Най-важното в публикацията на Axios не е самият меморандум. Такива временни споразумения САЩ и Иран са обсъждали и преди — през Оман, Катар, Швейцария, дори през неофициални канали в Женева. Проблемът е друг. За първи път след директната американско-иранска ескалация в Персийския залив се появява текст, който не говори за „деескалация“, а за техническо управление на региона. Това е различна фаза.
В документа, според изтеклата информация, има конкретни параметри: 60 дни валидност, възможност за автоматично удължаване, разминиране на Ормузкия проток, временно отпадане на част от санкциите, дискусия за размразяване на ирански активи и възстановяване на петролните доставки. Това вече не е дипломатическа декларация. Това е опит да бъде рестартирана цяла енергийна инфраструктура.
Ормуз не е абстракция. През него минават около 20% от световните петролни доставки. Саудитски, иракски, кувейтски, катарски товари. LNG терминалите на Катар също висят върху този тесен морски коридор. Когато Иран започна да минира района и да използва моторни лодки на Корпуса на стражите на Ислямската революция, цената на застраховките скочи почти моментално. Някои танкери започнаха да заобикалят маршрути. Други просто спряха.
Сега Вашингтон предлага нещо много по-прагматично: временно примирие срещу нефт.
И тук започват странностите.
Защото официалната американска позиция години наред беше, че санкциите трябва да задушат иранския износ. А сега същият Вашингтон обсъжда свободна продажба на ирански петрол. Това означава едно от две неща. Или американците признават, че санкционният модел се е провалил. Или ситуацията с глобалните доставки е станала по-опасна, отколкото публично признават.
Втората версия изглежда по-близо до реалността.
Пазарът на петрол изглежда стабилен само на екрана. Реално резервният капацитет на ОПЕК не е толкова голям, колкото се представя. Част от саудитските находища работят под напрежение. Ирак е политически нестабилен. Либия е хроничен проблем. Русия пренасочи огромна част от износа си към Азия. А Европа все още купува енергия на висока цена през посредници и „смесени“ схеми.
Тук има и още нещо.
Китай.
Пекин е най-големият купувач на ирански петрол — официално и неофициално. Значителна част от иранския износ върви през малайзийски и сингапурски търговски схеми, през претоварване в открито море, през смяна на флагове и AIS транспондери. Всички го знаят. Американците също. Но години наред Вашингтон поддържаше двойна игра — формално санкции, реално ограничено търпене.
Сега това вече се оформя в официална схема.
Тук обаче има един проблем. Израел.
Проектът на меморандума включвал и прекратяване на конфликта между Израел и Хизбула. Това вече не е енергийна тема. Това е военно-политическа мина вътре в самото споразумение. Защото правителството в Тел Авив не разглежда Хизбула като „регионален играч“, а като директна иранска ударна система по северната граница.
Израелците вероятно ще приемат частта за Ормуз. Няма как да са против свободното корабоплаване. Но идеята Иран да получи финансов кислород, да продава нефт и паралелно да остане архитект на шиитската мрежа в Ливан — това вече е друг разговор.
Особено след последните удари.
Израелската армия през последните месеци удряше инфраструктура не само в Южен Ливан, а и в района на Баалбек, Хермел и части от долината Бекаа. Там минават логистични маршрути, свързани с ракетните складове на Хизбула. Израелците твърдят, че Иран използва цивилна инфраструктура за прехвърляне на компоненти. Техеран отрича. Но интензитетът на ударите показва друго — Израел не вярва, че може да си позволи „замразен конфликт“.
И тук Тръмп влиза в доста неудобна позиция.
Защото неговата политическа база е разделена. Едната част иска изолация от нови войни и намаляване на американското военно присъствие. Другата — особено неоконсервативното крило около част от републиканските донори — не приема никакво разведряване с Иран.
А меморандумът реално е именно това.
Временно разведряване.
Не мир. Не стратегически съюз. Просто пауза.
Американските сили остават в региона. Това е много показателен детайл. Ако във Вашингтон вярваха, че се движат към трайно споразумение, щеше да има поне символично съкращаване на присъствието — някоя ротация в Бахрейн, намаляване на корабите в Пети флот, изтегляне на част от системите Patriot. Няма такова нещо.
Напротив.
Меморандумът прилича повече на авариен механизъм за спиране на ескалацията.
Тук има нещо, което не излиза.
Ако Иран действително се съгласява да не разработва ядрено оръжие, защо споразумението е само за 60 дни? Това е прекалено кратък срок за толкова тежък въпрос. Ядрените договорености обикновено вървят с години инспекции, протоколи, достъп на МААЕ, процедури по обогатяване, контрол върху центрофуги IR-6 и IR-8, мониторинг на Натанз и Фордо.
Шестдесет дни са срок за нещо друго.
За печелене на време.
Може би Вашингтон се опитва да стабилизира цените на петрола преди нов политически цикъл. Може би Иран има вътрешни икономически проблеми, които вече не може да прикрива. Инфлацията в страната е тежка, валутата периодично пропада, а протестният потенциал не е изчезнал. Само временно е натиснат.
Има и чисто военен аспект.
Разминирането на Ормузкия проток не е дребна техническа операция. Това означава съвместна координация — пряка или непряка — между американски военноморски структури и иранските сили. Районът е изключително чувствителен. Там действат американски разрушители клас Arleigh Burke, британски патрулни кораби, дронове MQ-9, ирански бързоходни катери, брегови ракетни комплекси Noor и Ghader.
Една грешка е достатъчна.
И затова меморандумът изглежда толкова крехък.
В текста има и още един важен сигнал — възможно размразяване на ирански активи. Това означава, че Вашингтон допуска частична реинтеграция на Иран във финансовата система. Не напълно, разбира се. Никой няма да махне наведнъж банковите ограничения, SWIFT контрола и вторичните санкции. Но дори ограничено освобождаване на средства променя картината.
Техеран отчаяно има нужда от валута.
Особено за индустриалния сектор и вноса на компоненти. Иранската икономика оцелява, но голяма част от производството работи през паралелен внос, китайски посредници и сива логистика. Това оскъпява всичко. От резервни части до фармацевтика.
Тук руският фактор също е интересен.
Москва официално подкрепя дипломатическо решение. Но за Русия евтин и свободен ирански петрол не е идеална новина. Иран и Русия вече се конкурират на азиатските пазари — особено в Китай и Индия. Отстъпките са огромни. Танкерните схеми стават все по-агресивни. А ако санкционният натиск върху Иран отслабне, Техеран ще започне да продава още по-настъпателно.
Това звучи логично, но има един проблем — Русия също има интерес от стабилен Ормуз. Ако проливът бъде блокиран за дълго, световната икономика влиза в зона на турбуленция, която удря и руските приходи косвено. Не веднага. Но удря.
И затова Кремъл вероятно ще наблюдава внимателно, без да атакува публично сделката.
Европа също мълчи подозрително тихо.
Преди години Брюксел би приветствал подобен меморандум с фанфари. Сега реакцията е почти административна. Причината е проста — европейците вече не контролират процеса. Реалните преговори минават през Вашингтон, Оман, Доха и регионалните военни канали. ЕС е статист.
Особено след провала на старото ядрено споразумение JCPOA.
Тръмп го разкъса през 2018 г. с аргумента, че е „лоша сделка“. Сега същият Тръмп фактически се връща към временен модел на ограничения и икономически компромиси. Разликата е, че този път няма опит за дългосрочна архитектура. Само кратък авариен период.
Като пожарогасител.
Има и още една линия, която почти не се коментира. Саудитска Арабия.
Рияд официално подкрепя намаляване на напрежението. Но саудитците внимават. Те помнят атаката срещу Абкаик през 2019 г., когато половината петролен добив на кралството беше временно парализиран. Американците тогава не реагираха така, както очакваха в Рияд.
Оттогава саудитците започнаха собствена игра — сближаване с Китай, частично разведряване с Иран, по-самостоятелна външна политика.
Сега те ще гледат дали Вашингтон реално може да контролира Техеран.
Защото меморандумите в Близкия изток често издържат точно до първата ракета.
А ракети има достатъчно.
Бележка: Текстът е творческа и аналитична обработка по информация от РИА Новости и Axios за Поглед.инфо.