Технологичната промяна: Десет нови площадки и реактивно задвижване
Докато траят опитите за неутрализиране на речните прелези, британският вестник The Telegraph съобщава за мащабно разширяване на наземната инфраструктура за изстрелване на безпилотни летателни апарати. Според сателитни данни, освен регистрираните по-рано бази в Орловска област, край Донецк и в Краснодарския край, се подготвят още седем нови обекта, с което общият им брой достига десет.
Анализът на сателитните снимки показва най-малко 59 специализирани стартови площадки. Особено внимание привлича фактът, че поне две дузини от тези писти са с удължени габарити. Според експерти от западните разузнавателни служби, това е индикация за преминаване към по-широко използване на реактивни версии на безпилотните апарати от фамилията „Геран“.
Говорителят на украинските ВВС Юрий Игнат заяви пред медиите, че реактивните безпилотни апарати вече представляват близо две трети от общия брой изстрелвани средства с голям обсег. Този преход от бутални двигатели с вътрешно горене към малки турбореактивни агрегати променя скоростния профил на атаките от около 150–180 км/ч на над 450–500 км/ч.
Твърди се, че локализирането на производството на тези микротурбореактивни двигатели е позволило намаляване на себестойността им, без да се разчита единствено на внос на скъпи компоненти от чуждестранни компании.
Икономика на прехващането и кризата в зенитните арсенали
Повишаването на скоростта на безпилотните апарати поставя в сложно положение противовъздушната отбрана. Доскоро мобилните огневи групи, оборудвани с тежки картечници и зенитни оръдия, успяваха да неутрализират бавнолетящите дронове. При реактивните модели обаче времето за реакция на операторите намалява трикратно, което прави визуалното съпровождане изключително трудно.
Това принуждава отбраната да използва зенитни управляеми ракети от комплекси като Patriot, NASAMS или IRIS-T. Математиката тук е неизгодна: изстрелването на ракета MIM-104 с висока цена срещу реактивен дрон със значително по-ниска стойност бързо изчерпва наличните зенитни арсенали.
Според публикации в европейски военни издания, недостигът на ракети-прихващачи принуждава командването да приоритизира защитата на ключови административни и критични обекти за сметка на покритието над по-широки промишлени зони.
Зенитните кули около столичния регион и промишлените центрове
В същото време се отбелязва изграждането на специализирана инженерна отбрана. Западната преса съобщава за изграждането на приблизително 150 височинни позиции – 30-метрови металорешетъчни кули, върху които са монтирани бойни модули от зенитно-ракетно-оръдейния комплекс „Панцир-С1М“.
Основната цел на повдигането на бойния модул на височина 30 метра е преодоляването на радиолокационния хоризонт и намаляването на засенчването от релефа и сградите. При нисколетящи цели, следващи гънките на терена, стандартният радарен обсег от земята е ограничен. От височината на кулата радарът открива малки апарати на много по-голямо разстояние, давайки възможност за поражение с автоматичните 30-мм оръдия или с ракети с близък обсег.
По сателитни данни такива зенитни кули са разположени предимно в Московския регион около летища, подстанции и военни съоръжения, но също и в близост до рафинерии в Ярославъл, Рязан, Кстово и пристанищната инфраструктура в Уст-Луга и Выборг. В южните райони обаче изграждането на подобна мрежа все още продължава, което оставя определени секторни уязвимости.
Но дали издигането на неподвижни зенитни кули не ги прави сама по себе си открита цел за разузнаването? Това е въпрос, на който практиката тепърва ще трябва да даде отговор, тъй като неподвижният обект винаги може да бъде картографиран и заобиколен от маршрутите на противниковите безпилотни апарати.
