По думите на Орлов тези крачки са: „Прекомерен дълг, проблеми в енергийния сектор и нереформируеми политически системи, затънали в корупция, техните елити са заблудени в чувството си за всемогъщество".
"И сега идва наистина зловеща аналогия: барутният погреб, който детонира при СССР, беше етнически национализъм и сепаратизъм; и барутният погреб, който в момента се взривява под САЩ, е „буден“ (анти) расизъм: друга марка етнически фашизъм, но с американски характеристики. “
Не отричам, че тези проблеми засегнаха Съветския съюз и САЩ днес. Разбира се, подобни проблеми, ако не се разрешат успешно, могат да доведат до провал.
Според мен обаче Съветският съюз се разпадна, защото системата от вярвания се срина. Съединените или разединените щати се разпадат по същата причина, както и целият Западен свят. Дали Русия ще се присъедини към този колапс, предстои да разберем.
Съветският съюз се разпадна, защото комунизмът не даде изобилието, което обеща, нито свободата, а разочарованите комунистически реформатори бяха недоволни от системата.
Дисидентите бяха наказвани, понякога строго, а пропагандата беше използвана за контрол на наратива, както се използва днес в САЩ. Останалите нишки на вяра бяха прекъснати, когато твърдите елементи в комунистическата партия поставиха президента Горбачов под домашен арест.
В Западния свят унищожението на вярата е в ход в продължение на много десетилетия. Френският романист Жан Распай улавя колапса на западните вярвания и последиците от него в своя роман „Лагерът на светиите“ преди 48 години през 1973 г.
Крахът е ясно видим и днес. Французите, германците, британците, скандинавците не могат да се противопоставят на тъмнокожите нашественици-имигранти, които окончателно завладяват западният християнски свят с исляма.
Германската вяра в себе си и страната си е унищожена от американския контрол върху тяхната образователна система от 1945 г. Германците са индоктринирани с вярата, че страната им е позорна, отговорна за отвратителните действия на нацистите, подкрепяни от германския народ. Всяка проява на германска гордост или защита на германски етнически произход срещу нашественици-имигранти се третира като проява на нацизъм.
Във Великобритания различни интелектуалци и университетски професори проклинат и обиждат британците за техния колониализъм.
Атаката от поколение на поколение подкопава британската вяра в тяхната собствена страна. Днес на „малцината привилегировани“, студенти в колежа „Магдалина“, Оксфордския университет, им е „неудобно“ с портрет на кралица Елизабет в общата им стая и са премахнали образа на английската кралица от помещението си.
Съвсем ясно е, че разграничаването на малцината привилегировани от тяхната страна е крайно. Как трябва да се чувстват хората надолу в йерархията?
Във Франция единственият политик, който представлява френската етническа принадлежност, е Марин Льо Пен. Но етническите французи няма да изберат единствения политик, който вярва във френската националистическа държава, основана на френска етническа принадлежност.
Когато държавата не се опитва да я арестува, те я наричат нацистка. Така че, ако сте французин и се застъпвате за интересите на французите, вие сте нацист. Ако патриотизмът все още съществува, той е отстранен от всяка асоциация с френската етническа принадлежност.
В сега напълно Разединените щати, разделени не на север и на юг, а в червено и синьо, в сините щати белите американци се считат за системни расистки потисници на чернокожите и извършители на геноцид над местните племена.
Много се говори за плащане на репарации, но сега акцентът е върху премахването на „белотата“. За екстремистите това означава да убият белите. Можете да видите за какво става въпрос тук:
За други това означава премахване на западната култура.
Програмите за чернокожи изследвания в американските университети и всички системи на държавните училища в сините щати и някои такива в червените щати, въпреки че последните щати се противопоставят, учат, че белите хора са расисти по природа и естествено потискат „цветнокожите“.
Ефектът от това учение е да създаде омраза към белите от страна на „цветнокожите“, като същевременно унищожава увереността на белите американци да се защитават от обвинения, наказания и насилие.
Проявите на атаките срещу бели американци са навсякъде. Наистина, ние се давим в тях. И все пак няма публична или политическа дискусия за официалната демонизация на белите американци, която се прилага като официална политика на Демократическата партия.
Както в романа на Распаил, атаката срещу френските националисти е била ръководена от самите французи, така и в Разединените щати ожесточените демонизиращи атаки срещу бели американци се водят от бели американски либерали. Самобичуването от страна на белите хора е правило в западния свят.
В Нова Зеландия имаше или предстои гласуване за лишаване от собственост и предаване на част от страната, която новозеландците построиха на потомците на първоначалните местни жители.
Подобни намерения има в Австралия и Канада. Германците от години плащат милиарди долари на потомците на Холокоста.
Дори американските военни са приучавани да премахнат предполагаемото расистко отношение към цветнокожите. Ако белите американски войници са виновни за потискането на чернокожите, те са виновни и за потискането на арабите и азиатците. Как тогава американските войски могат да се бият в Близкия изток или срещу Китай?
Ако чернокожите са били потискани, САЩ са потискали цветнокожите в арабските страни, които са бомбардирали, и в чиито страни са нахлували в продължение на 20 години.
Подготвят ли Американската армия, за да може да се бори само срещу бели хора? Расистки ли са санкциите на САЩ срещу Китай, Северна Корея и Иран?
Ще се разпространи ли самобичуването в Русия и Китай? И двете страни са уязвими. И двете глупаво приветстваха западното влияние и имат професорска класа академици, пропити със западно мислене.
Помислете за потисничеството по времето на Сталин, кулаците и т.н., ГУЛАГ, екзекуциите на „враговете на народа“. Помислете за Мао и всички, които той елиминира. И Пол Пот.
Нима отговорът е, че класовото потисничество е наред, но не и расовото потисничество?
В Северна Америка днес никой жив не е бил роб или не е притежавал роб. В Северна Америка робството приключи преди 156 години. Ако американските бели хора трябва да платят цена за случилото се много преди да са се родили, колко назад и колко широко ще се прилагат наказанията?
Какво дължи Турция на потомците на Византия? Какво дължат потомците на пиратите от Варварския бряг (Северна Африка) на потомци на поробените от тях американци?
Какво трябва да плащат потомците на мюсюлмани, които са нападали италианските крайбрежни градове за роби? Каква реституция трябва да направи Израел, заради това, че открадна Палестина от палестинците? Какво трябва да плащат потомците на норманите на англосаксонците за завладяването на Англия?
Какво дължат черните жители на Бенин, бивш Дахомей на потомците на черни роби, които са продали в робство?
Чернокожите африканци бяха в основата на търговията с роби:
„Атлантическата търговия с роби достигна своя връх в края на 18-ти век, когато най-голям брой роби са заловени при експедиции във вътрешността на Западна Африка. Тези експедиции обикновено се извършват от африкански държави, като държавата Боно, империята Ойо (Йоруба), империята Конг, Кралство Бенин, Имамат на Фута Ялон, Имамат на Фута Торо, Кралство Коя, Кралство Хасо, Кралство Каабу , Конфедерация Фанте, Конфедерация Ашанти, Конфедерация Аро и кралство Дахомей. [43] [44]"
Ето още:
"Европейците рядко влизат във вътрешността на Африка поради страх от болести и освен това ожесточена африканска съпротива. Робите биват доведени до крайбрежните англави, където се търгуват за стоки. "
„Африканските държави играят ключова роля в търговията с роби, а робството е обичайна практика сред африканците от Сахара преди идването на арабите, берберите и европейците. Има три типа: тези, които са станали роби чрез завоевание, тези, които са роби поради неплатени дългове, или тези, чиито родители са ги дали като роби на племенни вождове."
"Вождовете са разменяли своите роби с арабски, берберски, османски или европейски купувачи за ром, подправки, плат или други стоки. [48] Продажбите на пленници или затворници често се практикуват сред африканци, турци, бербери и араби през онази епоха. "
„Кралете на Дахомей продават своите военнопленници в трансатлантическо робство, които иначе могат да бъдат убити по време на церемония, известна като Годишни митници. Като една от основните робски държави в Западна Африка, Дахомей става изключително непопулярен сред съседните народи. [51] [52] [53]"
"Подобно на империята Бамбара на изток, царствата на Хасо зависят силно от търговията с роби за своята икономика. Статусът на семейството се посочва от броя на робите, които то притежава, което води до войни с единствената цел да вземе повече пленници."
"Тази търговия води хасото до все по-голям контакт с европейските селища на западното крайбрежие на Африка, особено с френските. [54] Бенин става все по-богат през 16 и 17 век в търговията с роби с Европа; роби от вражеските вътрешни държави биват продадени и откарани в Америка с холандски и португалски кораби. Скоро брегът на Бенин става известен като „Робското крайбрежие.“
Https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_slavery.
Според статията на Уикипедия, „История на робството“, днес все още има известно робство в съвременна Нигерия, Бенин, Судан и части от Гана. И все пак „черните изследвания“ и критичната расова теория се фокусират върху робството от 19-ти век в Съединените щати.
С други думи, единственият интерес към робството е използването му като оръжие срещу американските бели хора.
Робството сред чернокожите африканци е съществувало много преди трансатлантическата търговия с роби. Черните роби, продавани на европейците, първо са поробени от други чернокожи. И все пак черното робство се приписва само върху белите хора.
Тази лъжа се използва за подклаждане на омраза към белите от страна на чернокожите и самоомраза от белите, индоктринирани във вината си. Ясно е, че тази лъжа е унищожила всяка перспектива за мултикултурна Америка, която е единствената Америка, в която вярват белите либерали.
Превод: СМ
