Някои във Вашингтон смятат, че Китай използва статута на развиваща се страна, за да избягва „международни отговорности”. В интерес на истината в Държавния департамент не всички мислят така и казват открито, че „това е неоснователно”. Което не пречи да се полагат усилия да се прокарват законопроекти, които целят да се промени статута на Китай като развиваща се страна. На 9 февруари сенаторите Мит Ромни - републиканец, и Крис Ван Холен - демократ, са внесли законопроект с тема „Закон за прекратяване на статута на Китай като развиваща се страна”. През м. март този законопроект е бил приет единодушно в Камарата на представителите. През юни т.г. Комисията по външни отношения на Сената е одобрила този законопроект. Това означава, че ще се отмени статута на развиваща се страна за Китай във всички международни организации, включително в СТО. Така се отменя и класифицирането на Китай като развиваща се страна. Забравя се, че в Китай живеят повече от 1.4 млрд души.
Отговорът на Пекин не закъсня. На 9 юни от МВнР заявяват, че „САЩ не определят Китай като развиваща се страна, защото оценяват или признават постиженията на Пекин в областта на развитието”. Но според китайците истинската причина за тези усилия е „да се препятства развитието на Китай”. Пекин изразява становище, че „статутът на Китай като развиваща се страна в света се основава на факти и международното право”. Самочувствието на Пекин позволява да се подчертае, че „законните права на Китай като развиваща се страна няма да бъдат отнети от американските политици”. Кратко и ясно. Този статут, според Пекин, е признат от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и Монреалския протокол. Основание да се смята, че Вашингтон си прави едва ли не сметки без кръчмар. Както се казва, поредна размяна на ритане по кокълчетата в битката за нов ред на международната сцена.
Всъщност от МВнР на Китай критиките към САЩ, при спазване на традиционните дипломатически правила, за предприетите действия по отношение на СТО бяха посочени в прав текст - „не спазват международните правила и подкопават глобализацията”. Припомнено е, че „СТО като крайъгълен камък на международната търговия следва не само да улеснява безпроблемната търговия, но и активно да допринася за световното икономическо възстановяване след пандемията. Насърчава световния мир, развитие и стабилност”.
Личи разочарование от действията на САЩ. Подчертано бе, че „страната се движи в обратна посока”, т.е. „правят точно обратното”. В тази връзка е редно да се припомни, че т.н. търговска война между САЩ и Китай не е от вчера. Тя започна още преди 5 години и повече с редица съюзници, най-вече ЕС, в противопоставянето на търговския фронт. Съответно се стигна до видими търговски дисбаланси. През 2018-19г. президентът Тръмп определи мита и други търговски бариери за Пекин. Нормално е Китай да отговори със съответни мерки. Нивото се покачи след като Пекин наложи ограничения върху износа на суровини, използвани при производството на чипове. Никак не е случайна тази реакция. Битката за пространство в бързо развиващите се области на киберсигурността, изкуствения интелект, полупроводниците, чиповете и цифровата инфраструктура е жизнено важна за геополитическите играчи. Още повече, както е известно, Китай е напред в сравнение със САЩ в областта на технологиите. Казват, че Китай държи 37 от общо 44 технологични области, докато САЩ изпреварват Пекин в 7 области. Без съмнение Китай не е сред най-големите производители, например, на чипове, но е голям потребител. В това отношение САЩ са големия производител, както и страни от Източна Азия, най-вече Тайван, Южна Корея и Япония. Но Китай е най-големият производител на галий и германий, които се използват основно при производството на чипове. Пекин произвежда 60% от германия в световен мащаб.
Ето защо САЩ предприемат действия като „Закон за чиповете и науката”, приет от Конгреса във Вашингтон на 27-28 юли 2022г. Този закон предвижда стимули в размер на 280 млрд. долара за насърчаване на местното производство на чипове. Протекционистична политика, която трудно се преглъща от Европа, например. Последва и споразумение, подписано от Байдън на 9 август , което осигурява 52 млрд долара пряко финансиране в подкрепа на полупроводниковата индустрия. Нови федерални протекции. Новите фабрики за такива производства ще бъдат освободени от данъци в размер, пишат във Вашингтон, на 25% за период от 4 години. Така САЩ се надяват да завоюват нови силни позиции в световната технологична конкуренция. Производството в САЩ се предвижда да бъде осъществено в континенталната част на страната, което има връзка и с избирателната активност в тези щати. Но има и пряка връзка с опасения, че може да има криза с чиповете заради политиката на Китай по отношение на Тайван. С такива мерки и закони САЩ се стреми да намали риска и да осигури работа на повече американци в сложните времена на икономически кризи. Както се казва, „Америка се завръща”, но този път за производство на компютърни чипове и полупроводници. Чиповете са от огромно значение за домакинските уреди, електронните системи, автомобилите, отбранителната промишленост и т.н. Наричат ги „мозъкът на електронните устройства”. Няма как да има нови смартфони и нови интелигентни устройства без тези чипове. Дори Apple отложи за кратко време представянето на новия си модел iPhone заради криза с чиповете. Такива са времената и големите няма как да не се съобразяват с проблеми от този род. Технологичната битка продължава. Въпросът е кой кого и докога. Китайците са известни с търпението и политиката на „една ръка разстояние”, но и те не забравят да поставят собствената си страна на първо място.
Прави впечатление, че журналисти поставят въпрос на говорителя на китайското МВнР как реагира ЕС като е известно, че настоява Пекин да намали бариерите пред европейския износ. Въпрос, който без съмнение ще се обсъжда на срещата на високо равнище през септември. Отговорът е, че „Китай никога не се е стремял умишлено към търговски излишък с ЕС”. Припомня се, че в продължение на години повечето европейски фирми са имали огромни ползи от търговията между Китай и ЕС. Брюксел винаги е предпочитал да развива и разширява бизнеса си с Пекин, но определени политики на Вашингтон често са възпрепятствали редица действия на Брюксел. Независимо от този факт, през 2022 г. Китай е вторият по големина търговски партньор на ЕС след САЩ. Търговията е достигнала до 856 млрд евро или 15% от общата търговия на ЕС за същата година. През 2022г вносът на ЕС от Китай е бил 626 млрд евро, а износът за Китай е 230 млрд. Явно ЕС изпитва търговски дефицит с Китай. Пекин смята, че „ако ЕС иска наистина да се справи с този проблем, той трябва да отмени контрола върху износа на Китай, вместо да прехвърля вината върху Пекин”. Брюксел е с ограничения върху износа на високотехнологични продукти за Поднебесната през последните години. Тези търговски търкания обаче са капка вода във водените търговски войни със САЩ. Просто защото САЩ са голям търговски партньор на Китай и двете страни добре печелят от тази взаимноизгодна политика в областта на търговско-икономическите отношения. Както се казва „и вълкът сит, и агнето цяло”, но меренето на мускули продължава и подмолните действия си казват думата. А как това се отразява на глобалната политика и новия ред, който без съмнение е цел, предстои да се наблюдава и анализира. Бизнесът си е бизнес, а в днешно време той е преди политиката и я напътства. Без значение, че се разменят удари под кръста и във връзка с арести на „шпиони” или т.н. информатори в чужда полза. Което си е световна практика от векове. Важното е коя от заявените стратегии на Пекин и Вашингтон във външен план ще отбележи повече червени точки в процесите за пренареждане на световния ред и дали установената след Студената война хегемония на САЩ ще издържи на усилията на незападния свят да се развива по собствени правила. Онова с Украйна е само брънка от този геополитически сблъсък. За съжаление украинците ще платят висока цена за ролята на маша в тези процеси. Както винаги, страдат цивилните граждани. Другите са геополитика, и национални интереси.
