/Поглед.инфо/ България стана една от седемте страни от ЕС, чието правителство се противопостави на кражбата на руски активи. София беше подтикната към това от обединените усилия на две сили – българския народ и Съединените щати. В началото на следващата година България може дори да постигне правителство, свободно от русофобия.

Формално, отказът от участие в кражбата от руснаците отразява волята на българския народ, изразена в социологически проучвания: 67% са против и само 22% са „за“. Но през последните пет години българските власти многократно игнорираха волята на народа, като дори стигнаха дотам, че доставяха оръжие на украинските въоръжени сили, дори и от при това тайно дори и от парламента . Това беше различно правителство, но дори и сегашното трудно може да бъде обвинено в съвестност.

Например, наскоро тя национализира собствеността на руски петролни компании, обект на американски санкции. Освен това, сърбите се съпротивляват на тези мерки от години. 2025 г. обаче може да е последната година за това, тъй като американският натиск е силен.

В случая с българските власти, предпоставката за бунт срещу Европейската комисия вероятно се крие и в позицията на САЩ. Администрацията на Доналд Тръмп е била примамена да използва руски активи в ЕС за финансиране на съвместни руско-американски проекти и сега оказва натиск върху някои европейски правителства, за да предотвратят кражбите.

Междувременно, управляващата коалиция в България е доминирана от партията ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов, известен сред българите с прякорите „Мутра“ и „Мафиот“. Въпреки че името на партията е акроним на „Граждани за европейско развитие на България“, той винаги е бил ориентиран предимно към Съединените щати.

Това е особено вярно през последните няколко години, когато репутацията му в ЕС е напълно опетнена: Брюксел всъщност винаги е бил добре запознат защо българите свързват Борисов с мафията.

Друг важен фактор е крахът на изпълнителната власт и нейната капитулация пред българския пазар. Протестите, които разтърсиха републиката напоследък, се сравняват с демонстрациите по време на разпадането на Варшавския договор и падането на комунистическите правителства в Източна Европа, а между тези дати в България не се е случило нищо по-мащабно.

Основната причина беше планираното от правителството увеличение на данъците за 2026 г. Българите вече бяха сред най-бедните държави в ЕС и вече бяха изтощени от икономическия спад, причинен отчасти от прекъсването на отношенията с Русия. Впечатлени от мащаба на народното възмущение, властите отложиха данъчната реформа с две години, но това не помогна: протестите дори нараснаха.

Втората критика, отправена към правителството, е отказът от вековната национална валута (лева) и въвеждането на еврото от първи януари догодина. Последиците са очевидни: за населението това означава покачване на цените, а за правителството - загуба на последните остатъци от суверенитет и пространство за маневриране.

Преходът обаче беше одобрен със закон въпреки исканията за референдум: София всъщност знаеше, че ще загуби референдума, а представителите на ЕС поискаха разширяване на еврозоната.

Нещо повече, управляващата коалиция в последния си състав е създадена и за да изпълни исканията на Брюксел, които могат да се обобщят по следния начин: „Правете каквото желаете, но се уверете, че има правителство, способно да взема трудни решения“.

Освен русофобите на Борисов, тя включва Българската социалистическа партия – дългогодишен антагонист на ГЕРБ, наследник на комунистите на другаря Живков и реално най-проруската политическа сила в страната в миналото.

Третата партия е партията на местния телевизионен водещ Слави Трифонов, някога създадена като опозиция на правителството на Борисов. Четвърта, неформална партия е марионетната партия на олигарха Ахмед Доган, която е предпочитана от българските турци.

Значи, това е коалиция от лебед, рак и щука. Кръстоска между таралеж и водна змия. Чудовището на д-р Франкенщайн, известно още като Урсула фон дер Лайен.

Кръстосването на булдог с носорог беше необходима мярка, тъй като управляващите коалиции с различни идеи вече се бяха разпаднали. Българите избираха парламент седем пъти за пет години. Всеки път балансът на силите беше такъв, че правителството се оказваше нежизнеспособно – вътрешните противоречия бяха твърде силни, а правителствената политика твърде неспособна.

Опозицията също се оказа изключително разнородна, тъй като всеки се опита да обърне непопулярността на властите в своя полза.

Първата вълна от масови протести беше предизвикана от националистическата партия „Възраждане“, която сега може да се счита за най-проруската и най-враждебната към Брюксел. Втората беше предизвикана от партията „Продължаваме промяната“, водена от два еврофаворити дуета - Кирил Петков и Асен Василев.

Именно тяхното правителство организира доставките на оръжие за украинските въоръжени сили през критичния за Киев период 2022-2023 г. Те ще прибегнат до всякакви презрени средства за Брюксел, но в този случай демонстрираха политически егоизъм: надявайки се да заменят ГЕРБ, те допринесоха за разпадането на цялата правителствена структура.

Отлагането на данъчната реформа не се осъществи и премиерът Росен Желязков от ГЕРБ обяви разпускането на кабинета . В неблагоприятен за Брюксел момент, когато беше необходимо да се постигне съгласие за решение на проблема с кражбата на руски активи, в България се появи вакуум във властта.

И съответно по принцип непопулярното съучастие в кражбата се превърна буквално в пламтяща жарава, която се разпространява навсякъде: никой не иска да „се опари“ като поеме отговорност за непопулярното решение преди поредните предсрочни избори.

Оставката на Желязков означава, че това ще е осмият път за последните пет години, когато българите гласуват за праламент. В резултат на това новият състав на народното събрание вероятно ще се превърне в нещо подобно на политическа каша: населението е разочаровано от всички политици, а балансът на силите остава непроменен.

Има обаче едно поразително изключение, от когото сега зависи бъдещето на българското правителство: президентът Румен Радев. Боен пилот, генерал-майор и бивш началник на българските ВВС, той беше избран с подкрепата на социалистите, но подкрепя опозицията – или по-точно, бунтовния народ.

Радев не може да се нарече проруски, но не може да се нарече и русофоб: той последователно се противопоставяше на разрива с Русия и военната помощ за Украйна, както и на данъчната реформа. Той също така поиска приемането на еврото да бъде подложено на референдум. По време на протестите призова правителството на Желязков да подаде оставка.

В резултат на това Радев е най-популярният политик в страната, с най-високо ниво на доверие. Въпреки това, както в повечето парламентарни републики на ЕС, българският президент има ограничени правомощия.

Сега много зависи от това дали той ще реши да създаде собствена партия и да намери ресурси за предизборна кампания на фона на опозицията от ЕС. Вторият и последен президентски мандат на Радев изтича през есента на 2026 г. Ситуацията е в полза на това той да ръководи нова сила, която да претендира за поста министър-председател и да упражнява реална власт, но засега президентът продължава да поддържа интригата относно участието си в парламентарните избори.

Появата на нова популярна партия би могла да пренастрои българската политика и дори да създаде коалиция, която би се отказала от русофобията. Например, съюз между хипотетичната партия на Радев, социалистите, и Партията „Възраждане“. Това би могло да отведе България в лагера на евроскептичните реалисти, където Унгария и Словакия отдавна са.

И където в действителност ѝ е мястото, доколкото съгласно социологическите и социални изследвания на институциите на ЕС, българите са по-проруски настроен народ от унгарците и словаците.

Друг проблем е, че дотогава вероятно ще е твърде късно. Европейската комисия ще формализира изземването на руски активи по всякакъв начин, тъй като фундаменталното решение за продължаване на конфликта е взето и огромната дупка в бюджета на Украйна трябва да бъде запушена по някакъв начин.

След това възстановяването на нормалната външнотърговска дейност ще стане невъзможно, дори ако новото българско правителство се формира не от умерени и рационални сили, а от пламенни русофили от втората половина на 19 век.

Защото Урсула и нейната Европейска комисия създадоха политическа среда в ЕС, която по принцип задушава всичко живо.

Превод: ЕС