Инфраструктурният възел: 1520 мм срещу геополитическите коридори
Техническото състояние и междуинституционалното управление на арменските железници имат пряко отношение към логистиката в целия Южен Кавказ. Арменската мрежа исторически е изградена по стандартния за съветското пространство релсов габарит от 1520 мм, което я прави оперативно съвместима с железопътните системи на Русия, Грузия и Азербайджан.
В момента се разработват проекти за свързване на арменските железопътни отсечки с линията Баку-Тбилиси-Ахалкалаки-Карс. Основен елемент в тези разчети е възстановяването на неизползвания участък Гюмри-Карс, който би свързал арменската мрежа с турската железопътна инфраструктура, работеща по европейския габарит от 1435 мм. Това налага изграждането на терминални станции за смяна на талигите или претоварване на контейнерите, което увеличава стойността на логистичните операции.
Паралелно с това в западните дипломатически среди се обсъжда т. нар. „Среден коридор“ (Trans-Caspian International Transport Route), който цели да свърже Китай и Централна Азия с Европа през Каспийско море, Южен Кавказ и Турция, заобикаляйки руската територия. В този контекст специално внимание се отделя на транспортната отсечка през арменската провинция Сюник (наричана от Baku и Анкара „Зангезурски коридор“). Според разпространени анализи, контролът върху този участък е ключов за това кой ще събира транзитните такси и ще обезпечава сигурността на трафика.
Ереван обмисля опции за прехвърляне на концесионните права върху инфраструктурата на трети страни, като публично се споменават оператори или инвестиционни фондове от Казахстан, Обединените арабски емирства и Катар. Подобен ход би променил операционния модел на управление, но среща съпротива от страна на Москва, която разглежда оперативното присъствие на РЖД в Армения като елемент от стратегическата си инфраструктура в региона.
Тази стратегия изглежда примамлива за арменското правителство, но остава въпросът доколко външни инвеститори биха поели правния риск да влязат в актив, който е обект на неизтекъл 30-годишен договор с руски държавен холдинг.
Политически контекст и институционално противопоставяне
Информационният натиск около Южнокавказките железници съвпада с общото охлаждане на отношенията между Ереван и Москва. Правителството на Никол Пашинян предприема стъпки за ограничаване на руското присъствие в редица сектори на сигурността и икономиката, като същевременно активизира диалога с Европейския съюз и САЩ.
Пренасочването на транспортния контрол към западни или регионални партньори (включително Турция) се разглежда от критиците на правителството като отстъпление от досегашната рамка на сигурност, гарантирана от договора за концесия от 2008 г. От своя страна, руските институции настояват, че промяната на правния статут на ЖП мрежата без съгласието на РЖД ще доведе до продължителни арбитражни дела в международните съдилища.
Въпросът за съдбата на арменските железници не е единствено финансов или технически – той е свързан с контрола върху бъдещите търговски пътища между Азия и Европа, където всяко преразглеждане на договорите влече след себе си сериозни геополитически последици.
* Снимката е генерирана от ИИ
