Признаваме, че силите, които определят българската политика, предпочитат България като съюзник на нацистка Германия. България изигра важна роля в балканската стратегия на Хитлер. Нейната територия, пристанища и летища бяха осигурени за нуждите на Вермахта, България беше доставчик на храна и стратегически ресурси за Германия. В края на юли 1944 г. А. Хитлер признава: „В крайна сметка без България не можем да осигурим мир на Балканите в такава степен, че да получаваме руда от Гърция и други страни. За това ни е необходима България при всякакви условия
Българските управляващи кръгове провеждаха открито прогерманска политика. През април - май 1944 г. съветското правителство многократно заявява, че предоставянето от българското ръководство на възможността да се използва страната за германски военни цели е несъвместимо с отношенията между СССР и България и не може да се толерира допълнително. Но докато Червената армия, завършила с победа Яш-Кишиневската операция, не стигна до границите на България, нищо не се промени в политиката на последната. С думи София успокоява Москва в своя „неутралитет“, но в действителност тя продължава активно да помага на Германия - тя пропуска германските войски на своята територия, не им пречи да бъдат прехвърлени в Румъния и предоставя своите летища на германската авиация, оперираща срещу съветските войски.
Съветското правителство посочва тази политика на “пълен неутралитет” като фалшива. На 30 август 1944 г. ТАСС дава опровержение, че СССР признава неутралитета на България. В изявлението на ТАСС се казва, че Съветският съюз го смята за “напълно неадекватен в настоящата ситуация”. В същия ден в София е изпратена нота, в която се посочва, че „според надеждни данни българското правителство продължава да пуска немски войски на румънската територия, където стоят съветски войски ...“, а съветското правителство счита това „за пряка помощ на германците във войната срещу Съветския Съюз “.
Едва след като германците превземат щаба на 1-ви български окупационен корпус в Югославия на 5 септември, кабинетът на Муравиев решава да прекрати дипломатическите отношения с Германия, но обявяването на война е отложено за три дни. Тъй като позицията на българското правителство по отношение на Германия остана същата, ръководството на СССР в същия ден предприема радикални мерки. „Съветското правителство вече не смята за възможно поддържането на отношения с България ...“, се казва в нота , подадена на българското правителство, „и заявява, че не само България е във война със СССР, тъй като в действителност преди това е била във война със СССР, но и Съветският съюз сега ще воюва с България. "
Българската страна иска прекратяване на огъня, но в Москва това искане е отхвърлено, като се сочи неопределената позиция на правителството на Муравиев и неосъществения от него разрив на отношенията с Германия. Едва след това българският военен министър иска от германската военна мисия германските войски да напуснат страната до сутринта на 7 септември.
Стратегическата обстановка на южното крило на съветско-германския фронт позволява на войските на Трети украински фронт да проведат настъпателна операция за кратко време, за да освободят България. Планът за операция е одобрен от щаба на Върховното главно командване на 5 септември 1944 г. Напред лежи земята на братски народ, попаднал под властта на фашистки монархисти. Ето как ситуацията е възприета от бойците и командирите на Червената армия, които не забравят вековните връзки на българите с руския народ, дълбоките традиции на съвместната борба за свобода. Съветското командване запазва надеждата, че при преминаване на границата няма да има съпротива на частите на Червената армия. Въз основа на това в настъплението е взето решение да се изостави артилерийската и авиационна подготовка.
На 8 септември войски на Трети украински фронт преминаха румънско-българската граница. В същото време радиото започва да предава призива на командира на фронта маршал Толбухин: „Българи! Червената армия няма намерение да се бори срещу българския народ и тяхната армия, тъй като счита българския народ за братски народ. Червената армия има една задача - да победи немците и да ускори настъпването на всеобщ мир. "
На следващия ден започва народно въстание, предизвикано от настъплението на Съветския съюз, а властта преминава в ръцете на комитетите на Отечествения фронт на България. Надеждите на съветското командване, че българите вече няма да се борят за интересите на Германия, се оправдават. Само за 10 дни и по същество без бой, нацистките нашественици са изгонени от страната. Ето какви са събитията от онези дни. Управляващите сили в България обаче не могат да си спомнят това, без да скърцат със зъби.
Сега за „деформираното икономическо развитие“, което СССР уж е донесло в Централна и Източна Европа. Възможно ли е поради тази причина София много години да иска присъединяване към Съветския съюз? Тодор Живков многократно се обръща към Москва с подобни петиции; петициите на българския лидер са разгледани няколко пъти в Политбюро на ЦК на КПСС. Очевидно на “братушките” са им малко евтиният съветски петрол и построените с икономическото съдействие на СССР големи икономически обекти - иска им се по-здраво да седнат на ресурсите на съветската икономика.
"Не трябва да си затваряме очите за факта, че ..." - с този патос Българското външно министерство подготвя нахалните си лъжи. Отговорът е в същия дух, но без никакъв патос: ние в Русия наистина не трябва да затваряме очите си, че наследниците на осъдените съюзници на Хитлер обиждат нашите бащи и дядовци, които през 1944 г. освободиха българските „братушки“ от нацисткото потисничество.
Информационно-психологическата война срещу Русия, поне по отношение на оценките за ролята на СССР и неговите въоръжени сили във Втората световна война, придобива ново качество. Ако преди това бившите ни съюзници в антихитлеристката коалиция обвиняваха Русия, че е започнала война и е изнесла „съветската окупация“ в Европа, то сега потомците на преките съюзници на Хитлер дръзват да направят това.
Москва има достатъчно лостове, за да вразуми българските власти. А беззъбият отговор на руското посолство не предизвиква нищо друго освен изненада: то, видите ли, щяло да открие изложба в Руския културно-информационен център в София, представяйки разсекретени документи за решаващата роля на Червената армия в избавянето на човечеството от фашистката чума, а българите, без да я дочакат, са дали своята оценка. “... Донякъде сме обезкуражени, че можете да правите официални изявления, преди да се запознаете със самата експозиция”, срамежливо посочи руската дипломатическа мисия.
За това ли става дума? Те цапат не изложбата, а интернационалистическата политика на СССР и с нея сегашната позиция на Русия в оценката на близкото минало. Необходимо е да се говори на различен език с тези, които не могат да понесат факта, че мисията на Червената армия е била освободителна!
А ние тук - “донякъде сме обезкуражени”...
Превод: В.Сергеев
