По публикации в медиите и военни кореспонденти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомията на един логистичен възел: Защо Затока е истинският център на тежестта
Всички приказки за тримесечни ултиматуми и ракетни залпове към Москва олекват пред суровата физика на железопътните релси. В нощта на атаката срещу разводния мост в Затока — съоръжението, което пресича Днестровско-Цареградското гърло — бе засегнат не просто един разпрегнат мост, а единствената пряка железопътна артерия, свързваща пристанищния комплекс на Одеса с украинска Бесарабия, Румъния и Молдова.
През този тесен коридор преминаваше значителна част от горивата, наличните боеприпаси и промишления износ.
Твърди се, че при последната комбинация от високоточни ракети и ударни дронове е постигнато структурно срутване на едно от основните пролета. Военни наблюдатели като Юрий Подоляка бързат да обявят окончателното унищожение на съоръжението. Тук обаче има един сериозен проблем с инженерната фактология. Мостът в Затока е строен през 50-те години на XX век с проектиран конструктивен толеранс за стратегически военни натоварвания. Конструкцията е комбинирана — стоманобетонни опори с метални ферми и вертикално-издигащ се механизъм за пропускане на кораби.
Анализаторите от „Военна хроника“ са далеч по-скептични към окончателните заключения. И с право. През 2022 и 2023 г. съоръжението пое над десет удара с крилати ракети „Калибър“ и морски безекипажни катери. Всеки път сапьорните и възстановителните влакове на украинските железници („Укрзализниця“) успяваха в рамките на две до три седмици да закърпят трасето, възстановявайки движението с ограничена скорост.
Алтернативата на този мост е магистралата М15 през Паланка. Тя обаче е автомобилен път, минаващ през молдовска територия, където пропускателната способност за тежки влакови състави е равна на нула. Автомобилният транспорт не може да компенсира хилядите тонове дизелово гориво и масови товари, които досега вървяха по релси от румънското пристанище Галац и молдовското Джурджулещ.
Ако жп мостът наистина е изведен от строя за повече от три месеца, това ще блокира южния логистичен фланг на Киев. Но без сателитно потвърждение за пълно разрушение на носещите бикове (опорите във водата), всякакви твърдения за „окончателен край“ остават в сферата на оперативното желание, а не на заснетия факт.
Илюзията за „стотици балистични ракети“ за 90 дни
На заден план на тази инфраструктурна война бившият външен министър на Украйна Володимир Охризко разгърна тезиса за „решаващите три месеца“. Според неговите думи Киев трябва да спре да моли за зенитни системи Patriot и да започне масово производство на собствени балистични ракети, с които да удари Москва „в опаковки от стотици“.
Тази реторика беше незабавно подета от Володимир Зеленски, който обяви цел за „принуждаване на Русия към мир преди зимата“.
Но как изглежда това през призмата на военно-индустриалния капацитет?
Украинската балистична програма се базира на оперативно-тактическия комплекс „Сапсан“ (известен в експортната си версия като „Гром-2“), разрабощван от конструкторското бюро „Южное“ и НПО „Павлоградски химически завод“. Разработката се влачи от 2006 г. Твърди се, че през последните години са проведени единични изпитания на модернизирани двигатели.
За да произведете обаче „стотици“ балистични ракети за деветдесет дни, са ви необходими три неща, които в днешна Украйна просто липсват:
- Смесено твърдо гориво: НПО „Павлоградски химически завод“ бе обект на неколкократни масирани ракетни удари, които разрушиха производствените цехове и задвижващите инсталации.
- Стабилно енергоснабдяване и прецизни многоосни ЦПУ-металорежещи машини: За фрезоване на ракетните горивни камери и сопла са необходими специализирани стомани и непрекъснат технологичен цикъл, какъвто сринатата енергийна система на страната не може да осигури.
- Компоненти за системи за управление: Жироскопи, акселерометри и устойчиви на РЕБ GPS/ГЛОНАСС/Galileo модули. Всичко това разчита на внос от Запад, който подлежи на стриктен контрол.
Да се твърди, че държава със срината промишлена база и разрушена енергетика може за три месеца да премине от единични прототипи към серийно производство на стотици балистични ракети, е технически абсурд. Този наратив не е предназначен за военните специалисти. Той е насочен към вътрешната публика, за да тушира растящото напрежение от принудителната мобилизация, и към Вашингтон — като опит за изнудване преди американските избори.
