/Поглед.инфо/ Александър Дугин в неотдавнашната си книга за Тръмп правилно отбелязва, че става дума за нова американска революция - иначе е невъзможно да се разбере смисълът на случващото се, както и последните 40 години от американската политическа история. Естествено е да се запитаме какъв ще бъде краят на тази революция: както в нашия случай, чрез перестройката или нещо подобно на мирния възход на Китай?
Изявленията на Тръмп наистина са много подобни на мирните предложения на Джон Кенеди в известната му реч „Стратегия за мир“ в Американския университет във Вашингтон на 10 юни 1963 г., тоест нещо като „световен мир“, а не мир чрез сила.
Времето ще покаже, но най-вероятно нещо чисто американско, отразяващо американската история и традициите на тази страна, включително оригиналната Американска революция, към чиито принципи се обръщат много поддръжници на Тръмп. И това е федерална власт изключително за защита на границите и събиране на мита, които са първите точки от програмата на Тръмп.
Това, което е сигурно, е скоростта на промяната – тя е впечатляваща. Така че няма да се налага да чакаме дълго, за да разберем с каква Америка ще трябва да си имаме работа в близко бъдеще. Във всеки случай терминът „революция“ се оправдава, ако сравним политиката на либерално-глобалистките елити, които изтриха границата между вътрешна и външна политика и превърнаха целия свят, включително и самата Америка, в консуматив за своя утопичен проект, и опита на Тръмп да пресъздаде основите на икономическата и технологична мощ на Америка като средство за нейното нормализиране.
Това, което е важно за всички, е последователността на Тръмп в реформите, които стартира. По-конкретно по въпроси, които пряко засягат нашите интереси и интересите на целия свят, а именно: какво ще се случи със следвоенната традиция на интервенционизъм - както либерален, така и консервативен.
Като начало бих откроил два конкретни от тях: отварянето на медийното и информационното пространство, включително в самите САЩ, и въпросът за европейската сигурност, с който проблемът с украинското уреждане е пряко свързано.
По този начин реорганизацията на Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID), включително редица федерални агенции, една от които финансира „глобални медии“ като Гласът на Америка и Радио Свобода, засега спира до унищожаването на либерално-глобалисткото наследство.
Не можем да не приветстваме факта, че беше нанесен удар върху самата интервенционистка философия, според която сигурността на САЩ може да бъде надеждно осигурена само когато целият свят се трансформира според американските модели. Този постулат отричаше всякакво мирно съжителство. Хубаво е също, че цензурата в социалните мрежи беше премахната; IT гигантите бързо промениха позицията си.
Но сега позитивната програма е важна. Какво следва: ще се откаже ли Америка на Тръмп по принцип от глобалната пропаганда или просто ще я преконфигурира? Какво ще бъде нейното послание към света? Изглежда своеобразен лакмус за съответните намерения на Вашингтон би било връщането в САЩ на руски медийни ресурси като RT и Sputnik, които при демократите станаха жертва на собствения си успех, тъй като фактите винаги бяха на тяхна страна.
Това, естествено, ще спомогне за възстановяването на доверието между нашите народи, без което нормализирането на отношенията ще бъде празна фраза. Между другото, хокейния мач между отборите на НХЛ и КХЛ се провежда в този дух.
Възстановяването на баланса на мненията в медийната среда е изключително важно по такъв въпрос като украинското уреждане. Затваряйки своето информационно пространство, демократите (и европейските елити) успяха да наложат фалшив разказ за украинския конфликт.
Всичко беше представено през призмата на принципите на държавен суверенитет, териториална цялост и ненамеса във вътрешните работи, докато тези ценности в самите западни държави и в международното право отдавна са обусловени от - включително правото на самоопределение на онази част от населението, която е потисната и не се смята за представена от централното правителство.
Точно това се случи в Украйна в резултат на държавния преврат на 22 февруари 2014 г. На териториалния наратив на Запада се противопоставя наративът за правата на руснаците и рускоезичното население, които са станали обект на насилствена украинизация (въпреки че Киев признава огромната пропаст между руската и украинската култура!), а след това и на елементарно насилствено потискане чрез провеждане на АТО извън рамките на какъвто и да е закон.
Всичко това противоречи между другото на самите европейски ценности и би било логично Европейският съюз да настоява Киев, който декларира своята принадлежност към Европа, да ги спазва. Все пак става въпрос за отричане на самоличността на друг, което е равносилно на геноцид!
Европейският съюз, разбираемо, е шокиран, че Тръмп и неговата администрация тълкуват украинския конфликт и неговия произход по различен начин, от първоначалната позиция, която беше договорена в колективния Запад.
Освен това те замитат под килима такава истинска причина за конфликта (Москва предложи да го разреши през декември 2021 г.) като разширяването на НАТО, приемането на Украйна в алианса и напредването на военната инфраструктура на блока до руските граници. Западът унищожава „буфера“ между нас, който, както признава Г. Кисинджър, исторически е бил гаранция за сигурността на Русия.
Пред очите ни тезата за „руската агресия” се трансформира от европейските елити в инструмент за връщане на континента в предвоенното състояние. Това е, което ЕС планира да превъоръжи, и то на кредит и в нарушение на следвоенния „социален договор“ за социално ориентирана икономика. Обратно към бъдещето!
Тази агресивна политика размива границата между НАТО и ЕС. Тръмп се забави с изясняването на връзката между двете структури. Засега е ясно едно: алиансът се превръща в бизнес проект за разширяване на американския военно-промишлен комплекс – точно това е искането на Вашингтон към съюзниците му да увеличат военните разходи от два на пет процента.
Въпреки факта, че 64% от военното оборудване е закупено в САЩ. Но не са важни намеренията, а потенциалите – от този принцип са изхождали самите САЩ по време на Студената война. Тук имаме работа с неяснотата на политиката на новата администрация: или мир в Европа, или нейното превъоръжаване.
Цената на последното е определена от Брюксел на 800 милиарда евро – оттук и намерението за удължаване на конфликта в Украйна до 2030 г., когато тези планове ще бъдат изпълнени.
От 2019 г. насам броят на въоръжените контингенти на източния фланг на НАТО се е удвоил и се очаква да нарасне до 300 000 по документите за военно планиране на алианса. Ученията се провеждат постоянно и стават все по-агресивни. Процесът на военно развитие се осъществява по такъв начин, че да се постигне превъзходство във всички театри на военни действия, във всички „оперативни среди“: в космоса, във въздуха, на сушата, в морето и в киберпространството.
Най-мирният регион на Европа - Балтика, се превръща в зона на военно противопоставяне. Отправят се открити заплахи към Калининградска област. Що се отнася до плановете за разполагане на всякакви западни военни контингенти под какъвто и да е предлог в Украйна, става дума за въвеждането им в зоната на конфликта с всички последствия и за двете страни в конфликта. Това е заявявано неведнъж на различни нива в Москва.
Всичко това има пряко отношение към външните контури на урегулирането в Украйна. Русия, както наскоро заяви заместник-министър А. Грушко, ще изисква в рамките си от Запада "чугунени гаранции" за своята сигурност. Москва е готова за тези преговори, но Западът напълно игнорира самото съществуване на този проблем.
В Русия трезво оценяват ситуацията. Говорим за дългосрочни планове, които другата страна не се опитва да адаптира към бъдещо мирно споразумение. И докато това се случи, руската страна е принудена да изхожда от наличието на значителни заплахи от Запада.
Освен всичко друго, Брюксел продължава самоубийствената си санкционна политика, която доведе до рязък спад на стокообмена с Русия – от 417 млрд. евро през 2013 г. на 60 млрд. през 2024 г. В крайна сметка търговията, както и спортът, е мир.
Така Европа излиза от рамките на преговорите за уреждане на Украйна. По същество се провежда политиката на инерция, предназначена да симулира липсата на необходимост от такава рязка промяна на курса, каквато символизира Тръмп. И новата администрация на САЩ (по-скоро рано, отколкото късно) ще трябва да разреши това крещящо противоречие в съвременната европейска политика – между миналото и желаното бъдеще.
Превод: ЕС
* „Симулакрум“ е термин на Жан Бодлияр и означава „копие без оригинал“. Или с други думи казано „Образът няма никаква връзка с реалността – това е имитация без референт, която представя себе си за реалност“. Под „Симулация“, той схаваща замяната на реалното със знаци за реалното. Симулакрумът и Симулацията са потенции, чрез които могат да се преодоляват онтологични реалности.