По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо
Финансови претенции и официални цифри
Официалните позиции на двете страни очертават сериозни разминавания в оценката на преките инвестиции и правните последици при евентуална промяна на концесионера. На 30 юли главният изпълнителен директор на „Руските железници“ (РЖД) Олег Белозеров заяви, че холдингът възнамерява стриктно да спазва условията на 30-годишното концесионно споразумение, подписано през 2008 г. Според неговите думи, при едностранно прекратяване или произволна промяна на клаузите от страна на правителството в Ереван, руската компания има право да поиска пълна възвръщаемост на вложените средства.
По данни на РЖД, за периода от 2008 г. до 2025 г. включително, сумарните инвестиции на майчината компания и инвестираните приходи на дъщерното дружество ЗАО „Южнокавказка железница“ (ЮКЖ) възлизат на 145,77 милиарда драма (около 396,3 милиона долара). От своя страна руският министър на икономическото развитие Максим Решетников посочи, че пряко инвестираните средства надхвърлят 30 милиарда рубли. Поради това руската страна заявява намерение да търси правна компенсация за претърпени щети при едностранни действия на арменските власти.
Това изглежда логично от гледна точка на руския инвеститор, но тук има един юридически детайл, който променя сметките.
Арменската страна, подпомагана според информации в западни медии от чуждестранни правни консултанти, анализира споразумението с идеята, че сумата от 145,77 милиарда драма не представлява автоматично размера на дължимото обезщетение. Според концесионния договор годишната такса за Армения е определена на 2% от брутните приходи (без пътническите превози), като за изминалата година преведената сума е 312,2 милиона драма (приблизително 800 000 долара).
Юридическите механизми на Член 17 от концесионния договор
Въпросът за това доколко Ереван е задължен да възстанови вложените средства при предсрочно скъсване на договора, зависи от механизмите, заложени в член 17 от концесионното споразумение. Твърди се, че разходите не се възстановяват автоматично в техния пълен размер, а подлежат на сложна оценка от независим одитор.
Ако арменското правителство прекрати договора поради системни нарушения от страна на концесионера, тези нарушения първо трябва да бъдат потвърдени от международен арбитраж. При такъв сценарий договорът предвижда Армения да плати само 50% от разликата между реално направените инвестиции в инфраструктурата и натрупаната печалба на ЮКЖ до момента на прекратяването. Що се отнася до подвижния състав – локомотиви, вагони и специализирана техника – компенсацията не се изчислява въз основа на първоначалната покупна цена, а по остатъчна (амортизационна) стойност. От тази сума се приспадат и разходите на държавата за организиране на нов търг за концесия, водещи до лимит от 2 милиона долара.
Сценарият, при който ЮКЖ прекратява договора поради неизпълнение на задълженията от страна на Ереван, изисква предварително писмено уведомление и предоставяне на срок за отстраняване на нарушенията. При липса на реакция, концесионерът може да поиска възстановяване на разходите за предсрочно прекратяване, изплащане на общата печалба за последните три години, както и разликата между инвестициите в инфраструктура и общата печалба за целия период.
Ако допуснем hipotetično, че за периода са инвестирани 120 милиарда драма в инфраструктура, а акумулираната печалба е 30 милиарда драма, претенцията по инфраструктурния компонент би била 90 милиарда драма, а не пълната инвестиционна цифра. Затова посочваната от РЖД сума от 145,77 милиарда драма обединява както инфраструктурни разходи, така и покупки на подвижен състав и оперативни приходи, които според договора се третират по различен начин при арбитраж.
