира да даде тласък на Партньорството за глобална инфраструктура и инвестиции, като за инициативата се твърди, че са предвидени 600 милиарда долара. Но липсата на ясен график или дата за стартиране на тази амбициозна схема накара мнозина да се усъмнят в достоверността на предложението, като някои го отхвърлиха като нищо повече от куха „игра с числа“.
От друга страна, през последните години сътрудничеството на Китай с Латинска Америка се разшири в полза на регионалното развитие. От 2000 г. до 2020 г. китайските инвестиции там са нараснали 25 пъти.
