В. Проф. Стефанов, свидетели сме на технологична революция в световен мащаб, в основата на която е изкуствения интелект, и в която Китай е една от водещите сили. Кажете ни моля повече за въздействието, което ИИ оказва върху икономическите и геополитически аспекти на човечеството?
О. Днес ставаме свидетели и преки или косвени участници в глобална по своя обхват и дълбока по своята същност технологическа революция, чието ядро е цялостната екосистема свързана с изкуствения интелект. Тази революция въздейства върху всички аспекти на динамиката на човечеството – политически и геополитически, икономически и геоикономически, технически, социокултурни и т.н.. За съжаление те предполагат понякога мъчително и болезнено формиране на нов свят, такъв какъвто досега не сме виждали и даже не сме предполагали, че ще видим. В рамките на протичащите промени може да открием различни тенденции и аспекти. Съществуват две водещи направления и съответно силите, които стоят зад тях. Едното се стреми промените да се осъществят по максимално приемлив за всички начин с минимални загуби и търсене на обща полза. Другото направление е фокусирано върху своята изгода. От това, кое направление ще доминира процесите на промяна ще зависи и това, какъв ще бъде роденият от тези промени нов свят.
В. Китай определено е една от водещите сили на тази технологична революция. Кое от тези направления доминира в страната и какво е Вашето обяснение за това?
О. От анализа на действията по реализация на гореспоменатия високотехнологичен прелом може да се изясни зад кое от споменатите направления стои той. Ще се спра на няколко основни показатели в това отношение, свързани с бързия високотехнологичен скок в периода
2020 - 2025 г.Това е времето на завършване на амбициозния план „Направено в Китай 2025“. Става дума за национален стратегически план на КНР, насочен към модернизиране и развитие на производствения сектор. Инициативата е стартирана през май 2015 г. от премиера Ли Къцян и става част от 13-ия и 14-ия петилетен план (съответно 2016–2020 и 2021–2025).
Основната цел на плана е да се превърне Китай от нискотехнологичен производител в световен лидер във високотехнологичното производство, да се намали зависимостта от чуждестранни технологии и да се засили конкурентоспособността му на световния пазар. Главните цели са свързани с увеличаване делът на местните суровини в производството до 40% до 2020 г. и до 70% до 2025 г.; увеличаване делът на високотехнологичните продукти в промишлеността; преход от нискотехнологично към високотехнологично производство и създаване на водещи местни компании, способни да се конкурират в световен мащаб.
Сред приоритетните области са десет сектора:Разширени информационни технологии (микрочипове, квантови изчисления, 5G/6G); Роботика и автоматизация (индустриални роботи, дронове); Аерокосмическо оборудване; Модерно морско и железопътно оборудване; Енергийно ефективни и нови превозни средства (електрически превозни средства, високоскоростни влакове);Енергийно оборудване; Нови материали; Биотехнологии и медицина (генно инженерство, фармацевтика).Селскостопанска техника; Полупроводници и интегрални схеми.
Тук трябва да очертаем и някои от най-големите постижения за периода 2020–2025 г.:
· Лидерство в производството на електрически превозни средства. Китай представлява приблизително 60% от световните продажби на електромобили. BYD, Geely и BAIC са се превърнали в основни играчи на пазара.
· Доминиране в слънчевата енергия. Китай произвежда приблизително 80% от световните слънчеви панели. Страната активно внедрява тези технологии на вътрешния пазар, представлявайки приблизително 50% от световния капацитет за слънчева енергия.
· Развитие на 5G инфраструктура. До 2025 г. Китай е разположил приблизително 3,3 милиона 5G базови станции – повече от всички останали страни взети заедно.
· Пробиви в производството на полупроводници. SMIC започна да произвежда 7-nm процесори въпреки санкциите на САЩ.
· Лидерство в роботиката. Според Международната федерация по роботика (IFR) в доклада „World Robotics 2025“ за индустриалните роботи показва 542 000 инсталирани робота през 2024. Китай е най-големият пазар в света през 2024 г., представляващ 54% от глобалното внедряване. Последните данни показват, че са инсталирани 295 000 индустриални робота – най-високият годишен брой, регистриран досега. За първи път китайските производители са продали повече от чуждестранните доставчици в родината си. Техният дял на вътрешния пазар се е повишил до 57% миналата година, в сравнение с около 28% през последното десетилетие. Оперативният запас от роботи в Китай надхвърли границата от 2 милиона през 2024 г., което е най-големият брой от всички страни.Само за сведение на второ място по инсталирани роботи за 2024 г. е Япония с с 44 500 инсталирани бройки – леко намаление с 4% спрямо предходната година. На трето място е САЩ, където инсталациите на роботи са намалели с 9% до 34 200 бройки спрямо 2023 г.. Съединените щати внасят по-голямата част от своите роботи от Япония и Европа, с малко местни доставчици.
· Постижения в изследването на космоса. Мисии до Луната и Марс, изстрелването на квантови спътници и изграждането на космическата станция „Тиенгун“ направиха Китай лидер в космическата надпревара.
· Развитие на високоскоростни железопътни линии. Дължината на високоскоростната железопътна мрежа на Китай надхвърли 50 000 км. Влаковете CR400 Fuxing се превърнаха в символ на технологичния прогрес.
· Успехи в областта на изкуствения интелект - през януари 2025 г. младата китайска технологична компания Ханджоу DeepSeek Artificial Intelligence Co., Ltd. излезе на пазара с модела DeepSeek-R1 с отворен код. Този модел предоставя отговори, сравними с най-добрите американски съвременни големи езикови модели, като GPT-4o и o1 на корпорацията „OpenAI“. Най-знаменателното в случая е фактът, че по данни на компанията тя е обучила R1 за 6 милиона щатски долара. За същата такава цел „OpenAI“ през 2023 г. за „GPT-4“ е отделила 100 милиона щатски долара. Наред с това, DeepSeek представи версията DeepSeek-R1-Zero. Тези модели бяха базирани на архитектурата V3 и се отличават с генериране на отговори стъпка по стъпка, имитирайки човешкото разсъждение. Пускането на пазара на DeepSeek-R1 предизвика значителен фурор на световния пазар на изкуствен интелект. През януари 2025 г. моделът се превърна в едно от най-популярните приложения в световен мащаб, а въвеждането му доведе до временен спад в пазарната капитализация на някои технологични компании, като например Nvidia.
Китайското правителство играе важна роля в създаването на обща рамка за развитие, използвайки финансови и фискални инструменти и подкрепяйки създаването на индустриални иновационни центрове. Акцентира се върху интелигентното производство, интегрирането на интернет на нещата, големите данни и 5G в производствените процеси. Също така се стимулира развитието на марки и ангажимент за зелено развитие, включително преход към възобновяема енергия.
В. Можем ли да кажем как се възприема всичко това от другите страни и по-специално от САЩ? Какви са техните реакции и „контра-действия?“
О. Планът „Направено в Китай 2025“ предизвика опасения в САЩ и ЕС, които го виждат като заплаха за своите технологични и индустриални интереси. САЩ налагат санкции срещу редица китайски компании (Huawei, ZTE, SMIC и др.), свързани с програмата. ЕС засили защитата на пазара си срещу китайски внос, например, като започна разследване на електрически превозни средства.
В. Като професор по източни езици и доктор по история и философия, Вие сте запознат и с предисторията на появата и първоначалното развитие на изкуствения интелект в Китай, моля да ни кажете повече за това.
О. Вниманието върху развитието на ИИ в Китай датира още от 2006 г., когато изкуственият интелект е включен в Националния средносрочен и дългосрочен план за развитие на науката и технологиите (2006–2020 г.) и е споменат и в 11-ия петгодишен план.По това време Китай все още изостава от западните страни в областта на ИИ и повечето изследвания са провеждани от учени, обучени в чужбина. Индустрията едва набира скорост и първите значителни постижения в създаването на специфични модели на ИИ се появяват по-късно.През 2011 г. е открит клонът в Пекин на Асоциацията за развитие на изкуствения интелект (AAAI) и е учредена наградата „У Уъндзюн“, най-високото отличие за ИИ в Китай. През 2013 г. в Пекин се провежда де Международната съвместна конференция по изкуствен интелект (IJCAI), за първи път в Китай.През 2016 г. Комунистическата партия на Китай публикува своя 13-ти петгодишен план, който си постави за цел да стане световен лидер в областта на изкуствения интелект до 2030 г.
През 2017 г. Държавният съвет на Китай публикува „План за развитие на изкуствен интелект от следващо поколение“.Специфични модели на изкуствен интелект, като Tongyi Qianwen, Hunyuan, SenseChat, PanGu Chat и други, се появяват по-късно – през 2020-те години за да се стигне до 2025 г. с с успеха на DeepSeek.
В. Нека сега се спрем на бъдещото развитие на Китай, изразено в 15-ия петгодишен план 2026-2030, кои са например основните му икономически цели?
О. В прехода към 15-ия петгодишен план (2026–2030 г.) Китай промени своята високотехнологична стратегия от бързо разширяване към „качествен скок“, фокусиран върху пълна самостоятелност и дълбока икономическа интеграция. Този план, официализиран в началото на 2026 г., позиционира технологиите като „основна опора“ за китайската модернизация. Той включва „План за действие „AI+“, което е мащабна инициатива за интегриране на ИИ в 90% от икономиката до 2030 г. Целта е да се премине отвъд потребителските приложения, за да се автоматизират тежката промишленост, енергетиката и транспорта. Друг важен елемент в него са „новите качествени производителни сили“. Този термин се отнася до стимулиране на растежа чрез „екстремна наука“ – висок клас производство, роботика и биотехнологии – а не чрез традиционен труд или недвижими имоти.
А ето и някои от основните икономически цели на този план:
· Разходите за научно-изследователска и развойна дейност да надхвърлят 3% от БВП;
· Очаква се интегралните схеми, интелигентните роботи и аерокосмическата индустрия да надхвърлят 1,45 трилиона долара комбинирано производство до 2030 г.;
Петнадесетият петгодишен план на Китай (2026–2030 г.) определя изкуствения интелект като ключов елемент за технологическата независимост и икономическото развитие на страната. Основната цел е постигане на технологичен суверенитет в областта на ИИ, намаляване на зависимостта от чуждестранни технологии и укрепване на националната сигурност. Разработени са някои специфични цели и задачи, свързани с изкуствения интелект. Тези цели отразяват желанието на Китай да превърне изкуствения интелект в двигател на икономическия растеж, да компенсира недостига на работна ръка чрез автоматизация и да засили технологичното си лидерство на световната сцена. Сред тях като акценти се открояват следните:
· Задълбочаване на технологичния суверенитет. Планът е насочен към пълна самодостатъчност в критичните технологии, включително ИИ. Това включва разработване и производство на местни високопроизводителни ИИ чипове и свързан с тях софтуер. Един основен фокус на 15-ия петгодишен план е независимата научноизследователска и развойна дейност за високопроизводителни чипове за изкуствен интелект за да се намали зависимостта от чуждестранни вериги за доставки;
· Развитие на инфраструктурата. Плановете предвиждат разширяване на мрежата от големи изчислителни центрове за данни, които ще осигурят капацитет за обучение и работа с ИИ модели. Предложението предвижда създаването на национални изчислителни центрове под формата на „интелигентни изчислителни клъстери“. Пазарни механизми, като например лизинг на изчислителни ресурси, се въвеждат, за да се осигури широк обществен достъп;
· Фокус върху научните изследвания. Акцентът е поставен върху академичните и индустриалните изследвания на нови архитектури на модели и фундаментални алгоритми. Особено внимание се обръща на мултимодалния, агентно-базиран и въплътен ИИ;
· Интеграция на ИИ в традиционните индустрии. Акцентът е поставен върху дълбоката интеграция на местните модели на ИИ в традиционните икономически сектори (производство, енергетика, селско стопанство и услуги), за да се подобри общата производителност. ИИ е планиран за приложение в индустриалния дизайн, производствените процеси, управлението на енергийните системи, селскостопанското производство, финансите, логистиката и разработването на софтуер;
· Развитие на ИИ за ежедневието. Очаква се броят и разнообразието на устройствата с ИИ (смартфони, компютри и роботи) да се увеличат. Приложението им е свързано с образованието, здравеопазването, грижите за възрастни хора и социалните услуги. Очакваните приложения в тези области включват адаптивни системи за обучение, диагностична подкрепа в медицината и управление на социалното осигуряване;
· Използване на ИИ в публичната администрация. На национално и местно ниво цифровите обществени услуги ще бъдат разширени чрез интегрирани системи за данни, базирани на стандартни модели. ИИ ще се използва в общата администрация и оценката на риска за обществената безопасност;
· Развитие на комуникационни мрежи. Разработването на сателитни системи, 5G+ (5G-A или 5G Advanced) и 6G мрежи е насочено към поддръжка на работни натоварвания, свързани с изкуствения интелект. Това е част от усилията за модернизиране на инфраструктурата за пренос на данни, общите комуникации и обработката на информация;
· Регулиране и управление на данните. Предлага се разработването на специална правна рамка за изкуствения интелект, включително правила за регистриране на нови алгоритми, мерки за сигурност и прозрачност. Рисковете включват злоупотреба с данни и фалшиви изявления (deepfakes), които заплашват икономиката;
· Фокус върху отворения код. Планът набляга на отворения код като начин за по-бързо мащабиране на екосистемата на изкуствения интелект и намаляване на зависимостта от затворени западни платформи.
В. И след като през настоящата година вече е поставено началото на новия 15-ти петгодишен план, очертайте някои по-значими динамики и стъпки в неговото приложение?
О. Още в първите дни на новата 2026 г. се наблюдава ускорена динамика на изпълнение на задачите заложени в новия 15-ти петгодишен план, а именно: Квантови изчисления: През 2026 г. Китай стартира първите търговски квантови облачни услуги, позволявайки на компаниите да наемат изчислителна мощност. Страната е лидер в света по подадени квантови патенти, представлявайки приблизително 60% от общия брой в световен мащаб; Полупроводници: В началото на 2026 г. е пуснат високопроизводителен чип за изкуствен интелект M100 на Baidu; Китай създава отделна юрисдикция за ИИ, т.нар. „секторна мозайка“: Вместо единен унифициран закон за ИИ, Китай използва „мозайка“ от подробни правила за данни за обучение, предпазни мерки срещу предразсъдъци и задължително етикетиране на съдържанието, като набляга на контрола на съдържанието и вътрешната инфраструктура; Изменения в закона за киберсигурност: В сила от 1 януари 2026 г. тези изменения интегрират ИИ в националното цифрово управление, като налагат етичен надзор и мониторинг на риска;
В.През 2026 г. в Китай се появиха няколко значителни модела на ИИ, демонстриращи напредъка в мултимодалността, възможностите на дългосрочната памет. Кои са по-важните при тях?
О. Тези нови модели на изкуствен интелект включват преди всичко: (1)DeepSeek V4. Мултимодален модел, поддържащ текст, изображения и видео. Той има приблизително 1 трилион параметъра и контекст до 1 милион токена, което му позволява да обработва гигантски документи без да се жертва скоростта. Оптимизирана за чипове Huawei и Cambricon, системата Engram осигурява дългосрочна памет, запазвайки ключова информация в дълги сесии. Пуснат на пазара през април 2026 г.(2) Hunyuan от Tencent. Разработен под ръководството на Шуню Яо, бивш служител на OpenAI, който става главен учен по ИИ на Tencent през декември 2025 г., моделът има приблизително 30 милиарда параметъра. Акцентът е върху обучението в контекст и практическите агенти, а не върху класирането на лидерите. Пускането на пазара се състоя през април 2026 г.
/3/.MiMo-V2-Pro от Xiaomi. Водещ модел на изкуствен интелект, оптимизиран за задачи, базирани на агенти./Агентен ИИ е автономен софтуерен агент, който комбинира: Автономност. Мултистъпкови задачи, Инструменталност, Адаптивност, Контекстна памет /. Той поддържа пет основни рамки за AI агенти, включително OpenClaw. Този модел преди това беше погрешно идентифициран като нова разработка от DeepSeek.Тези модели отразяват настоящите тенденции в развитието на ИИ в Китай, където фокусът е към практически случаи на употреба, мултимодалност и агентно-базирани възможности.
В. Накрая, бихте ли ни казали, според Вас кои са основните критерии, по които се различават подходите на двете водещи сили н областта на иновациите и високите технологии?
О. В съвременни условия високите технологии в частност върховият момент сред тях, свързан с разработката на ИИ, стават бойни полета в четири ракурса – търговски, технологически, геополитически и военна сигурност. Именно в рамките на тез четири ракурса отчетливо се открояват различните подходи между двете водещи сили в областта на иновациите във високите технологии. САЩ се ориентират към формиране на блокове от страни от т.нар. „Колективен Запад“, включително Япония и Република Корея, над които и чрез които да установят избирателен контрол върху високотехнологичните иновации. Вашингтон вижда конкуренцията между САЩ и Китай като надпревара за надмощие на ИИ, където той трябва да изпревари Пекин в авангардните иновации в областта на ИИ или да се изправи пред екзистенциално стратегическо поражение.
Новият китайски 15-ти петгодишен план (2026-2030 г.) издига изкуствения интелект, чиповете и квантовите системи на първо място. Но в КНР виждат ИИ като обществено благо. Оттук неговото масово разпространение в човешката практика не само в Китай, но и по света. Не просто да се създаде по-добър модел ИИ, но да се изгради глобалната инфраструктура, върху която да впрегне изкуственият интелект да работи за цялото човечество. Доказателство за това са китайската инициатива „Глобален план за действие за управление на Изкуствения интелект“(GAGAP - Global AI Governance Action Plan). Китай се стреми да направи своята екосистема от “Отворен ИИ“ избор по подразбиране за разработчиците по целия свят. Модели като DeepSeek и Qwen на Alibaba вече са се изкачили в световните класации за отворен код, като Qwen надмина Llama на Meta като най-изтегляното семейство модели в Hugging Face в края на 2025 г. Това означава обръщане към „Глобалния Юг“, т.е. най-отгромната част от човечеството. Тази отвореност, е особено привлекателна за държавите в Югоизточна Азия, Близкия изток и Африка. Това създава необходимост от техническо съответствие с китайските стандарти. Китай активно се стреми да оформи международните правила и норми за ИИ, представяйки се като отговорен заинтересован участник. Той предложи създаването на международна организация за сътрудничество в областта на ИИ за да предотврати превръщането на ИИ в „изключителна игра за няколко държави и компании“. В официални доклади на ООН Китай се застъпва за „ориентиран към хората подход във военните приложения на ИИ“, подчертавайки, че хората трябва да останат крайният субект на отговорност. ИИ не трябва да се използва за търсене на „абсолютно военно предимство“ и да се позволява да взема решения, които засягат живота на хората. Несъмнено такава позиция ясно демонстрира, че Китай стремително върви към превръщането в глобален високо-технологичен иноватор.
