/Поглед.инфо/ Преди повече от сто години няколко дами - съдейки по оцелелите снимки, далеч от външния вид на модел - започват да се борят за равни права с мъжете. За работа, образование, еднаква заплата, за възможност за участие в управлението, вземане на политически решения. Накратко, срещу всякакъв вид дискриминация.

Борбата се проточва десетилетия. Силният пол не се съгласява на отстъпки, въпреки че понякога признава известна справедливост у исканията на жените. Упоритостта си казва думата и днес в много европейски - и не само - държави в различни сфери на обществения живот жените са на преден план.

Никой не е изненадан от жена пилот, дори и на военен самолет, банкер или ръководител и собственик на голямо предприятие. За учителката и лекарката да не говорим. Но може би най-забележителното е участието на жените в политиката. Началото е поставено в една от най-консервативните професии – дипломацията.

Интересуващите се от външна политика помнят добре имената на много жени външни министри, представителки на своите страни в ООН, ръководителки на делегации на важни преговори. А тези, които днес заемат не толкова видни позиции в дипломацията, са хиляди. И от собствен опит мога да кажа, че жените не само не отстъпват на мъжете, но често ги превъзхождат. Те, поне поради пола си, са по-сдържани, точни, спокойни, което е много важно при преговори. А за знанието няма какво да се каже. Всички те са получили същото образование като мъжете, но тъй като са били по-усърдни в обучението си, техните знания често са по-дълбоки. Да, трябва да се признае, че за едно момиче все още е по-трудно да пробие кариерната стълбица, но тя също има по-силно желание да докаже, преди всичко на себе си, че с право заема позицията си. А това означава, че дават всичко от себе си, за да си вършат работата.

Но има и такива, които, за да постигнат целта, се опитват не само да използват същите техники като своите колеги от противоположния пол, но и да ги надминат с острота на изразяване, по-ярки и външно привлекателни инициативи, опитвайки се да „ се вписват“ в настоящата посока на политиката. Това ясно се проявява сега, когато практически единствената цел на сегашната, а мисля и за години напред, политика се превърна в намерението да се навреди на Русия колкото е възможно повече. И тук всички средства са са подходящи. Явно неслучайно най-радикалните предложения чуваме от жените политици. Те не мислят как ще се появят подобни предложения, не изчисляват последствията. Те наизустяват думи и изрази като „заплаха за националната сигурност“, „наказват“, „забраняват“, „да си платиш скъпо“ и прочее и ги повтарят безкрайно.

Един от последните ярки примери е мисълта на Владимир Зеленски за забрана на руснаците да влизат в Европа, подхваната и творчески развита от достойния наследник на съмнителните дела на нейния дядо и баща, естонския премиер. Виждате ли, фактът, че руснаците имаха възможност да получат Шенгенска виза и да отидат на почивка в Европа, било привилегия, която им е предоставена незаслужено. Тази инициатива веднага беше подета от жени-политици в някои други страни, например във Финландия.

Същата Финландия, която преди време показа на другите пример как една жена, Таря Халонен, достойно и уверено ръководи външната политика на страната. И неслучайно по-късно тя стана президент на Финландия. Самият аз многократно съм е имал удоволствието и радостта да общувам с нея. Винаги съм се възхищавал на нейната интелигентност, широки познания, които ѝ помагаха да преговаря блестящо и винаги да намира най-доброто решение дори на най-сложните проблеми. . Надявам седнес да сте чували за нея.

В настоящата ситуация малко руснаци, които все още имат шенгенска виза, ще искат да прекарат ваканциите си в стара Европа: в Испания, Франция, Чехия или Гърция, които доскоро бяха много популярни. И въпросът далеч не е в рязко увеличената цена на полета и необходимостта да се направи поне един трансфер. При желание ще бъде осигурено финансиране. Но с безкрайните си повтаряния, че Русия е дявол, а руснаците са диваци, политиците, за съжаление, по някакъв начин настроиха собствените си граждани срещу страната ни. Малко вероятно е днес да очаквате, че в същата Германия ще бъдете любезно упътени как да стигнете до мястото, от което се нуждаете. По-скоро на входа на ресторант или кръчма ще виси плакат, който да съобщава, че руснаците нямат право да влизат.

Това отношение на германците до голяма степен е инициирано от настоящия министър на външните работи Анален Бербок. Забравяйки или никога не знаейки, че основната задача на дипломацията е да сближава хората, да им помага да се разбират. За британската ѝ колежка Лиз Тръс няма какво да говорим. Спомням си Булгаков - къщата на Колобухин изчезна. И е малко вероятно някой да си спомни с удоволствие ваканция, прекарана в мрачен, неосветен град, в студен хотел без топла вода, сред вкиснати, рядко миещи се хора. Не е жалко да загубите такава „привилегия“. А европейците на свой ред ще бъдат лишени от това, което Антоан дьо Сент-Екзюпери нарече „единственият истински лукс“ – лукса на човешкото общуване. В края на краищата, от незапомнени времена руснаците са пътували до Европа, предимно за да общуват с други нации.

Всичко това е резултат от санкциите, наложени от политиците срещу Русия, често инициирани от друга дама - председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Между другото, майка на много деца. Тази група, поне да се беше сетила, че като прекъснат всякакви контакти между руснаци и европейци, ще постигнат това, че тези хора у нас, които се интересуват и симпатизират на Европа, променят отношението си към нея .

И когато след известно време европейският бизнес поиска да се върне в Русия (а със сигурност ще го направи), как ще го приемат руснаците, ще искат ли отново да се справят с онези, които не са забелязали новата версия на апартейда в страната си? По какво се различава забраната за влизане на руснаци от забраната чернокожите да седят на градска пейка, която доскоро беше в сила в Южна Африка? Същият расизъм, но в нова опаковка.

Участниците във всяко състезание искат да постигнат по-добър резултат от опонента си. В състезанието, колко по-лошо е да се навреди Русия, финалната линия все още не се вижда дори сред майсторите на скока. И няма защо да се заблуждаваме, че европейските нормативни документи не предвиждат възможност за пълна забрана за влизане на национална основа. Всяка страна има право сама да решава на кого да даде виза и на кого не. Но това не е състезание, участието в което прави чест. И един нормален човек, един честен политик рано или късно трябва да развие алергия към участие в подобни начинания. Но явно сред западните политици от новото поколение има недостиг на нормални и честни.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com