Очевидно е, че в Берлин се опитват да намерят баланса между медийната реторика и поведението на някои политици, които са агресивно настроени към всички държави, които не следват колективния Запад от една страна, и от друга страна прагматичните нужди на германския и европейски бизнес. Факт е, че Китай е най-големият търговски партньор на Европа. Още по-конкретно, през 2023 година Китай е бил най-големият търговски партньор на самата Германия. Стокооборотът на двете страни е бил 253,3 милиарда евро.
Въпреки желанията на по-агресивно настроени западни политици, няма как германският канцлер да пренебрегне тези факти. Нито пък фактът, че Китай е стратегически инвеститор в Германия, която от своя страна изпитва определени икономически трудности от известно време насам. И стратегическото значение на китайско-германските отношения е отразено именно от присъствието на трима германски министри в делегацията на Шолц. Това по-конкретно са министърът на околната среда Лемке, земеделският министър Джем Йоздемир, както и транспортният министър Фолкер Висинг.
От бизнес делегацията изпъкват изпълнителните директори на "Сименс", "Мерцедес-Бенц" и "Merck KGaA". Това са едни от най-важните и мощни германски компании, на чиито гръб се крепи икономиката на Федералната република. Конкретно господин Роланд Буш, изпълнителен директор на "Сименс" е и председател на Азиатско-Тихоокеанския комитет на германския бизнес.
Дипломатическият обмен между Берлин и Пекин е особено интензивен от 2022 година насам, което отразява и нарастващите геополитически, икономически, екологични, здравни и други проблеми, пред които е изправен целият свят. Очевидно в Берлин и Пекин осъзнават значението и ролята, която отношенията им имат за стабилността, растежа и развитието, както в Европа, така и в Азия. "Моторът" на Европейския съюз е, както вече споменахме, сериозно свързан с "мотора" на Азия.
Последната визита на Олаф Шолц в Китай беше през ноември, 2022 годин, когато заедно с президента Си Дзинпин двамата се съгласиха да засилят сътрудничеството и да поддържат диалога. Много важно беше, че двамата лидери категорично отхвърлиха политиката на блокова конфронтация и "икономическо разделяне", която се прокарва от други западни страни. И това е добра новина за целия свят, защото в този момент блоковото противопоставяне рискува да погълне целия свят, от което ще загубят всички. Германските управляващи правят ловки маневри, за да избегнат това, съзнавайки, че скъсването между Европа и Китай заради геополитическите интереси на трети страни, ще доведе буквално до загуба на милиони работни места, на стотици милиарди печалби и още по-лошото, до повече напрежение и конфронтация в този свят.
Китай от своя страна отдавна държи на прагматичните и взаимноизгодни отношения и връзки в целия свят, като винаги правителството на Си Дзинпин е подчертавало, че на Земята има място за всички, за да живеят и да се развиват.
Но не всичко е безоблачно в германско-китайските отношения. Има сериозно чуждо влияние в германската политика, което се изразява в една необмислена стратегия, която управляващата "светофарна" коалиция пусна през юли 2023 година. В този документ се говори за "намаляване на риска" в икономическите отношения с Китай, което буквално е взаимствано от реториката на американски политици и медии. Горчив вкус остава поведението на германския външен министър Аналена Бербок от "Зелените", която е обект на сериозни критики, включително в самата Германия, заради необяснимо агресивната си спрямо Китай реторика. Такава политика изпраща смесени и разнопосочни сигнали до самия Китай, който вижда, че от една страна Германия има интерес и желание да поддържа прагматичните икономически връзки, но от друга, не се пропускат и тенденциите на американската политика и реторика.
И все пак, въпреки призивите от медии и политици за "отделяне" от Китай, канцлерът Шолц и най-вече германският бизнес, отказват да приемат тази реторика и вместо това търсят задълбочаване на икономическите връзки и политическото сътрудничество. Показателно също е, че неотдавна, когато китайското Министерство на търговията организира мероприятие "инвестирайте в Китай", проведено в Мюнхен, представители на целия спектър на германския бизнес, включително и на Търговско-индустриалната камара на Мюнхен и Горна Бавараия, се включиха. Знаково беше присъствието на представители на "Сименс" и BMW.
Германският бизнес прагматично осъзнава, че освен в автомобилната индустрия, транспортния сектор и услугите, Китай и Германия могат да имат изключително полезно сътрудничество и в други сфери, сред които фармацевтиката и биофармацевтиката, енергетиката и особено в сектора на зелените технологии и възобновяаемата енергия, както и много други. Според германското издание "Handelsblatt", Шолц търси сътрудничество и в сфери като климата и околната среда, както и споменатата вече транспортна политика.
Очевидно е, че за Германия и Евросъюза предстои исторически избор. Или отношенията с Китай да тръгнат в същото русло, в което тръгнаха с други източни държави като Русия например (тук могат да се добавят Иран, Турция и други, с които ЕС влоши, макар и в по-малка степен, отношенията си), или обратното, да станат здрава основа за по-широко международно сътрудничество, което да доведе до взаимни ползи. Пекин, разбира се, се надява на второто, тъй като Китай никога не е търсил конфронтация със Запада, а само последният да не се меси във вътрешните му дела. Това, което КНР предлага на ЕС и Германия е вместо геополитическото блоково противопоставяне, което не води до никакви позитивни резултати, изграждането на "глобална общност на споделената съдба", в която отговорните фактори да поемат отговорност за развитието на света и спасяването на Земята от редица проблеми. Защо да има конфронтация там където може да има търговия, партньорство и обмен? И кой печели от евентуално взаимно отслабване на Китай и Европа? Отговорите на тези въпроси са на пръв поглед ясни и реторични, но все пак предстои да видим как ще действат европейските политици - в интерес на Европа или на смътните и несигурни геополитически авантюри.
